Р Е Ш Е Н И Е №461 гр. София, 26 ноември 2015 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1333 по описа за 2015г. Производството е по чл.423 ал.1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице Н. Ф. М. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 326/2012г. по описа на Разградски районен съд. В искането се твърди, че деецът е задочно осъден, като на 05.05.2015г. бил узнал за влизането и в сила. Деянието било извършено през март-април 2010г.,а на 30.06.2010г. деецът бил напуснал страната, като не бил знаел въобще, че срещу него се водело наказателно производство, още от самото му начало, от досъдебната фаза.След издирването му на 06.03.2012г. бил задочно привлечен в качеството на обвиняем, чрез защитник. В искането се сочи, че действително бил привлечен в качеството на обвиняем, но по данни на друг обвиняем, делото срещу него било прекратено, тъй като били върнати вещите. В съдебната фаза не били му връчвани книжа, до приключване на делото с постановяване на присъда бил в неведение за предприетите срещу него процесуални действия. Искането му било направено в срок, имал уважителна причина за неявяването си, не бил се укривал, не му била връчена призовка и никой не го бил уведомил , че срещу него има висящо наказателно производство, не му били връчвани книжа, не се бил отклонил умишлено и не бил възпрепятствал провеждането на делото, не бил упражнил пълноценно правото си на защита, не бил дал подробни обяснения. Не бил участвал в извършването на кражба, за която бил осъден, не му било предявено присъствено обвинение. Наказанието не му било определено справедливо. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, осъденото лице било привлечено в качеството на обвиняем лично на 06.04.2010г.,прецизирано на 20.05.2010г. и в края на досъдебното производство деецът е присъствал лично на предявяване на материалите по делото. В този случай не било допустимо възобновяването. Осъденото лице М. се явява лично, представлява се от назначен служебен защитник, който моли да се уважи искането, така, както е депозирано. Процесът бил воден задочно, имало доказателства в тази насока. Осъденото лице иска да му се преразгледа делото. При последната си дума моли да се възобнови делото,не бил получавал призовка да е обвиняем, бил в чужбина, докато бил съден. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно. Деецът е бил задържан по време на извършване на деяние като част от продължавано престъпление, поради което на 03.04.2010г. е било образувано бързо производство. На тази дата е привлечен в качеството на обвиняем лично, в присъствието на защитник и е проведен разпит. На 06.04.201г. е привлечен отново , в присъствието на друг защитник, същото е сторено и на 20.05.2010г., в присъствието на последния защитник, като е проведен и разпит, след преобразуването на бързото производство в досъдебно на 13.04.2010г.. На 20.05.2010г. му е предявено и разследването, отново лично и в присъствието на защитник. Мярка за неотклонение не е определяна, но осъденото лице е бил уведомено, че се задължава да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. По време на досъдебното производство е било установено , че осъденото лице е напуснало страната на 30.06.2010г. в 22.00ч. през ГКПП „Д. мост“ с превозно средство рег. [рег.номер на МПС] , лекотоварен автомобил марка „Фиат“. Производството е продължило отсъствено за лицето до постановяване на окончателния съдебен акт – присъда от 01.06.2012г. по НОХД № 326/2012г., в сила от 19.06.2012г. С него осъденото лице е било признато за виновно в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1-во, т.4,пр.1-во и пр.2-ро, т.5 и т.7,вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК и му било наложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. С присъдата по реда на чл.59 от НК е приспаднато и тридневно задържане на осъденото лице. Нормата на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК не позволява уважаване на искането, тъй като на осъденият е предявено обвинение в негово присъствие и едва след това същият е напуснал пределите на страната, без за това да уведоми органите на досъдебното производство. Такова задължение му е било вменено с предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем. По делото той е посочил постоянен адрес в [населено място], местност „Х. М.“ № 33 и повече не е могъл да бъде открит там, макар да е търсен и на друг адрес по делото, където също не е намерен. Това поведение е равнозначно на укриване, тоест осъществява заложените в нормата и конкретно в това понятие критерии. Това е била причината, предвид неговото укриване, процедурата по чл.254 ал.4 от НПК да не може да се изпълни. Изтъкваните доводи за узнаване на процесуалната съдба на делото от други лица, респективно неговото прекратяване, са несъстоятелни, неотносими към неговите лични процесуални задължения и не представляват извинително обстоятелство, като следва да бъдат отхвърлени. С оглед изложеното искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Искането за несправедливост на наложеното наказание се разглежда по реда на чл.424, ал.1, вр.чл.421, ал.1, т.5 от НПК, не е подсъдно на касационната инстанция и не следва да бъде обсъждано. Водим от горното и на основание чл.423 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице Н. Ф. М. за възобновяване на НОХД № 326/2012г. по описа на Разградски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове