6 Р Е Ш Е Н И Е № 598 гр. София, 22 март 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 545/ 2010 година Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия И. Т. Н., от[населено място], П. област, депозирана чрез защитника му- адв. Кр. Е., и на гражданския ответник [фирма], чрез повереника му- адв. Г. В., срещу въззивно решение № 84 от 20. 04. 2010г., на Апелативен съд-гр.Пловдив, наказателно отделение, 2 състав, постановено по ВНОХД № 61/ 2010г., по описа на съда, с което е изменена присъда № 165 от 14. 12. 2009г., на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, по НОХД № 2114/ 2009г., в частта й за правната квалификация на деянието, и е потвърдена в останалата. В касационната жалба на подсъдимия И. Т. Н. се релевират отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Нарушението на материалния закон, според касатора, се свежда до несъобразяването на инстанциите по същество с липсата на допуснати от него нарушения на правилата за движение, които да са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Поддържа се също така, че наложеното му наказание е явно несправедливо, а присъдените обезщетения за неимуществени вреди- завишени по размер. Искането е за отменяване на решението, оправдаване на жалбоподателя и отхвърляне на предявените граждански искове, алтернативно- за неговото изменяване, и намаляване размерите на наказанията лишаване от свобода и лишаване от права, както и на обезщетението за неимуществени вреди. Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Жалбата се поддържа от неговия процесуален представител, по съображенията, изложени в нея, със заявените алтернативни искания. В касационната жалба на гражданския ответник [фирма] се поддържа, че въззивното решение, в гражданско- осъдителната си част, е постановено в нарушение на закона, без да са изяснени правнорелевантните обстоятелства. Търговското дружество- жалбоподател, редовно призовано, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Не е депозирано и писмено допълнение на бланковата касационна жалба до даване ход на делото пред ВКС, по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, каквато възможност е поискана с нея. Гражданските ищци и частни обвинители Б. Г. В. и А. Г. А., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, както и техните повереници адв. К. А. и В. В.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни, поради което счита, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбите, становищата на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия И. Т. Н. е неоснователна. Касационната жалба на гражданския ответник [фирма] е неоснователна. С първоинстанционната присъда Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е признал подсъдимия И. Т. Н., от[населено място], обл. П., за виновен в това, че на 26. 02. 2009г., на път ІІ- 86 (Пловдив- А.- Смолян), км 5+ 200м, обл. П., при управление на състав от пътни превозни средства- седлови влекач „Скания”, с ДК№ РВ 52 28 СН и полуремарке „Ш.” с ДК№ РВ 18 23 ЕН, в нарушение на правилата за движение- чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, т. 1, чл. 94, ал. 1, чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗдвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, при независимо съпричиняване на престъпния резултат[населено място] А. (за когото производството е разделено), по непредпазливост причинил смъртта на С. Б. Г., и две средни телесни повреди на А. Г. А., като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „г”, предл. 1, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 3, алт. 1 и 2, б. „б”, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК, и чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Оправдал е подсъдимия по обвинението в останалата му част. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия И. Т. Н. от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане в сила на присъдата. Осъдил е подсъдимия И. Н. и [фирма]-[населено място], да заплатят солидарно на Б. Г. В. сумата 25 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26. 02. 2009г., до окончателното й изплащане. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. Присъдил е разноските по делото и ДТ върху уважения граждански иск, възложени в тежест на подсъдимия. С обжалваното въззивно решение, Апелативният съд- гр.Пловдив, наказателно отделение, 2 състав, е изменил цитираната първоинстанционна присъда, като е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по обвинението, в частта му за нарушенията по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 6, т. 1 ЗДвП. Потвърдил е присъдата в останалата й част. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ И. Т. Н.: Поддържаният пред касационната инстанция довод за нарушение на материалния закон, е мотивиран с липсата на осъществени от подсъдимия нарушения на правилата за движение, които да са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Той е бил изтъкван и пред въззивния съд, който аргументирано го е отхвърлил като неоснователен. При установените от инстанциите по същество фактически обстоятелства относно механизма на инкриминираното ПТП, тезата за липса на вина, законосъобразно е приета за несъстоятелна. Делото е разгледано и решено по диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие, уредено по глава ХХVІІ НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Жалбоподателят е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразявайки желание да не бъдат събирани доказателства за тях в съдебното производство пред първата инстанция. Вярно е, че поначало признанието на фактите от подсъдимия не означава, че по този начин той автоматично се съгласява и с тяхната правна оценка, предложена от прокурора, и обективирана в правната квалификация на престъплението, според формулировката й в обвинителния акт. В този смисъл, оценъчната дейност на решаващия съдебен състав обхваща както констатациите дали признанието на дееца се подкрепя от събраните по време на досъдебното разследване доказателства, така и решение по въпроса дали инкриминираната фактология сочи на осъществен от дееца престъпен състав, вкл. и каква е точната правна квалификация на доказаното от фактическа страна деяние. В настоящия казус и двете инстанционни съдилища законосъобразно са заключили, че в пряка причинна връзка с инкриминираното ПТП се оказват нарушенията на правилата за движение, допуснати от дееца, свързани с режима на престой, както и съблюдаването на надлъжната пътна маркировка, т.е. тези по чл. 94, ал. 1 и чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и по чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП. Ето защо, с ангажирането на наказателната отговорност на касатора, материалният закон е приложен правилно от апелативния съд, като в мотивите му задълбочено са обсъдени всички елементи на обективната и субективна страна на престъплението. По отношение на наказанието, наложено на подсъдимия, в жалбата му се поддържа, че инстанциите по същество са подценили част от релевантните обстоятелства, които биха обосновали определянето му в по- нисък размер. Този довод е бил поддържан и пред апелативния съд, който правилно го е намерил за неоснователен. В съответствие с правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, предвид приложението на чл. 373, ал. 2, вр. чл.372, ал.4 НПК, наказанието е определено под установения законов минимум, а именно една година лишаване от свобода. Отчетени са всички релевантни обстоятелства, при което правилно е прието, че наложеното на Н. наказание, е съответно на установените законови критерии. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, семейното положение, както и съществения принос на другия водач (свид. А.), правилно са приети като смекчаващи отговорността му обстоятелства. Същевременно, допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение са значими, още повече в контекста и на обстоятелството, че той професионално упражнява шофьорска професия, управлявайки специфична товарна композиция, сама по себе си налагаща определени отговорности и съобразяване с редица правила. При тези данни, настоящият съдебен състав прие, че наложеното на касатора наказание е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. Кумулативното наказание по чл. 343г НК- лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, също е определено в законосъобразен и справедлив размер, съобразен с целия комплекс от релевантни обстоятелства, включително професията на подсъдимия, на която основно се акцентира в жалбата. Присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 25000 лв., е справедливо, съобразено с реално претърпените от него болки и страдания, както и с критерия за справедливост, въплътен в нормата на чл. 52 ЗЗД, поради което не може да се приеме за завишено, каквито са твърденията в жалбата. Поради това проверяваното решение е съответно на закона и в своята гражданско- осъдителна част. ПО ЖАЛБАТА НА ГРАЖДАНСКИЯ ОТВЕТНИК [фирма]-гр. Пловдив: Касационната жалба е бланкова, немотивирана, и в нея повече от формално се релевира довод за нарушение на закона в гражданско- осъдителната част на въззивния съдебен акт. Въпреки съдържащото се в нея изявление, че в срока по чл. 351, ал. 3 НПК тя ще бъде допълнена от своя подател, това не е сторено. При това положение, предвид липсата на конкретни доводи и подкрепящи ги съображения, които настоящата инстанция да обсъди, дължимото произнасяне следва да се ограничи до принципното решаване на въпроса законосъобразно ли е ангажирана гражданската отговорност на търговското дружество жалбоподател. Положителният му отговор следва от обстоятелството, че [фирма] е възложител на работата на прекия причинител на вредата И. Н.. Последният е осъществил вредоносното деяние в изпълнение на възложената му от гражданския ответник работа, въз основа на сключен трудов договор, и следователно, той следва да носи солидарна отговорност с дееца, при условията на гаранционно- обезпечителната отговорност, уредена по чл. 49 ЗЗД. В този смисъл, настоящата инстанция намери, че жалбата на гражданския ответник е неоснователна, а проверявания съдебен акт в гражданската си част- съответен на закона. Предвид всички изтъкнати до тук съображения, и неоснователността на депозираните касационни жалби, ВКС прие, че като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 84 от 20. 04. 2010г., на Апелативен съд-гр.Пловдив, наказателно отделение, 2 състав, постановено по ВНОХД № 61/ 2010г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :