Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е             № 246         гр. Софияq 27 април  2010г.             В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети април,  две хиляди и десета година,  в състав:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ         ЧЛЕНОВЕ:ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                     ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА     при  секретар  ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  ПЕТЯ  МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 160/2010г.       Производството е образувано по искане на осъдения Ф. Ф. за възобновяване на внохд №106/2009г., по описа на Хасковски окръжен съд и упражняване правомощията на ВКС, регламентирани в чл.425, ал.1, т.т.1 и 2, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК спрямо постановената и влязла в сила въззивна присъда №98/26.05.2009г. С атакувания акт е отменена първоинстанционната оправдателна присъда на Районен съд-Хасково от 12.03.2009 г., по нохд №41/2008г. и ангажирана наказателната и гражданска отговорност на Ф. Ф. за извършено през периода от 04 март 1999 година до 30 юни 1999 година престъпление – вещно укривателство по чл.215, ал.2 НК. При условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК на осъденото лице е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година с приложение на института на чл.66 от НК и в съответствие с изискванията на чл.45 от ЗЗД същото санкционирано да заплати на гражданския ищец Д. С. 11 000 /единадесет хиляди/ лева, представляващи имуществена обезвреда. В депозираното искане се визира нарушение на процесуалния и материален закон. В подкрепа на релевираните касационни основания се предлагат доводи за пороци в доказателствената дейност на въззивния съд, изразяващи се в пренебрегване на обясненията на осъдения Ф. , и се декларира престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминирания акт по чл.215НК. В съдебно заседание на 20.04.2010 година осъденото лице и упълномощеният от него адвокат се явяват лично пред ВКС, поддържат искането по изложените в него съображения, подробно възпроизведени и допълнително развити в представена писмена защита. Частният обвинител и граждански ищец С. участвува в настоящото производство чрез п. , който пледира за правилност и справедливост на обявения и влязъл в сила осъдителен съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането на осъдения Ф. , като мотивира същото с установените по делото фактически данни и обезпечаващия ги доказателствен материал. Искането на Ф. Ф. за възобновяване на внохд 106/2009г. на Хасковски ОС, отмяна на придобилата юридически стабилитет въззивна присъда и уважаване на алтернативно предявените претенции за оправдаване на осъденото лице или връщане на наказателното дело за ново разглеждане е неоснователно. При спазване на императивните правни предписания на чл.чл.13,14 и 107 НПК и в изпълнение на дадените задължителни указания с решение №648/09.10.2007г. на ВКС, 3-то н.о., въззивният съд след обективно и всестранно изследване на включените в обсега на чл.102НПК обстоятелства, и при задълбочен доказателствен анализ е формирал вътрешно убеждение по значимата за обвинението фактология. Тя очертава осъществено в нощта на 03 срещу 04 март 1999 година неправомерно отнемане на паркираните пред Кметството на с. П. товарни автомобили, марка „Камаз” 5511, съответно с ДК№См3255Т, собственост на Д. С. и с ДК№ См А10 38Т, собственост на „Трафик 92” ЕООД, управляван от Р. Г. Моторните превозни средства, предмет на кражбата, са открити през лятото на същата година вблизост до с. К., с нова регистрация - ДК №№Х5354Н и Х5355Н, на името на Ф. Ф. , като те били надлежно идентифицирани от ползващите ги преди престъпното деяние лица, въпреки пребоядисването им и механичната промяна в оригинално щампованите рами, чрез отнемане на слой от повърхността на метала и пренабиване на номера. Твърденията на осъденото лице, че инкриминираните движими вещи са придобитите от него камиони „Камаз” през 1998 година, чрез покупко-продажба от „Транс Аида” ЕАД-Хасково, са неправдоподобни, изолирани и не кореспондират на останалата доказателствена съвкупност. Несъотносими с тези обяснения на Ф. са свидетелските показания на Д. С. и Р. Г. , разпознали на 06 и 09 август 1999 година в хода на досъдебното разследване товарните автомобили по отличителните им белези /особени изкривявания на части и детайли; извършени приспособявания на компресора и кардана; направени заварки на тръбичката на хидравликата, на планките на ауспуха, зад резервоара, на казанчето на крика/, и потвърдили без колебания заявеното от тях при проведените разпити в съдебната фаза на наказателния процес. Сериозни съмнения в същите внасят и разказите на свидетелите Б, А. , Н. , В. и Георгиев, съдържащи фактически данни за лошото техническо състояние на закупените от „Транс Аида” ЕАД превозни средства и за естеството на реализирания последващ ремонт. Те са убедителни, че поради налични дефекти и липсата на арматурни табла, акумулатори, ел.мотори, гуми, джанти, фарове, стопове и чистачки, процесните автомобили били спрени от движение, като участващите в ремонтната дейност работници се занимавали преимуществено с поправянето на двигателите, чрез смяна на бутала, ризи и мотовилки. Категорично опровергаващи депозираното от Ф. Ф. са и приложения писмен доказателствен материал и изготвените трасологична и автотехнически експертизи. Представените справки от „КИАД-СДВР и ОДП-Хасково доказват, че от регистрираните на територията на РБ към инкриминирания момент камиони „Камаз” 5511 установената от вещите лица комбинация от оригиналните цифри на рамите-„...2925” за т.