Р Е Ш Е Н И Е № 90 София, 18 септември 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Тома Комов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 329/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, срещу въззивно решение № 272 от 18.12.2017 г., постановено по внохд № 713/16 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, както следва: - от подсъдимия П. П./бланкетна/ и от защитника му - адв.Е. Н. с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Искането, което се прави е за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия; - от подс. Р. Н./озаглавена въззивна жалба/ и допълнение към нея, както и от защитника му – адв. М. Ц., с релевирани касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК. Искането, което се прави и с двете жалби е “на основание чл.336 ал.1, т.3 във вр. Чл.334 т.2 да отмените обжалваната присъда и да постановите нова по лека присъда и да отмените част от обвиненията за който съм привлечен под наказателна отговорност”. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Намира, че правилно първоинстанционната присъдата досежно двамата подсъдими в осъдителната й част е била потвърдена, тъй като събраните доказателства установяват осъществяването на престъпленията, за които са били признати за виновни. Счита, че наложените наказания освен законосъобразни са и справедливо определени. Моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Адвокати Ц. и К., защитници на подсъдимия Р. Н., молят за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и приложението на чл.66 от НК, предвид здравословното състояние на детето на подзащитния им. Адвокат Н., защитник на подс.П. поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения, като в пледоарията си подробно развива доводи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наказанието във връзка с нарушени стандарти при неговото определяне. Подсъдимите П. П. и Р. Н. изцяло се солидаризират със становищата на защитниците си и молят за намаляване на наложените им наказания. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 100 от 24.10.2016г., постановена по нохд №1235/15г., Окръжен съд - Пловдив е признал подсъдимия П. П. П. за невиновен и го е оправдал по първоначалните обвинения за престъпления по чл.246, ал.1, пр.2, алт. 1 и 2 от НК и по чл.243, ал.1, пр.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият П. П. е признат за виновен в това, че на 13.05.2011г. в [населено място] и [населено място], е пазил предмети, материали и елементи за защита на паричните знаци - флаш памет, марка „марка” с големина 4 гб и име „модел”, съдържаща файлове, които съдържат части от изображения на парични знаци както следва: /име/, съдържащ негатив на група от шест идентични изображения, част от графиката на банкнота от 500евро; /име/, съдържащ група от шест идентични изображения на числото 500 в тъмнорозов цвят, част от графиката на банкнота от 500евро; /име/ съдържащ група от дванадесет изображения със сходен формат – буква х, следвана от комбинация от 11 цифри. Комбинациите от цифри са различни и са на сериен номер на банкнота; /име/, всеки от които има по сто страници. На всяка страница има група от дванадесет изображения със сходен формат – буква х, следвана от комбинация от 11 цифри. Комбинациите от цифри са различни и са на сериен номер на банкнота. Комбинациите са различни при различните страници. Формата на всяка страница е идентичен на този във файла с име - /име/ и един брой фолио с 2 бр. холограмни знаци, представляващи два неистински дифракционни оптически вариращи елемента за банкноти с номинал 500 евро, за които е знаел, че са предназначени за подправка на парични знаци - неистински банкноти от 500 евро, поради което и на основание чл. 246, ал.3, вр. чл.54, ал.1 и ал.2 от НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 304 от НПК го е признал за невинен и оправдал по обвинението да е укривал въпросните вещи, както и да е пазил оръдия, както и да е знаел, че държаните вещи са послужили за подправка на парични знаци, както и да е пазил фолио за топъл печат, навито на руло с надпис kurz, използвано при имитацията на дифракционни оптически вариращи елементи и метална сребриста на цвят част, върху която има релефна метална част във форма на тризъбец и три броя картончeта, с монтирана на нея високопечатна форма за апликиране на дифракционни оптически вариращи елементи на банкноти с номинал 500евро и датчик, който служи за управление на холографското фолио с дифракционни оптически вариращи елементи. На основание чл.61, т. 3, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание, в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което по отношение на подсъдимия П. са били изпълнявани мерките за неотклонение – “задържане под стража” и “домашен арест”. Със същата присъда подсъдимият Р. Д. Н. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 246, ал.1, пр.2, алт.1 и 2 от НК. С горепосочената присъда подсъдимият Р. Н. е признат за виновен, както следва: - в това, че в периода 28.04.2011 г. - 02.05.2011 г. в [населено място] и в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е прокарал в обръщение на служители под прикритие с идентификационни номера № 3 и 4 по описа на ПОС, подправени парични знаци, като е знаел, че са подправени: на 28.04.2011г. в [населено място], е прокарал в обръщение подправени парични знаци - 100броя банкноти с номинал от по 100евро с различни серийни номера и на 02.05.2011г. в [населено място], е прокарал в обръщение подправени парични знаци - два броя банкноти с номинал от по 500евро с различни серийни номера, поради което и на основание чл.244, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.54, ал.1 и ал.2 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, като го е признал за невиновен и оправдал за това да е реализирал и предложение 2 на чл.244, ал.1 от НК; - в това, че на 13.05.2011г. в [населено място], е държал подправени парични знаци в големи количества: четиристотин и четири броя банкноти с номинал от 500 евро с различни серийни номера; четиристотин двадесет и три броя банкноти с номинал от 200 евро с различни серийни номера и две хиляди триста двадесет и осем броя банкноти с номинал от 100 евро с различни серийни номера, като две от банкнотите са без отпечатани серийни номера, поради което и на основание чл. 244 ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 54 ал. 1 и ал. 2 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода; - в това, че на 13.05.2011г. в [населено място], е пазил предмети, материали, оръдия и елементи за защита на паричните знаци - 23 броя метални парчета с релефно изображение на части от банкнота с номинал от 100евро; 4 броя форми /поансони и матрици/ с различна форма, изрязани неправилно, червени на цвят, с релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100евро; 4 броя метални подложки със залепени върху тях гумиран силиконов материал с релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100евро; 5 броя гумиран силиконов материал, червен на цвят, с релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100евро; 5 броя картонени парчета, сиво-син цвят, с релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100евро; 1 брой кафяво картонче с релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100евро; 2 броя формат А3 прозрачно фолио с изображение на част от банкнота с номинал от 100евро; 1 брой прозрачно фолио с малък размер с изображение на част от банкнота с номинал от 100 евро; 1 брой черно фолио размер около А4 с прозрачни изображения на част от банкнота с номинал от 100евро; 10 броя рула със сребристо фолио; 3 броя рула с прозрачно фолио; 53 броя бели листчета с различна форма с релефно изображение на част от банкнота с номинал от 100 евро; 1 брой метален лист с размери приблизително формат А4, за които е знаел, че са предназначени за подправка на парични знаци - неистински банкноти от 100евро, поради което и на основание чл.246, ал.3, вр. чл.54, ал.1 и ал.2 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 304 от НПК го е признал за невиновен и го е оправдал по обвинението да е укривал въпросните вещи, както и да е знаел, че същите са послужили за подправка на парични знаци. На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е наложил на подс.Н. едно общо най-тежко наказание, а именно – четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. Приложена е разпоредбата на чл.59, ал.1 и 2 от НК. Със същата присъда подсъдимият Г. Г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.246, ал.1, пр.2, алт.1 и 2 от НК. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, както и досежно веществените доказателствени средства, изготвени чрез използване на специални разузнавателни средства. С въззивно решение № 272 от 18.12.2017г., постановено по внохд № 713/16г., Апелативен съд – Пловдив е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като я е отменил в частта, с която е постановено наложените на подсъдимите П. и Н. наказания лишаване от свобода да се изтърпят в затворническо общежитие от закрит тип. В останалата част присъдата е била потвърдена. За определяне пределите на касационния контрол и осъществяване правомощията на ВКС, е необходимо произнасяне по допустимостта на подадените касационни жалби. Касационните жалби от подсъдимите и защитниците им са подадени в срок, от лица, притежаващи активна правна легитимация, и са насочени срещу акт, подлежащ на проверка по реда на Глава XXIII от НПК, поради което са процесуално допустими. Жалбите на подс. П. и неговия защитник са по отношение на въззивното решение в частта, с която е потвърдена осъдителната част на първоинстанционната присъда/касателно този подсъдим/, като се реливират всички касационни основания. Жалбите на подс.Н. и защитника му също са относно частта на въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната присъда на първата инстанция. Жалбата на подсъдимия Н. до ВКС е озаглавена въззивна, като исканията, които се правят са във връзка с правомощия на въззивния съд. Депозираното допълнение е копие на жалбата, в което се преповтарят исканията, като единственото допълнение са цитати от обвинителния акт. Настоящият състав намира, че все пак от съдържанието на жалбата и допълнението могат да се изведат оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание и допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт. При така очертаните предели на касационна проверка, на първо място е необходимо да бъдат обсъдени оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователно е твърдението в жалбите на всички касатори, че обвинителния акт не е изготвен съгласно императивните изисквания на чл.246 от НПК, като наличните пороци не са били отстранени от решаващите инстанции. Обвинителният акт има съществено значение за наказателния процес, като едни от основните аспекти на неговата правна същност са, че той е средство за формулиране на окончателното обвинение и единственото такова за повдигане на обвинението пред съда, поради което обвинението трябва да бъде точно и ясно формулирано, чрез посочване на обстоятелства, обуславящи съставомерните признаци на деянието и на неговите правни рамки. Обвинителният акт определя пределите на доказване в съдебното производство. По отношение на извършените престъпления, авторството на извършителите и предмета на доказване, прокуратурата е институцията, която чрез внесения обвинителен акт очертава развитието на наказателния процес в неговата съдебна фаза. Съдът се произнася в рамките на възведеното от прокурора обвинение. Фактите относно претендираните от обвинителната власт престъпления се посочват в обстоятелствената му част, която следва да съдържа описание на времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Неоснователно е твърдението, че в обвинителния акт е налице противоречие относно това дали става въпрос за предмет на престъплението - флашка, предназначен за подправка на парични знаци или за файлове-компютърна информация. В случая обвинителният акт, противно на заявеното в жалбите е напълно годен да определи пределите на доказване, като съдържането му дава достатъчно информация, за да може подсъдимите да организират защитата си по фактите и правото. Във връзка с оплакванията в жалбата на адв.Н. за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата и доказателствените средства е необходимо да се посочи, че пределите на касационната проверка са ограничени в рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд, след извършения от него доказателствен анализ и направените правни изводи. Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, а е оправомощена единствено да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с разпоредбата на чл. 14 от НПК. За да постанови съдебния си акт, отговарящ на законоустановените в чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 от НПК изисквания за съдържание, апелативният съд е извършил цялостна проверка на оспорената пред него присъда. Последният е дал своята оценка относно доказателствената дейност на предходната инстанция и след собствен анализ на доказателствения материал е потвърдил приетите от въззивния съд фактически положения. В рамките на аналитичната си дейност, Пловдивският апелативен съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на което би довело до фактически изводи, различни от установените от решаващите инстанции. Доказателственият анализ е правилен и в унисон с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Правилно е прието, че протоколите за претърсване и изземване и за личен обиск са годни доказателствени източници. Обстоятелството, че в рамките на вече образувано досъдебно производство, тези следствени действия са извършени при условията на чл.161, ал.2 от НПК, не води до извод за тяхната порочност. Тази разпоредба допуска отклонение от принципа за предварителна съдебна санкция за извършване на процесуално-следствени действия, които са с намеса, засягаща ограничения в гарантирани от Конституцията на Р.България права. За това и при последващия съдебен контрол съдът е длъжен да прецени дали съответните действия са извършени в условията на неотложност. Преценката винаги е конкретна и е свързана с данните, с които са разполагали органите на досъдебното производство, като не може да бъде изключена възможността за предприемане на процесуални действия в условията на неотложност само поради факта на образувано досъдебно производство и данни за предстоящо извършване на доверителна сделка. Също така все във връзка с горните протоколи следва да се посочи, че процесуалният закон в разпоредбата на чл.163 от НПК предвижда две възможности: за изземване на предмети, книжа или компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни - чл.163, ал.2 и ал.6 от НПК или изземване само на компютърни информационни данни - чл.163, ал.7 от НПК, поради което неоснователни са възраженията на подс.П. и защитата му, че при извършеното изземване е било необходимо, информацията, съдържаща се във флашката да се изземе, чрез прехвърлянето й на друг носител. От значение е и обстоятелството, че от материалите по делото е установено по несъмнен начин, че е запазена автентичността на информацията, която се е съдържала в процесната флашка и сред която има части от изображения на парични знаци. Неоснователно е оплакването, релевирано в касационната жалба на адв.Н. за допуснато нарушение на материалния закон. Твърдението на касатора е, че флашката не може да бъде предмет на престъплението по чл.246, ал.3 от НК, поради изискването предметите да са със специално предназначение за производство на фалшиви парични знаци. В подкрепа на тази теза, защитата се позовава на законодателните промени в разпоредбата на чл.246, ал.3 от НК- ЗИДНК, ДВ бр.24/05г., с които се хармонизира българското законодателство с Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейската общност от 1995г и Рамковото решение на Съвета на ЕС от 29.05.2000г. относно повишаване на защитата чрез наказателни и други санкции срещу подправянето във връзка с въвеждането на еврото и по – точно на чл.3 от решението. Рамковите решения, приети въз основа на Договора за Европейския съюз, преди влизане в сила на Договора от Л. продължават да пораждат правни последици, докато не бъдат отменени. Същите нямат директен ефект, но пораждат задължение за съдебните органи да ги ползват за “съответстващо” тълкуване на националното право. Съдът на ЕС приема, че когато се извършва „съответстващо“ тълкуване, правото на Съюза трябва да се тълкува така, че националният съд да вземе предвид всички норми от националното право и да ги тълкува, доколкото е възможно в съответствие с Рамковото решение, за да се постигне търсения с него резултат. Също така принципът на съответстващото тълкуване не може да послужи като основа за тълкуване на националното право contra legem. В случая елементите от съставът на престъплението по чл.246, ал.3 от НК, така както са установени в закона, дават възможност за еднозначно тълкуване във връзка с приложението на този текст, и не са в разрез с търсения с рамковото решение резултат. Съдебната практика трайно приема, че предмет на престъплението по чл.246, ал.3 от НК могат да бъдат предмети, материали, оръдия, компютърни програми и елементи за защита на парични знаци, които поначало не са забранени за притежание и могат свободно да се придобиват, тъй като за тях не е въведен разрешителен режим. Те стават предмет на престъпно посегателство от момента, в който деецът предприеме действия за промяна на предназначението им /решение №11/18г. по н.д.№1251/17г. на ВКС, НК, 1 н.о.; решение 382/15г. по н.д. №976/15г. на ІІ н.о. на ВКС/. В конкретния случай използването на информацията, необходима за подправката на парични знаци, която е във вид на файлове, съдържащи части от изображение на парични знаци, за да може да бъде използвана е нужно да бъде материализирана върху носител на информация - флаш устройство. По тези съображения, настоящият състав намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Неоснователни са оплакванията на двамата подсъдими за явна несправедливост на наложените им наказания. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции. По отношение на подс.П., апелативният съд е отчел следните смекчаващи обстоятелства: трудовата му и семейна ангажираност, изтеклия период от време след извършване на деянието, както и влошеното му здравословно състояние. Като отегчаващи обстоятелства са ценени разнородността на вещите, включени в предмета на престъплението, покриващи различните алтернативи на инкриминираното престъпление, както и съдебното минало на подсъдимия, което независимо от настъпилата реабилитация сочи на лоши характеристични данни за личността на П.. По отношение на подс.Н. са отчетени следните значими за индивидуализацията на наказанието обстоятелства: смекчаващи - полага грижи за детето си, което е със здравословни проблеми, безработен, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и изказаното съжаление за стореното, чистото му съдебно минало, изминалия период от време от реализиране на престъпната дейност и отегчаващи - за престъплението по чл. 244 ал. 1 пр. 1, във вр. чл. 26 ал. 1 от НК - значителния брой прокарани в обръщение банкноти, обстоятелството, че същите са били с различен номинал, както и фактът, че престъплението е извършено при условията на продължавано такова по смисъла на чл.26, ал.1 от НК; за престъплението по чл. 244 ал. 2, вр. ал.1 от НК - държаните банкноти са с различен номинал, значителните им количества многократно надвишават критериите, установени от съдебната практика за „големи количества”; за престъплението по чл.246, ал.3 от НК - множеството вещи, включени в това обвинение, покриващи различни алтернативи на този текст. Настоящият състав изразява несъгласие с изводите на въззивния съд, че фактът на извършеното от подс. П. предходно престъпление, за което е бил осъден, не може да се пренебрегне само заради настъпила реабилитация. След настъпила реабилитация, която заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които са свързани със самото осъждане, е недопустимо това осъждане да бъде ценено сред данните, характеризиращи личността на подсъдимия. Във връзка с определянето на наказанието е необходимо да бъде посочено принципното разбиране на настоящия състав за това, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и дееца. В контекста на това разбиране, както и при горните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства/независимо от направената корекция/, определените на двамата подсъдими наказания са законосъобразно индивидуализирани и съответни за постигане целите по чл.36 от НК. Също така са съответни и на степента на обществена опасност на деянията. Не се констатира наличието на смекчаващи обстоятелства, които да не са били отчетени от решаващите съдилища. Явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидно негово несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящото дело. Неоснователно е искането за приложението на чл.55 от НК. Същото се прави във връзка с отчетения от съдилищата изминал период от време от извършване на деянието до настоящия момент, което обстоятелство обаче не е прието като обуславящо приложението на горната разпоредба. Разглеждането на делото в „разумни срокове” е едно от проявленията на правото на справедлив процес по чл.6, т.1 от ЕКПЧ. Този времеви период не може да бъде разглеждан като абсолютна величина, а следва да бъде преценяван с оглед конкретните обстоятелства по делото, свързани със сложността на делото, поведението на подсъдимия, както и на съответните компетентни органи. Досъдебното производство е било образувано на 22.03.2011г., като Н. и П. са привлечени в качеството на обвиняеми на 14.05.2011г. През 2013г. и 2014г. е проведено първоинстанционно и въззивно производство, съответно в Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд. Настоящият обвинителен акт е внесен в Пловдивски окръжен съд/срещу трима обвиняеми/ пред 2015г., когато е образувано и първоинстанционното съдебно производство, последвало е разглеждането на делото от въззивната инстанция и от настоящия състав на касационния съд. Материалите по делото сочат, че същото представлява фактическа и правна сложност. Тези данни не дават основание да се приеме, че производство, водено срещу подс. П. и Н. има продължителност, която излиза извън „разумните срокове” за неговото разглеждане. Основания за приложение на чл.55 от НК по отношение и на двамата подсъдими не са налице, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни или с изключителен характер, но по-същественото в случая е, че дори и при наличието на такива, не е налице втората кумулативна предпоставка на посочената разпоредба, а именно и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. Продължителността на производството, здравословното състояние на подс.П., както и това на детето на подс.Н. имат своето значение при индивидуализацията на наказанията, поради което са отчетени сред смекчаващите обстоятелства, но същите не могат да обусловят приложението на чл.55 от НК. Претендира се и явна несправедливост на наказанията досежно отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата чл.66 от НК. В тази връзка следва да се посочи, че прилагането института на условното осъждане е въпрос, който винаги е строго конкретен, и чието обсъждане не се изключва за нито една категория престъпления, стига да са налице предпоставките на чл.66 от НК, а именно да е наложено наказание лишаване от свобода за срок до три години, лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът да установи, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Извън двете формални юридически предпоставки съществен критерий за приложение на условното осъждане, е преценката за възможността за превъзпитание на подсъдимия извън условията на пенитенциарно заведение. Без да се игнорира генералната превенция, акцентът е към постигане преди всичко на специалната такава. По отношение на подс.Н. предвид размера на наложеното наказание лишаване от свобода/за срок от четири години/институтът на условното осъждане е неприложим. Комплексната преценка, направена от въззивната инстанция, че целите на наказанието по чл.36 от НК досежно подс.П. не могат да бъдат постигнати с условно осъждане, се възприема и от този съдебен състав. Правилно са оценени както данните, характеризиращи конкретната степен на обществена опасност на деянието, така и тези, касаещи личността на подсъдимия. Ето защо, настоящият състав счита, че правилно не е приложена разпоредбата на чл.66 от НК. При гореизложените съображения, касационната инстанция намира, че не са налице релевираните в жалбите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което въззивното решение на АС- Пловдив следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 272 от 18.12.2017г., постановено по внохд № 713/16г., по описа на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: