12 Р Е Ш Е Н И Е № 100 Гр. София, 09 юли 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора С. Атанасова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 444/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационни жалби на адв. Д. С. – повереник на частния обвинител и граждански ищец П. Н. Н., и адв. Д. П. - повереник на частния обвинител и граждански ищец И. Н. Н. против решение № 73/19. 02. 2019 год. по в. н. о. х. д. № 1455/2017 год. на Софийски апелативен съд (САС). В жалбата на адв. С. са изложени доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Възразява се срещу изводите на въззивната инстанция относно механизма на пътнотранспортното произшествие и по-специално срещу констатациите за наличие на друго превозно средство, препятстващо видимостта на подсъдимата към пресичащата пешеходка, както и срещу приетата от САС скорост на автомобила. Поддържа се, че са игнорирани показанията на свид. Е. И., а решението е постановено в нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК вследствие на което е приложен неправилно и материалният закон. Направено е искане касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 5 от НПК и да отмени атакувания съдебен акт като постанови присъда, с която да признае подс. Б. В. за виновна по повдигнатото ѝ обвинение и уважи предявения граждански иск. В жалбата на адв. П. се сочи, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НК. Твърди се, че съдът е игнорирал заключението на автотехническата експертиза, установяващо по-висока скорост на движение на подсъдимата и обективната ѝ възможност да приеме пешеходката. Сочи се, че дори и при възприетата от САС бързина на придвижване деянието е съставомерно, тъй като подсъдимата е допуснала нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и скоростта ѝ е била несъобразена с интензивния трафик и наличието на пешеходец на пътното платно. По тези съображения повереникът настоява за отмяна на въззивното решение като подсъдимата бъде призната за виновна по повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В“ от НК и бъде уважена исковата претенция за неимуществени вреди. В съдебно заседание поверениците адв. С. и адв. П. поддържат касационните жалби по изложените в тях съображения. Пледират решението на САС да бъде отменено и подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото ѝ обвинение. Подс. Б. В. Г. – В. не изразява лично становище по основателността на жалбите. Защитникът ѝ счита, че касационните жалби не отговарят на изискванията на чл. 351 от НПК, тъй като в тях не се сочат касационните основания. Наред с това излага доводи за неоснователността им и настоява решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното: По редовността на касационните жалби: Доводите на защитата, че документите, сезиращи върховната съдебна инстанция, не са годни да предизвикат касационна проверка, не се основават върху материалите по делото. Внимателният им прочит недвусмислено показва, че те съдържат всички реквизити, изискуеми от чл. 351 от НПК. Безспорно както в жалбата на адв. П., така и в тази на адв. С. се съдържат твърдения за необоснованост на решението, но наред с тях са изложени и доводи в подкрепа на касационните основания. И двамата повереници поддържат, че са допуснати нарушения на правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на въззивния съд, като са игнорирани показанията на свид. Е. И. и заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза, допусната и приета при последното разглеждане на делото. Наред с това адв. С. сочи, че въззивното решение не отговаря на изискванията на чл. 305 от НПК, а адв. П. пространно е развила тезата си, че законът е приложен неправилно и подсъдимата следва да носи наказателна отговорност ако не за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, то поне за управление на превозното средство с несъобразена скорост. Направено е искане за отмяна на актовете, постановени от първата и въззивната инстанция и за осъждане на подсъдимата по повдигнатото ѝ обвинение, както и за уважаване на гражданските искове в пълния им предявен размер. При положение, че и двете жалби са редовни и подадени от процесуално легитимирани лица в законовия срок, не може да бъде удовлетворено искането на защитата за оставянето им без разглеждане и касационната инстанция следва да ги разгледа по същество. По основателността на касационните жалби: С присъда № 278/30. 10. 2015 год. по н. о. х. д. № 497/2014 год. Софийски градски съд, НО, 4 състав е признал подс. Б. В. Г. – В. за невиновна в това, че на 25. 04. 2013 год., около 09.10 часа, в [населено място], при управление на МПС – л. а. „Фолксваген Пасат” с рег. /№/ по [улица]нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1, от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на Ц. Д. Н., поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „В” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от П. Н. Н. и И. Н. Н. против подсъдимата граждански искове за сумите от по 100 000 за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и жалби на частните обвинители и граждански ищци и с присъда № 23/12. 10. 2016 год. по в. н. о. х. д. № 93/2016 год. на САС е отменен, а подсъдимата е призната за виновна по повдигнатото ѝ обвинение и е осъдена на две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г от НК В. е лишена от правоуправление на МПС за срок от две години. Подсъдимата е осъдена да заплати на всеки от гражданските ищци обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, като исковете са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер като неоснователни. С решение № 32/22. 02. 2017 год. по н. д. № 1316/2016 год. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение е отменил въззивната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решение № 178/24. 04. 2017 год. по в. н. о. х. д. № 195/2017 год. САС е потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда. С решение № 234/24. 11. 2017 год. по н. д. № 815/2017 год. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение е отменил въззивното решение по и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС от стадия на съдебното заседание. С решение № 73/19. 02. 2019 год. по в. н. о. х. д. № 1455/2017 год. САС е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Така описаното процесуално развитие на делото дава основание за извод, че са налице предпоставките на чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, тъй като при касационната проверка беше констатирана необходимост от приемането на различна фактология, рефлектираща и върху приложимото право. С оглед правомощията си на въззивна инстанция настоящият съдебен състав подложи на собствен анализ събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и експертните заключения и прие за установена следната фактическа обстановка: На 25. 04. 2013 год., около 09,05 часа подс. Б. В. Г. – В. управлявала л. а. „Фолксваген Пасат” с рег. /№/ по [улица]в[жк], [населено място]. Движела се в посока от [улица]към [улица]. Пътят ѝ бил познат, тъй като ежедневно минавала оттам, отивайки на работа. Непосредствено преди кръстовището с [улица]пътното платно на [улица]било с асфалтово покритие, с четири ленти в посоката на движение на подсъдимата. Най-дясната лента била предназначена за завой надясно, най-лявата била за завиващите наляво, а двете средни ленти указвали движение направо. След кръстовището в платното по посока на движение на подсъдимата били обособени три ленти. От платното за насрещно движение го отделял разделителен остров с бордюр, висок около 20 см, на който била поставена еластична ограда за ограничаване пресичането на пешеходци. Въпреки това живущите в квартала направили пролука, за да си осигурят по-бърз достъп до автобусните спирки в района. Преди кръстовището подсъдимата се движела в първата от двете (дясната) лента за движение направо. Застигнала и започнала да изпреварва неустановен по делото лекотоварен автомобил със скорост от около 55 км/ч. При преминаване на кръстовището на зелен сигнал на светофара В. се установила в крайната лява лента, считано в нейната посока на движение. По същото време в района на бензиностанцията, отстояща на около 70 метра след кръстовището, се намирала пострадалата Ц. Д. Н., на 82 години. Пешеходката предприела пресичане на [улица]на необозначено за това място. Движела се с бърз ход, напречно на платното и отдясно наляво спрямо посоката за движение на превозното средство, управлявано от подсъдимата. В момента, в който възрастната жена навлязла в средната лента, л. а. „Фолксваген Пасат“ отстоял на около 65 метра, а неустановеният бус, който изпреварвала В., не представлявал