а. с ДК №Х5354Н и ”...0561” за т.а. с ДК№Х5355Н, е единствено тази на притежаваните от Д. С. и „Трафик 92” ЕООД - с. Б., моторни превозни средства, обект на инкриминираното престъпление. Интерпретацията на коментираните гласни и писмени доказателства, надлежно приобщени и проверени по наказателното дело, в корелираща взаимовръзка с компетентните експертни мнения обосновава безусловно заключение за защитния характер на лансираната от Ф. Ф. теза и мотивира неоснователност на релевираните оплаквания за тенденциозно игнориране на изявленията на осъдения. В рамките на изградените и доказателствено обезпечени фактически положения правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на Ф. Ф. консумира от обективна и субективна с. престъпния състав на чл.215, ал.2, т.1 НК. Вещното укривателство е вторична престъпна дейност и предполага предварителната наличност на извършено престъпно или обществено- опасно посегателство, в резултат на което друг е придобил по престъпен начин чужда движима вещ или си е създал протвозаконна облага. Престъплението се обективира в три форми на изпълнителното деяние-укриване, представляващо активни действия чрез които неправомерно придобитата от другиго вещ се поставя в такова положение, че се зтруднява откриването й от собственика и от властта; придобиване- обобщително понятие, обхващащо всички възможни способи на добиване по производен начин със съгласието на досегашния владелец власт на разпореждане върху вещта /купуване на престъпно придобитата вещ, замяна, безвъзмездното й получаване в дар, даване в залог/; и спомагане на нейното отчуждаване, чрез прояви насочени към улесняване на придобиването й от трети лица. Субективните параметри на престъпния акт, инкорпориращи представи за визираните обективни признаци и знание или базиращо се на определени обстоятелства предположение за произхода на инкриминираната вещ, при кумулативната даденост на волевото отношение към общественоопасните последици и преследваната имотна облага, предпоставят вина при пряк умисъл и користна цел. Конкретиката по настоящото дело сочи на очертаните престъпносъставомерни характеристики. Ф. Ф. е придобил противозаконно отнетите товарни автомобили, марка „Камаз” 5511, собственост на Д. С. и на „Трафик 92” ЕООД, като след извършените ремонтни работи, включващи пребоядисването на кабините, кошовете и шаситата на моторните превозни средства; замяна на компоненти между тях за прикриване на индивидуализиращите ги особености; и интервенция спрямо номерата на техните рами, регистрирал камионите на свое име. Поведенческите прояви на дееца убедително илюстрират съзнателна дейност и налично познание у осъденото лице за неправомерния произход на инкриминираните вещи. В контекста на предложената аргументация несъстоятелни са акцентираните от защитата доводи за обективна и субективна несъставомерност на инкриминирания акт, поради неустановеност на механизма и авторството на предхождащото вещното укривателство престъпление, и на некоректност индицират възраженията за липса на прехвърлителен ефект при реализирана сделка, с предмет придобита по престъпен начин вещ. За субсумиране на инкриминираното деяние от особената норма на чл.215 от НК е без значение какво е предикатното престъпно деяние /кражба, обсебване, длъжностно присвояване или противозаконно отнемане за ползване на моторно превозно средство/ и ирелевантни са фактите, свързани с времевите му и пространствени измерения, механизъм на осъществяване и съпричастните към него лица. Същественото е, че при това предходно престъпление се прекъсва едно правомерно владение, за да бъде установено друго от с. на извършителя на посегателството. Наистина принципно положение в гражданското право е недопустимото придобиване на субективни права /вещни, облигационни/ чрез престъпления и същото е словно материализирано в нормите на чл.26, ал.1 от ЗЗД, чл.чл.55 и 77 от ЗС, поради което и авторът на предикатното престъпление не може да стане реален собственик на отнетото имущество, като впоследствие надлежно прехвърли собственост или производни от нея права на вещния укривател В регламента на престъпния състав в чл.215НК, при визиране на изпълнителната форма-придобиване и при очертаване на инкриминирания предмет-чужди движими вещи, придобити от другиго чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, използваната терминология отразява различно от вложеното в гражданските закони съдържание. То обективира воля за установяване на нова фактическа власт от извършителите на престъпления, без съгласието на действителния собственик или владелец. Последното е достатъчно за удовлетворяване на предявените от чл.215НК изисквания за престъпна съставомерност и не предпоставя механично съблюдаване на императивните забрани в гражданскоправната уредба и на инкорпорираните в нея предписания за прехвърлителните сделки. /Р494/20.09.1995г. на 2-ро и Р192/26.05.2009г. на 3-то н.о. на ВС и ВКС/. Изложените съображения мотивират позицията на настоящия състав за неоснователност на искането на осъдения Ф. Ф. за отмяна на въззивна присъда №98/26.05.2009 година на Хасковски ОС, по реда на възобновяването, предвиден в чл.425, ал.1, т.т.1 и 2, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ф. Ф. за възобновяване на внохд №106/2009г., по описа Окръжен съд-Хасково и за приложение на разпоредбата на чл.425 от НПК спрямо постановената по него въззивна присъда №98/26.05.2009 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.