Р Е Ш Е Н И Е     № 106     София, 23 март 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       ИВЕТА АНАДОЛСКА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 78/2009 година На основание чл. 420, ал.2 и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият К. И. Г. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение от 28.07.2008 г., постановено по ВНОХД № 106/08 г. от Окръжен съд – гр. М., с което е потвърдена осъдителната присъда от 28.03.2008 г. по НОХД № 535/07г. на Районен съд – гр. Б.. От основанията по чл. 348, ал.1 НПК в искането са развити доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото. В съдебното заседание искането се поддържа лично от осъдения Г. и чрез процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК. От частния обвинител и граждански ищец П. А. К. е постъпило писмено становище, с което се поддържа, че искането е неоснователно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура също дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : Искането на осъдения К. И. Г. е неоснователно. С осъдителните съдебни актове, чиято проверка се иска, е постановено: - подсъдимият Г е бил признат за виновен в това, че на 30.07.2007 г. е причинил на П. А. К. средна телесна повреда (трайно отслабване на слуха) – престъпление по чл. 129 от НК. Наложеното наказание е една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК. - подсъдимият Г е осъден да заплати на гражданския ищец К. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. І. Основните възражения в искането (подадено първоначално като касационна жалба, а след определение № 106/17.12.2008 г. по ч.н.д. № 550/08 г. на ІІ н. о. на ВКС, оформена като искане за възобновяване) и в представената писмена защита, се свеждат до претенцията за допуснати процесуални нарушения, свързани с ограничаване правото на защита, както и игнориране на обстоятелства, сочещи на “агресивно поведение на пострадалия”. Конкретно, възразява се, че подсъдимият Г е бил лишен от правото да участва във въззивното съдебно производство, тъй като упълномощеният от него защитник е заявил късно невъзможността си да участва във въззивното разглеждане на делото, което е препятствало ангажирането на друг защитник, респк. назначаването на служебен. Неявяването си в съдебното заседание, подсъдимият оправдава със съществуващо според него изискване – “да бъде призован в седемдневен срок преди съдебното разглеждане”. Така поддържаните доводи, ясно очертават тяхната неоснователност. Неуредените отношения между защитата и подсъдимия, конкретно в този случай, не могат да служат като основание за твърдения, свързани с ограничаване правото на защита. Вярно е, че обвиненото лице има право на ефективна защита и срещу това стои задължението на съда да я осигури. Но във всички случаи, такова искане за осигуряване на защита по назначение, следва да стане достояние на решаващия орган, за да може последният да вземе съответното решение. По делото, предмет на разглеждане, въззивният съд не е имал никакво основание да се намесва служебно, след като процесуалният представител на подсъдимия и лично той, са били редовно призовани, но не са се явили в съдебното заседание. Липсват (а и не се твърди друго), каквито и да е данни, последните да са заявили надлежно пред решаващия съдебен състав невъзможност за явяване в проведеното съдебно заседание, респективно подсъдимият да е заявил искане за назначаване на защита по назначение. При установената процесуална ситуация и в съответствие с разпоредбата на чл. 329, ал.2 от НПК, въззивният съд е дал ход на делото, тъй като не са били налице предпоставки за отлагане на разглеждането му, включително и по сочената от осъдения причина - “че не бил своевременно уведомен в седемдневен срок за призоваване”. С оглед последното, в искането липсва конкретно позоваване на правна норма, уреждаща подобно задължение за призоваване в определения срок, защото такава и не съществува. Може само да се предполага, че в основата на твърденията е разпоредбата на чл. 254, ал.3 от НПК, но същата третира друг въпрос и не се отнася за призоваването на обвиненото лице, а гарантира възможността в седемдневен срок от получаването на обвинителния акт (обвинението, повдигнато пред съда), последното да може да даде отговор и съответно да направи своите искания. Второто от възраженията, предмет на искането, макар и не дотам прецизно от гледна точка на касационните основания, очевидно се свързва с недоволството на осъдения от оценката на доказателствените източници – обясненията подсъдимия и показанията на свидетелката Г, в които се съдържали данни за “агресивно поведение”, проявено от пострадалия К. Проверката, извършена от касационната инстанция, констатира, че в процесуалната си дейност въззивният съд (а преди това и първата инстанция) по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила. За да отхвърли тезата на осъдения, поддържана и в обясненията, за наличие на непосредствено противоправно нападение, осъществено от пострадалия К. , предходните инстанции са съобразили всички доказателствени източници. Съдът не може да бъде упрекнат, че е възприел показанията на пострадалия и на свидетелката С, защото съдържащата се в тях доказателствена информация (относно възникването и развоя на конфликта), е проверена и оценена в контекста на останалия доказателствен материал – показанията на свидетелите А, А. и С. , станали случайни очевидци на събитието, заключенията на съдебно-медицинските експертизи, установили механизма на причиняване на увредата, получена от К. и нейния характер. Изложените в тази връзка подробни съображения, още в мотивите на присъда, възприети и от въззивния съдебен акт, няма причина да не бъдат споделени. Вярно е, че съдържанието на въззвното решение би било по – прецизно, ако в него съществуваше ясно отграничена част, изразяваща отговора на поставения и сега въпрос. По важното е, че въззивният съд, утвърждавайки приетото за установено от първата инстанция, е отхвърлил възражението при решаващото съображение, че доказателствената съвкупност не позволява да се изведат фактически изводи за така нареченото в искането “агресивно поведение на пострадалия”. С оглед на казаното, поддържаното от осъдения отменително основание не е налице, което лишава от възможност да бъде уважено искането за отмяна на решението и възобновяване на наказателното дело. По гореизложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. И. Г. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение от 28.07.2008 г., постановено по ВНОХД № 106/08 г. от Окръжен съд – гр. М., с което е потвърдена осъдителната присъда от 28.03.2008 г. по НОХД № 535/07г. на Районен съд – гр. Б..   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.