Р Е Ш Е Н И Е № 325/2011 гр.София, 08.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар Ани Давидова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 1363/2010 година Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на С. Т. Г. и Й. И. Г. от [населено място] против решение от 03.05.2010 год. по гр.дело № 993/2009 год. на Софийски градски съд в частта, с която изцяло е потвърдено първоинстанционното решение по гр.дело № 8730/2005 год. на СРС, 45-състав и е уважен отрицателния установителен иск за собственост, на основание чл.97 ГПК/отм./. Поддържат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част и се настоява за обезсилването му и присъждане на направените по делото разноски. Срещу същото решение, но в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение и са отхвърлени предявените установителни искове за собственост, с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ срещу Д. Н. Д., М. Й. Д., С. Т. Г. и Й. И. Г. и А. С. Д. и С. А. Д., касаещи първи етаж от сграда в [населено място],[жк], УПИ *, застроен на площ от 105 кв.м., е постъпила касационна жалба от М. Й. Д., А. С. Д. и С. А. Д., по отношение на която и в производството по чл.288 ГПК, с определение № 646/22.06.2011 год. по гр.дело № 1363/2010 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. не е допуснато касационно обжалване. В тази част въззивното решение е обжалвано и от М. Н. М. от [населено място], която поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост, затова настоява за отмяната му и постановяване на касационно решение, с което установителният иск за собственост, касаещ процесния недвижим имот, бъде уважен. К. съд обсъди доводите на касаторите на основанията, посочени в чл.281, т.2 и т.3 ГПК и констатира следното: по касационните жалби срещу въззивното решение, в неговите обжалвани части е образувано производство по чл.288 ГПК и с определение № 646/22.06.2011 год. по гр.дело № 1363/2010 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на С. и Й. Г., поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и по касационната жалба на М. М. – поради наличие на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. За да допусне касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на С. и Й. Г., касационният съд е приел, че по правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, изразяващ се в допустимостта на едновременното предявяване на положителен и отрицателен установителни искове за един и същи имот, между едни и същи лица, въззивният съд е дал разрешение, което е в противоречие със съдебната практика на касационния съд и конкретно с решение № 885 по гр.дело № 95/2001 год., с което е даден отрицателен отговор. Основанието за допускане на касационно обжалване, релевирано в касационната жалба на М. М. и възприето от касационния съд, като основателно е констатираното противоречие в съдебната практика на ВКС по разрешения от въззивния съд въпрос дали вписването на нотариалната декларация за учреденото право на строеж в нотариалните книги на съда е условие за валидно учредяване на правото на строеж. Поставеният от касаторите Г. правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по гр.дело № 8730/2004 год. на СРС и е уважен отрицателния установителен иск за собственост, предявен от М. М. срещу С. и Й. Г., че не са собственици на процесния недвижим имот, представляващ първия етаж от сградата в [населено място],[жк], с площ 105 кв.м. и със същото решение е отхвърлен положителният установителен иск, предявен от ищцата за собствеността върху същия недвижим имот срещу всички ответници, включително и срещу С. и Й. Г., касае допустимостта на отрицателният установителен иск за собственост. Съдебната практика на ВКС и конкретно цитираното от касаторите Г. решение № 885/12.06.2002 год. по гр.дело № 95/2001 год. на ВКС на РБ, ІV-то г.о. е единна, относно наличието на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост, с който ищцата ще получи по-пълна по обем защита, защото при евентуално уважаване на претенцията й, едновременно с признаване на претендираното от нея право на собственост ще бъде отречено и правото на собственост на ответниците. Налага се извода, че предявеният отрицателно установителен иск срещу ответниците за същия имот, едновременно с предявения положителен установителен иск е лишен от правен интерес, тъй като дори с него да бъде отречено правото на собственост на ответниците, ищцата не ще получи ефикасна защита на претендираното от нея право, каквато ще получи със заявения положителен установителен иск за собственост. По изложените съображения касационният съд счита, че като се е произнесъл по недопустим отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили и производството по този иск следва да се прекрати. В този смисъл касационният съд не обсъжда касационните доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, защото касаят основателността на претенцията по съществото на спора. Касационната жалба на М. М. е неоснователна по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен установителният иск за собственост върху процесния недвижим имот, въззивният съд подробно е анализирал обстоятелствата, на които се основава искът за учредено в полза на ищцата право на строеж върху чужд имот и приел, че декларацията на Д. Н. Д. и А. С. Д. от 27.01.1995 год. не може да учреди право на строеж в полза на ищцовата страна върху сградата след като не е вписана в нотариалните книги на съда и е подадено общо заявление от съсобственици, за имот, който не е общ, а са оформени два УПИ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката се позовава на противоречива съдебна практика, относно правния въпрос за правните последици на декларацията от 27.01.1995 год., с която съсобствениците на имота са изразили съгласие по чл.56, ал.2, т.2 З./отм./, с нотариална заверка на подписите си. За да допусне касационно обжалване на въззивното решение на това основание, регламентирано от чл.280, ал.1, т.2 ГПК касационният съд е констатирал единна съдебна практика, според която нотариално завереното заявление до общината следва да е надлежно вписано в нотариалните книги, защото формата на заявлението и вписването представляват гаранция за даденото сериозно и обмислено съгласие на собственика и представляват необходимо условие за действителността на волеизявлението. По силата на така даденото съгласие върху мястото се учредява вещно право на строеж в полза на строителя. Обратното становище е застъпено единствено в решение № 950/22.10.2008 год. по гр.дело № 2/2007 год. на ВКС на РБ, ІІІ-то г.о., според което вписването на декларацията по чл.56, ал.2, т.2 З./отм./ не е елемент от фактическия състав на учредяването на правото на строеж. Настоящият състав не споделя, като правилно това изолирано становище, защото дйстващата материалноправна норма на чл.56, ал.2, т.2 З./отм./ към момента на изразеното съгласие от 27.01.1995 год. включва във фактическия си състав няколко задължителни елемента относно своето съдържание и форма за действителност, а именно: заявлението да е нотариално заверено и адресирано до техническата служба, вписано и в нотариалните книги, за да породи правните последици на учредено право на строеж върху мястото, в полза на строителя. Отчитайки, че фактическият състав на правната норма на чл.56, ал.2, т.2 З./отм./ не е завършен, правилно въззивният съд е констатирал отсъствие на валидно учредено в полза на ищцата право на строеж. По приетия за съвместно разглеждане, при условията на евентуално обективно съединяване на положителен установителен иск за правото на собственост, на основание изтекла придобивна давност, по който въззивният съд е изразил становище за неоснователност и недоказаност, не се съдържат конкретни отменителни доводи в касационната жалба, които да бъдат подложени на проверка, относно правилността на обжалваното въззивно решение, затова с оглед изхода на спора в касационното производство по чл.290 ГПК, касационният съд постави в тежест на касаторката М. М. направените от касаторите С. и Й. Г. разноски за всички инстанции, които са в размер на 1 150 лева, съгласно списък, представен на основание чл.80 ГПК, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение от 03.05.2010 год. по гр.дело № 993/2009 год. на Софийски градски съд, „ІІ”г състав, в частта, с която е потвърдено решение от 02.06.2008 год. по гр.дело № 8730/2004 год. на Софийски районен съд, 45 състав, в частта, с която е признато за установено по исковете на М. Н. М. от [населено място], предявени срещу С. Т. Г. и Й. И. Г. от [населено място], че ответниците не са собственици на първи етаж от сграда в [населено място],[жк], УПИ *, застроен на площ от 105 кв.м., състоящ се от дневна, кухня-столова, три спални, баня-тоалетна, дрешник, тоалетна и коридор, заедно със съответните идеални части от сградата, заедно със западния гараж, с площ 20 кв.м. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 03.05.2010 год. по гр.дело № 993/2009 год. на Софийски градски съд, „ІІ”г състав, в частта, с която е потвърдено решение от 02.06.2008 год. по гр.дело № 8730/2004 год. на Софийски районен съд, 45 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Н. М. от [населено място] срещу Д. Н. Д., М. Й. Д., С. А. Д., А. С. Д., С. Т. Г. и Й. И. Г., всички от [населено място], искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за установяване, че ищцата е собственик на първи етаж от сграда в [населено място],[жк], УПИ *, застроен на площ от 105 кв.м., състоящ се от дневна, кухня-столова, три спални, баня-тоалетна, дрешник, тоалетна и коридор, заедно със съответните идеални части от сградата, заедно със западния гараж, с площ 20 кв.м., на основание учредено в нейна полза право на строеж, евентуално изтекла придобивна давност. ОСЪЖДА М. Н. М. от [населено място] да заплати на С. Т. Г. и Й. И. Г., и двамата от [населено място], разноските за всички съдебни инстанции, в размер на 1 150/хиляда сто и петдесет/лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: