5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 128 гр. София, 31.01.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 938 по описа за 2010г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] чрез процесуалния представител адв. П. Д. Николова срещу определение № 398 от 09.07.2010г. по ч. т. дело № 137/2010г. на С. окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено разпореждане № 1217 от 30.04.2010г. по ч. гр. дело № 629/2010г. на С. районен съд, Гражданска колегия, с което е отхвърлено подаденото от [фирма],[населено място] заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Ф. Р. А. от[населено място], [община], област С. за сумата 7 776,80 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 15.05.2008г., сумата 665,62 лв. – договорна лихва за периода от 20.06.2009г. до 23.03.2010г., сумата 11,67 лв. – наказателна лихва за периода от 20.06.2009г. до 23.03.2010г., законна лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.03.2010г. до окончателното й изплащане, и направените разноски. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – неправилно въззивният съд не е възприел и тълкувал представения договор за банков кредит и уговорките в чл. 9 и чл. 19 от него, както и не е отчел извлечението от счетоводните книги на банката. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /определение № 264/07.05.2009г. по ч. т. дело № 210/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 118/24.02.2009г. по ч. т. дело № 25/2009г. на ВКС, ТК и определение № 426/16.07.2009г. по ч. т. дело № 332/2009г. на ВКС, ТК, І т. о./, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпросът, свързан с предпоставките по чл. 417, т. 2 ТЗ и съдържанието на извлечението от счетоводните книги; следва ли подлежащото на изпълнение вземане да се удостоверява освен от извлечението от счетоводните книги на банката, също и от договора за банков кредит. Частният жалбоподател моли определението на въззивния съд и разпореждането на първата инстанция да бъдат отменени и да бъдат издадени исканите заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ответникът Ф. Р. А. от[населено място], [община], област С. не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди разпореждането на С. районен съд, въззивният съд е приел, че по делото липсва изрично уведомяване на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което би следвало да предхожда заявеното в заповедното производство вземане, както и липсва отразяване в заявлението по чл. 417 ГПК и извлечението от счетоводните книги на непогасените вноски съгласно договорените дати за плащане, която липса препятства проверката на съда за настъпване на предсрочната изискуемост на целия кредит. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от частния жалбоподател въпроси за обсега на съдебната проверка относно предпоставките по чл. 417, т. 2 ТЗ, съдържанието на извлечението от счетоводни книги и необходимите документи за удостоверяване на подлежащото на изпълнение вземане са релевантни, тъй като от тях зависи изходът на делото. Посочените процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 264/07.05.2009г. по ч. т. дело № 210/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 118/24.02.2009г. по ч. т. дело № 25/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 426/16.07.2009г. по ч. т. дело № 332/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 174/16.02.2010г. по ч. т. дело № 18/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 693/16.11.2009г. по ч. т. дело № 731/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., която е в смисъл, че представеното от банката извлечение от счетоводните книги на банката на основание чл. 417, т. 2 ГПК, изготвени от нейни длъжностни лица, надлежно подписани от тях и подпечатани с печата на банката, заедно с приложения договор за банков кредит са редовни от външна страна документи, въз основа на които може да се издаде заповед за незабавно изпълнение. Нито в Закона за счетоводството, нито в Международните счетоводни стандарти се съдържат специфични изисквания към съдържанието и реквизитите на извлечението от счетоводните книги. Налице е постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно която когато договорът за кредит не съдържа клауза за настъпване при определени условия на автоматична предсрочна изискуемост на кредита, следва банката със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, да представи доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем. Когато съконтрахентите са уговорили настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита при определени условия, не е необходимо уведомяване на длъжника от страна на банката за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въззивно определение следва да се допусне до касационно обжалване. Неправилни са съображенията на въззивния съд, че поради неотразяване в заявлението по чл. 417 ГПК и извлечението от счетоводните книги на непогасените вноски съгласно договорените дати за плащане не може да бъде извършена проверка от съда за настъпване на предсрочната изискуемост на целия кредит. Представеното извлечение от счетоводните книги на заявителя съдържа данни за кой клиент на банката се отнася – Ф. Р. А. с ЕГН [ЕГН], посочен е сключеният конкретен договор за потребителски кредит, предоставеният и усвоен размер на кредита – 8 500 лв., както и дължимият общ размер на сумата по отпуснатия кредит с разбивки по главница, договорна и наказателна лихва с фиксиран период: 7 776,80 лв. главница, 665,62 лв. - договорна лихва за периода 20.06.2009г. – 23.03.2010г., 11,67 лв. – наказателна лихва за периода 20.06.2009г. – 23.03.2010г. Представеното извлечение от счетоводните книги е изготвено от длъжностните лица на банката, същото е надлежно подписано и подпечатано и в чл. 19 от приложения договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 15.08.2008г. е уговорена автоматична предсрочна изискуемост на целия кредит при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски. Налице са редовни от външна страна документи, удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, въз основа на които следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Непредставянето на доказателства за изрично уведомяване на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е основание за неиздаване на заповед за незабавно изпълнение в хипотезата, когато в договора за кредит няма уговорена автоматична предсрочна изискуемост на кредита при определени условия, а е уредено право на банката да направи кредита предсрочно изискуем при настъпване на определени условия, какъвто не е настоящият случай. Предвид наличието на клаузата на чл. 19 от договора за потребителски кредит, отразената предсрочна изискуемост в извлечението от счетоводните книги и направеното в изпълнение на разпореждане № 1066/15.04.2010г. по ч. гр. дело № 629/2010г. на С. районен съд с молба вх. № 2998/28.04.2010г. уточнение, че длъжникът не изпълнява задължението си за заплащане на дължимите месечни вноски, считано от 20.06.2009г., въззивният съд е следвало да направи извод за наличие на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист на основание чл. 418, ал. 2 ГПК. При тези доказателства неправилно въззивният съд се е произнесъл по изложените релевантни за делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, че не може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист, тъй като не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2 ГПК, и неправилно не е уважил частната жалба срещу разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Определението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искането да бъде уважено. В полза на частния жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски в трите инстанции общо в размер 930,48 лв., от които 338,16 лв.– държавна такса и 592,32 лв. – адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 398 от 09.07.2010г. по ч. т. дело № 137/2010г. на С. окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено разпореждане № 1217 от 30.04.2010г. по ч. гр. дело № 629/2010г. на С. районен съд, Гражданска колегия, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и вместо това разпорежда: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист за плащане от Ф. Р. А. от[населено място], [община], област С., с ЕГН [ЕГН] на [фирма],[населено място], [улица] за сумата 7 776,80 лв. /седем хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ – главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 15.05.2008г., сумата 665,62 лв. /шестстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ – договорна лихва за периода от 20.06.2009г. до 23.03.2010г., сумата 11,67 лв. /единадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ – наказателна лихва за периода от 20.06.2009г. до 23.03.2010г., законна лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 24.03.2010г. до окончателното й изплащане и сумата 930,48 лв. /деветстотин и тридесет лева и четиридесет и осем стотинки/ - направени разноски за трите съдебни производства. ВРЪЩА делото на С. районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.