5 Р Е Ш Е Н И Е № 383 София, 16 януари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1926/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Х. И., депозирана чрез защитата му, срещу въззивна присъда от 28.04.2011г., постановена по внохд №272/11г. по описа на СГС, НО-7 въззивен състав. В жалбата се релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена в сила присъдата на СГС. Защитата на подсъдимия поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Подсъдимият И., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда от 07.10.2009г., постановена по нохд №15631/06г., Районен съд-София е признал подсъдимия Х. Л. И. за невиновен и на основание чл.218б от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Със същата присъда, подсъдимият е бил признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК оправдан по второто обвинение, а именно за престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. С въззивна присъда № 129 от 28.04.2011г., постановена по внохд № 272/11г.,СГС, НО-7 въззивен състав е отменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, в частта, с която подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан по двете обвинения, като вместо нея е постановил нова, както следва: -признал е подсъдимия Х. И. за виновен в това, че на 29.04.06г. в [населено място], противозаконно е присвоил чужди движими вещи, на обща стойност 134лв., собственост на К. А., които владеел, поради което и на основание чл.206 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода; -признал е подсъдимия И. за виновен в това, че на същата дата и място е отнел чужди движими вещи на обща стойност 90лв. от владението на А., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила, поради което и на основание чл.198, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода; -на основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. -в останалата част присъдата е било потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа самостоятелна оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция е извела нови фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК, като не е допуснала превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените източници, както се твърди в жалбата. Невярно е твърдението в жалбата, че спорните доказателствени моменти не се били обсъдени във въззивния съдебен акт. Присъдата на СГС не почива на предположения, а на доказателства, оценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, поради което неоснователно е и твърдението в жалбата за нарушение на разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК. Въззивният съдебен акт е в унисон с изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК, касателно съдържанието на въззивната присъда. В жалбата се твърди, че в резултат на невярна оценка на доказателствата, съдът е приел, че не е доказано отнемането на конкретно инкриминирания с обвинителния акт мобилен телефон. Предметът на обвинението по чл.206 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен е мобилен телефон марка „С.”, модел „С 65”. Действително, в протокола за доброволно предаване/лист 25 от досъдебното производство/ е отразен друг модел на марката „С.”, а именно „С Х 65”, но внимателният анализ на относимите за индивидуализацията на предмета на престъплението доказателства, сочи на една непрекъсваща се верига от данни, установяващи идентичност между телефона, отнет от пострадалия, с този предаден от заложната къща, с разпознатия от пострадалия/който е веществено доказателство/ и инкриминирания по дело. Тази идентичност е обусловена от трайния белег, характеризиращ индивидуалността на всеки мобилен телефон, а именно неговия имей. В насока на горното са и изводите на въззивната инстанция, които са подробно аргументирани в съдебния акт, като не е необходимо цялостното им преповтаряне, доколкото се възприемат за правилни от настоящата инстанция. С оглед на горното неоснователни са твърденията в жалбата, че неустановяването по несъмнен начин на вида на вещта, води до хипотетичност досежно предмета на престъплението, липса на възможност за адекватна защита и наличие на самоволно изменение на обвинението от страна на съда. Следващо процесуално нарушение, изтъкнато в жалбата е във връзка с оценката на гласните доказателствени източници и по-точно на показанията на свидетелите С. и М..Невярно е твърдението, че техните показания не са кредитирани, тъй като съдът само частично не им е дал вяра. Действително аргументацията на съда за тези му действия не е прецизна, тъй като наличието на лични отношения с подсъдимия не е достатъчно основание да се приеме, че дадени показания са пристрастни и целят оневиняване.В случая съдът е имал много по-силно основание, за да не приеме за достоверни твърденията на двамата свидетели за това, че процесният телефон бил собственост на С., тъй като в тези им части, те са опровергани от останалите доказателства. Не могат да бъдат възприети за основателни и възраженията във връзка със свидетелската годност на пострадалия К. А.. Заключението на приетата в хода на първоинстанционното съдебно следствие съдебнопсихиатрична експертиза, изследвала психическата годност на А. е дала изчерпателен отговор в рамките на професионалната компетентност на вещите лица на въпросите, касаещи психичния статус и вменяемостта на свидетеля. Заключението е било възприето от съда по същество като обективно, ясно и изчерпателно. Въззивната инстанция в решението си го е подложила на детайлен анализ, обсъждайки го с необходимата аргументация, като го е съотнесла и към други доказателствени източници, събрани по делото. САС обосновано е отменил определението си за допускане на повторна експертиза, предвид липсата на нова медицинска документация, която не е била известна на експертите.Първоначално въззивният съд е допуснал изслушването на повторна експертиза, след изявление на защитата на подсъдимия за наличието на медицинска документация, относима към изясняване на медицинския му статус.В касационната жалба отново се поддържа твърдението, че експертизата е непълна и неточна, но принципното заявяване на знание от дадена страна за съществуването на медицинска документация, не обуславя назначаването на експертиза. Въззивният съд е положил усилия за намирането на такава, но липсата на конкретизиращи данни е ограничила процесуалните му възможности единствено до проверка дали адвокатът, представлявал пострадалия по друго дело притежава такава документация. Решаващите съдилища не могат да бъдат упрекнати, че не са събрали възможният доказателствен обем.Също така, в тяхната компетентност е преценката на необходимостта от събиране на нови доказателства, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина по делото.Това от своя страна гарантира възможността на съда да вземе решение по вътрешно убеждение, което се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Изразеното в касационната жалба мнение за дейността на съдебната система , не може да бъде предмет на коментар в настоящото решение. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че атакуваната въззивна присъда на СГС следва да бъде оставена в сила. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 129 от 28.04.2011г., постановена по внохд № 272/11г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 7 въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: