Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 5 Р Е Ш Е Н И Е № 137 С., 10.06. 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1633 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Й. И. Д. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 104 от 21.02.2011 г. по в.гр.д. № 13/2010 г. на Софийски окръжен съд, ГО, трети въззивен състав, което не е допуснато до касационен контрол с определение по чл. 288 ГПК № 887 от 29.06.2011 г. по гр.д. № 730/2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. С въззивното решение е отменено решение № 249 от 16.11.2009 г. по гр.д. № 249/2007 г. на Самоковския районен съд и Й. И. Д. е осъдена да заплати на Д. Х. Н. и В. И. Н., и двамата от [населено място], сумата от 8 235 лв., представляваща стойността на извършения ремонт на покрива на двуетажна жилищна сграда в [населено място] за ½ идеална част, на основание чл. 41 ЗС, вр. с чл. 61, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2007 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата. В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не са били взети предвид нови доказателства от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представя новооткрити писмени доказателства - протокол № 3 от 19.04.1966 г. на ИК на Самоковския градски общински народен съвет, докладна записка от П. Х. И. – зам. председател на ИК на ГОНС-С. от 08.06.1966 г. и жалба от Д. Х. Н. до Председателя на ОНС [населено място] от 06.06.1966 г. Твърди, че ако тези доказателства, за които тя не е знаела и се е снабдила с тях от държавния архив, са били известни при постановяване на въззивното решение, то те биха повлияли върху правните изводи на съда относно собствеността на Д. Х. Н. и В. И. Н. върху процесния имот. Моли за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание пълномощникът й адв. С. З. от АК-С. поддържа молбата за отмяна по съображенията, подробно изложени в нея. Ответниците по молбата за отмяна Д. Х. Н. и В. И. Н., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. И. от АК-С., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразяват становище за нейната недопустимост като подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, както и за нейната неоснователност. В съдебно заседание адв. И. изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирано лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима. Срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е спазен, тъй като представените с молбата писмени доказателства са получени от молителката от държавния архив на 13.11.2013 г., а молбата за отмяна е подадена на 07.02.2014 г. – в законовия тримесечен срок. Разгледана по същество, молбата за отмяна на заявеното основание е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, е уважен предявеният от Д. Х. Н. и В. И. Н. срещу молителката Й. И. Д. иск с правно основание чл. 41 ЗС за сумата 8 235 лв., представляваща стойността на извършения ремонт на покрива на двуетажна жилищна сграда в [населено място] за ½ идеална част, собственост на молителката. Съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че страните по делото са собственици на самостоятелни жилища в процесната двуетажна жилищна сграда в [населено място], съответно ищците са съсобственици на втория етаж, придобит при режим на СИО, а ответницата е собственик на първия етаж като наследник на В. Керачева. Приел е също така, че ищците са извършили основен ремонт на покрива на сградата, който е бил необходим за запазване целостта и функционалното предназначение на тази обща част, възлизащ на обща стойност от 16 470 лв., като съобразно дела на всеки от съсобствениците в общите части на сградата/по ½ идеална част/ е определил по реда на чл. 41 ЗС размера на задължението на ответницата на сумата от 8 235 лв., която сума е осъдил последната да заплати на ищците със законните последици – лихви и разноски. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК от ВКС на 29.06.2011 г., с което не е допуснато касационното обжалване, от тази дата въззивно решение е влязло в законна сила. Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановено в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В настоящия случай в тази връзка с молбата за отмяна са представени от молителката описаните по-горе писмени доказателства, с които тя се е снабдила от държавния архив. Те установяват, че с протокол № 3 от 19.04.1966 г. на ИК на Самоковския градски общински народен съвет е взето решение за обезщетяване с държавни парцели на лица, чиито имоти се отчуждават за обществено строителство, като в списъка е включен и Д. Х. Н. за ½ идеална част от процесния имот. От представената жалба на Н. от 06.06.1966 г. и докладна записка от П. Х. И. – зам. председател на ИК на ГОНС-С. от 08.06.1966 г., се установява, че на ИК на ГОНС [населено място] е предложено да се видоизмени решение № 22, т. 73 като на Д. Н. да се отстъпи не парцел ХVІІ в кв. 150 по плана на [населено място], а парцел Х в кв. 115 по плана на същия град. Данни да реализиране на това имотно обезщетяване на Д. Н. не са представени. Както се посочи по-горе молителката се е снабдила в представените доказателства от държавния архив. Тези доказателства не са представени в хода на делото, а страната е могла да се снабди с тях и в хода на процеса. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква обективно доказателствата да са новооткрити като бездействието на страната да се снабди с доказателства, включително и от държавния архив, не е основание за отмяна. Освен това представените доказателства не установяват обстоятелства, които да са и съществени за изхода на делото по иска с правно основание чл. 41 ЗС, тъй като от тях не могат да се направят изводите, които излага молителката. От тези доказателства не се установява, че от Д. Н. е отчужден процесния имот през 1966 г. Налице е решение на ИК на Самоковския градски общински народен съвет, съдържащо предложение за имотно обезщетяване на Х. Н., чийто имот се отчуждава за обществено строителство, но данни за реализиране на окончателната процедура не са представени. Индиция за това, че не е имало отчуждаване през 1966 г. е и фактът, че през същата година праводателката на молителката и ответника по молбата са сключили съдебна спогодба по дело за делба на процесния имот и са поделили съсобствеността на двуетажната жилищна сграда помежду си като първия етаж и ½ от дворното място остава в дял на праводателката на молителката, а втория етаж от къщата и ½ от дворното място – на ответника по молбата Д. Н.. Т.е. представените с молбата за отмяна доказателства, не опровергават установените по делото факти за наличие на съсобственост между страните относно процесната двуетажна сграда, поради което не доказват основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо, молбата на Й. И. Д. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 104 от 21.02.2011 г. по в.гр.д. № 13/2010 г. на Софийски окръжен съд, ГО, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. При този изход на делото, молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата направените разноски за настоящото производство в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и договора за правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. И. Д. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 104 от 21.02.2011 г. по в.гр.д. № 13/2010 г. на Софийски окръжен съд, ГО, трети въззивен състав, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА Й. И. Д. от [населено място] да заплати на Д. Х. Н. и В. И. Н., и двамата от [населено място], направените по делото разноски за настоящото производство в размер на 700 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: