Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 1920_10_dec_290gpc_328p6kt.doc Р Е Ш Е Н И Е № 474 С., 27.12. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1920 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Държавен куклен театър – [населено място] срещу въззивно решение от 30.09.2010 г. по въззивно гр.д. № 269 /2010 г. на Видински окръжен съд, г.о., в частта, с която е отменено решение от 25.03.2010 г. в частта, с която са отхвърлени искове на П. А. И. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ и вместо това е постановено друго, с което исковете са уважени : отменена е заповедта на директора на театъра от 16.11.2009 г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ и той е възстановен на заеманата преди това длъжност „осветител” и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца разноски, а на В. държавна такса за уважените искове. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 753 /26.05.2011 г. по материално-правния въпрос : професионалната квалификация по технически специалности придобива ли се чрез трудов стаж и квалификационни курсове без да е завършена съответната образователна степен, за който е прието, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените решение № 1552 /16.12.1999 г. по гр.д. № 457 /1999 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 696 /12.07.2001 г. по гр.д. № 1716 /2000 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение от 18.12.2001 г. по кас. гр.д. № 510 /2007 г. на САС, г.о., І с-в. Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – на разпоредбите на чл.25,ал.1,т.2 ЗНП и на чл.328,ал.1,т.6 КТ. Ответникът в това производство П. А. И. не изразява становище по основателността на жалбата. По изведения правен въпрос и на основание чл.291 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че : Когато в нормативен акт е предвидено придобиването на професионалната квалификация по определена техническа специалност да става след завършена съответна образователна степен, то такава специалност не може да бъде придобита без такава степен, а чрез трудов стаж или квалификационни курсове, затова придобиването на такава квалификация се удостоверява с документ за завършено образование (диплома, свидетелство по отменения ЗНП). Правната регулация се определя въз основа на преценка на обществения интерес, което определя най-често императивния и характер, въведени са държавни образователни изисквания. Поради това настоящият състав намира за правилни посочените 1) решение № 1552 /16.12.1999 г. по гр.д. № 457 /1999 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че когато работодателят е приел, че за определена длъжност се изисква завършена образователна степен по определена специалност, съдът е длъжен да изследва наличието на основанието по чл.328,ал.1,т.6 КТ, като установи дали работникът притежава диплома за завършено образование със специалност в съответствие с изискванията на работодателя и че квалификацията се определя от завършената специалност според диплома за завършено образование; 2) решение № 696 /12.07.2001 г. по гр.д. № 1716 /2000 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че предмет на установяване от съда е налице ли е промяна в изискванията на работодателя за заемане на длъжността и дали работникът отговаря на новите изисквания (в случая) за съответното средно техническо образование; и 3) решение от 18.12.2001 г. по кас. гр.д. № 510 /2007 г. на САС, г.о., І с-в., с което е прието, че съдът следва да установи дали има обективно съответствие на изискванията за заемане на длъжността – образование и квалификация, при което се прави разлика между завършен квалификационен курс и образователна степен по специалността. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: Въззивният съд е приел, че : работодателят е изменил изискванията за заемане на длъжността „осветител” – променил е щатното разписание за длъжността, като е въвел изискване за средно образование с професионална квалификация по техническа специалност, преди това за длъжността се е изисквало средно образование, ищецът е завършил средно образование във вечерна гимназия през 1975 г., а от 1989 г. ищецът е работил в различни институции като осветител и е завършил различни обучения (не в средни училища), записан е в техникум и е положил успешно изпити по електротехника; съдът е приел правния извод, че изискуемото образование не е променено – то е средно, въведено е допълнително изискване, каквото работникът също е притежавал, видно от изискването професионалната квалификация не е задължително да бъде придобита в училище, а може и чрез курсове, в които се придобиват допълнителни умения; не става въпрос за образователна степен, през годините, през които е работил, ищецът непрекъснато е поддържал и подобрявал квалификацията си, поради което и прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. По оплакванията за неправилност на решението по чл.281 ГПК : Основателен е доводът на жалбоподателя, че въззивният съд не е обсъдил съдържанието на представените удостоверения за завършени квалификационни курсове, поради което изводът му за завършена от ищеца професионална квалификация е необоснован. При дадения отговор на изведения въпрос е основателен и доводът на жалбоподателя, че въззивният съд е приложил неправилно нормата на чл.25,ал.1,т.2 ЗНП (от 1991 г.) и съответните правила в действащия преди това ЗНП от 1954 г. (отм.), с която се установява как се удостоверява придобиването на професионална квалификация след завършена професионална подготовка. Основателен е доводът, че това е довело до неправилно приложение на правилото на чл.328,ал.1,т.6 КТ. При изводите за основателност на наведени оплаквания за неправилност и при липсата на доказателствени искания, съгласно чл.293 ГПК настоящата инстанция следва да реши спора по същество и приема, че работодателят е изменил изискванията за заемане на длъжността, от която е уволнен ищецът и че ищецът не отговаря на тези изменени изисквания, поради което е осъществено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя по чл.328,ал.1,т.6 КТ и работодателят е упражнил законосъобразно правото си, искът по чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконосъобразно и за неговата отмяна е неоснователен, което обуславя и неоснователността на иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което разгледаните искове да бъдат отхвърлени. С оглед изхода от спора искането на жалбоподателя ответникът в касационното производство да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски е основателно за сумата 80 лева държавни такси и 100 лева адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. С оглед изхода от спора ответникът няма право на разноски.. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 30.09.2010 г. по въззивно гр.д. № 269 /2010 г. на Видински окръжен съд, г.о., в обжалваната част, с която съдът е уважил искове на П. А. И. срещу Държавен куклен театър – [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ. Вместо това постановява: Отхвърля исковете на П. А. И. срещу Държавен куклен театър – [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 55 от 16.11.2009 г. на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ и за възстановяване на ищеца на заеманата преди това длъжност „осветител”. Осъжда П. А. И. да заплати на Държавен куклен театър – [населено място] сумата 80 лева разноски за държавни такси и 100 лева за процесуално представителство в касационната инстанция. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.