Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр. София, 23 септември 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ : РУМЕН ПЕТРОВ НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Марияна Петрова и с участието на прокурора от ВКП К. Софиянски като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 466/2020 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава 33 от НПК и е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения Р. Х. В. чрез адв. П. Н. за възобновяване на внчхд № 866/19 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. В искането са изложени доводи за нарушение на правото на лично участие пред първата инстанция, поради което се иска възобновяване на делото и преразглеждането му от друг състав. Изтъкнати са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото от Районен съд –Бургас и за явна несправедливост на наложното наказание. В съдебно заседание пред ВКС, осъденият В. се явява лично и поддържа искането. Упълномощеният защитник адв. Ц. пледира за възобновяване на делото, тъй като съдът не е обезпечил провеждането на справедлив процес, поради ограничаване личното участие на В. пред Районния съд. Повереникът на частния тъжител застъпва позиция, че искането не следва да бъде уважавано. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на искането, поради това че осъденият е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него наказателно дело от частен харектер. Върховният Касационен съд- първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и след като провери основанията за възобновяване на делото, намери следното : Искането е процесуално недопустимо. С присъда № 24 от 9.07.2019 г. по нчд № 4931/18 г. Районен съд – Бургас признал подс. Р. Х. В. за виновен в това, че на 22.07.2018 г. в [населено място] причинил на Т. П. К. лека телесна повреда, порази което и на основание чл. 130, ал.1 вр. чл. 54 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подс. В. да заплати сумата от 4 000 лв. представляваща обещетение на Т. К. за претърпените от не го неимуществени вреди, в едно със законната лихва, като отхвърлил иска до пълния му размер от 6 000 лв. Осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК В. да заплати направените по делото разноски в размер на 1 522 лв. и 160 лв. държавна такса върху уважения граждански иск. Присъдата е обжалвана от подс. В. пред ОС- Бургас. С решение №19 от 13.05.2020 г. по внчд № 866/19 г., съдът потвърдил присъдата изцяло. На 20.04.2020 г. осъденият подал искане до АС- Бургас за възобновяване на внчд № 866/19 г., като в него развил оплаквания по чл. 423, ал.1 от НПК и чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК. С разпореждане от 26.06.2020 г. съдия от АС – Бургас изпратил искането във ВКС за преценка на допустимостта на направеното искане на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. При така описаната до тук хронология, настоящият състав при ВКС намери, че искането за възобновяване от задочно осъденото лице В. следва да се остави без разглеждане, поради следните съображения : Осъденият В. не е процесуално легитимиран да иска възобновяване на наказателното производство от частен характер. Макар институтът на възобновяване да цели възстановяване на гарантираното от ЕКЗП и Директива 343/2016 г. на ЕС право на лично участие в наказателното производство, то той не предвижда такава възможност за задочно осъдено лице по наказателно дело от частен характер. Такава съществува за осъдено лице за престъпление от общ характер по аргумент на чл. 420, ал. 2 от НПК и чл. 423 от НПК. Последната поставя условие искането да изхожда от осъден, който е бил привлечен към наказателна отговорност, след което да се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б от НПК да не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание. Видно от приложените материали по делото осъденият В. не е бил привличан към наказателна отговорност за престъпление от общ характер, като прокуратурата е отказала да образува наказателно производство срещу него по пр. пр. № 7310/18 г. за престъпление по чл. 130 от НК. Наказателната отговорност срещу него е ангажирана с частна тъжба, депозирана от частния тъжител К.. Въз основа на нея на основание чл. 252, ал. 4 от НПК в Районния съд е образувано частно наказателно дело, по което е постановена осъдителна присъда, потвърдена от въззивния съд. В искането за възобновяване се съдържат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, съгласно чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК за наличието, на които ВКС не е компетентен да се произнесе, поради което искането заедно с делото следва да се изпрати на Апелативен съд- Бургас. Воден от изложеното и на основание чл. 424 вр. чл. 423, ал. 1 от НПК ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Р. Х. В. за възобновяване на внчхд № 866/19 г. по описа на Окръжен съд –Бургас. Изпраща делото на Апелативен съд- Бургас с оглед съдържащите се в искането основания по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.