пречка за възприемане на пешеходката. Възможност за това съществувала още от момента, в който пострадалата се намирала в дясната лента, която била свободна от превозни средства. Въпреки че видимостта ѝ към пресичащата жена не била ограничена, подсъдимата я възприела едва при навлизането ѝ в нейната лента и едва тогава задействала спирачната система. В този момент автомобилът бил на около 28 метра и ударът бил непредотвратим. Сблъсъкът настъпил с дясната челно-странична част на превозното средство и дясната част на тялото на Н., която непосредствено преди произшествието успяла да се завърти с гръб към приближаващата я опасност. В резултат на удара пострадалата била отхвърлена пред автомобила, управляван от подсъдимата и паднала на асфалта между втората и третата лента за движение, а превозното средство получило деформация на преден десен калник и счупване на челното стъкло и дясното огледало. Веднага след удара подсъдимата предприела аварийно спиране и излязла от автомобила. Отишла до пострадалата, проверила състоянието ѝ и в 09,09 часа позвънила на телефон 112. Повторни повиквания към същия телефон осъществила и в 09,21 часа, и в 09,27 часа. Направила опит да спре преминаващи автомобили, но без успех. Междувременно за произшествието на телефон 112 сигнализирала и свид. Е. И.. След пристигане на екип на Центъра за спешна медицинска помощ, пострадалата Н. била откарана в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където останала до 20. 05. 2013 год. Там била посещавана ежедневно от синовете си, както и от подсъдимата, която я снабдявала с консумативи, лекарства и храна. Поради изчерпване на възможността за престой в болницата по съответната клинична пътека, по инициатива и на разноски на подсъдимата Н. била настанена хоспис, където продължила да е под медицинско наблюдение. Въпреки провежданото лечение, здравословното състояние на пострадалата се влошило и на 29. 06. 2013 год. тя починала. При огледа и аутопсията на трупа ѝ били установени: а) съчетана травма на главата, гръдния кош и крайниците: - закрита черепно-мозъчна травма – кръвоизлив по твърдата и меката мозъчна обвивка (субдурален и субарахноидален мозъчен кръвоизлив); контузия на мозъка; оток на мозъка; разкъсно-контузна рана по главата; - закрита гръдна травма; - счупване на девет ребра отдясно; контузия на белия дроб; десностранна плевропневмония (с изливане на 150 мл възпалителна течност); оток и емфизем на белите дробове; - счупване на дясната бедрена кост; кръвонасядания по горните и долните крайници отдясно; б) атеросклероза; хронична миокардиосклероза; хронична сърдечна недостатъчност (застоен черен дроб; застойни подбедрици); бъбречни кисти; пиелонефритна невросклероза. Травматичните увреждания били резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при пътнотранспортното произшествие. Причина за смъртта била съчетаната черепно-мозъчна и гръдна травма, усложнена с плевропневмония (травматична; хипостатична). Между травмите от катастрофата и причината за смъртта на съществувала причинно-следствена връзка. Приживе Ц. Н. била много жизнена и енергична; не се нуждаела от чужда помощ в ежедневните си нужди и за придвижването си; редовно посещавала фамилната къща в кв. С. и полагала грижи за градината. Взаимоотношенията между пострадалата и синовете ѝ П. Н. и И. Н. били много добри. Гражданските ищци общували всекидневно с майка си и преживели много тежко смъртта ѝ. Така установената фактическа обстановка не се отличава от онази, описана в мотивите на проверяваното решение, що се отнася до времето на пътнотранспортното произшествие, посоката на движение на участниците в него, получените от пострадалата травми и причината за смъртта ѝ, както и досежно поведението на Б. В. непосредствено след инцидента и впоследствие до настъпване на леталния изход. По отношение на тези обстоятелства страните не спорят, а настоящият съдебен състав се солидаризира с апелативния съд, че надлежна доказателствена основа за тях са обясненията на подсъдимата, показанията на свид. Е. И. и на полицейските служители И. Х., И. И., заявеното от свидетелите П. и И. Н., заключенията на съдебномедицинските експертизи, констативен протокол за ПТП и справка от Дирекция „Национална система 112- МВР“. Спорните въпроси по делото са свързани с изпреварването движещ се в средната лента лекотоварен автомобил, със скоростта, с която подсъдимата е управлявала л. а. „Фолксваген Пасат“ и с точното място на произшествието. Извършвайки собствен анализ на доказателствената съвкупност, касационната инстанция също като предходните съдебни състави прие за безспорно доказано, че подсъдимата е предприела изпреварване на движещ се пред нея бус. За този извод от съществено значение са преди всичко обясненията на самата В., които независимо от двойствената им природа в настоящия случай заслужават доверие, защото кореспондират със заявеното от свид. И. Х.. Вярно е, че показанията на последния представляват източник на производни доказателства, доколкото той не е очевидец на инцидента, а само пресъздава онова, което му е съобщила водачката на автомобила. Поради това те служат за проверка на обясненията ѝ и разкриват, че тя последователно и неотклонно още от първия момент след произшествието е поддържала, че в дясно от нея е имало друго превозно средство, което е изпреварвала в момента на удара. Със значителна тежест в тази насока, защото не третират посоченото от В. като технически неправдоподобно, са и разясненията на експертите, изготвили заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза, допусната и приета от последния въззивен състав. След съобразяване на гласните доказателства, събрани в рамките на въззивното съдебно следствие, и след извършване на измервания на параметрите на пътното платно вещите лица са защитили убедително експертния си извод, че тялото на пострадалата е отхвърлено напред и настрани, но не се е намирало изцяло в средната лента (в която се е придвижвало неустановеното превозно средство), а се е установило между нея и крайната лява лента (тази, в която се е пътувала подсъдимата). Нещо повече, експертите са категорични, че доколкото крайната дясна лента не е била заета от други превозни средства, неустановеният бус е могъл да заобиколи безпрепятствено падналата на платното пешеходка и да продължи пътя си без да я засегне. Именно последното обстоятелство обяснява и защо пристигналите на местопроизшествието полицейски служители не са възприели такъв автомобил и защо не са отразили наличието му в констативния протокол за ПТП и в изготвените от тях докладни записки. Вярно е, че в показанията на свид. Е. И. не се съдържа информация за друго превозно средство освен автомобила на подсъдимата. Самата свидетелка обаче е признала, че не е следила неотклонно пътната обстановка предвид предстоящата в работата ѝ проверка, а и съвсем скоро след сблъсъка е напуснала местопроизшествието, защото е дошъл чаканият от нея автобус. Ето защо касационната инстанция прие, че макар очевидката да е добросъвестна, посоченото от нея не опровергава обясненията на подсъдимата. Впрочем, следва изрично да се подчертае, че коментираното обстоятелство няма тази тежест и това значение, които му придават страните и това е така, защото съгласно заключението на комплексната експертиза, допусната от третия състав на САС, пешеходката е попаднала в ограничената зона на видимост, когато се е намирала около средата на средната пътна лента. Неизвестният автомобил обаче не е препятствал възприемането на пострадалата, когато същата се е намирала в дясната пътна лента и когато е навлязла в средната такава. В този по-ранен момент, съгласно експертното заключение л. а. „Фолксваген“ е отстоял на около 65 метра от мястото на удара и сблъсъкът е бил предотвратим от подсъдимата. В отлика от апелативния съд настоящият съдебен състав прие, че местопроизшествието се намира на около 70 метра след кръстовището на [улица]с [улица]. Констатацията на въззивната инстанция, че инцидентът е станал на около 200 метра след кръстовището, е произволна и не се основава на доказателствата по делото. При безспорно установената негодност на протокола за оглед на местопроизшествие и скицата към него, единствените източници на доказателства за този факт са обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите и направените от всеки от тях отбелязвания върху изготвените от експертите скици. Свидетелите са посочили приблизително мястото на удара, отнасяйки го в района на бензиностанцията и намиращата се там спирка на градския транспорт, а подсъдимата е заявила, че е застигнала неустановеното превозно средство и е започнала изпреварването му на около 150 метра от кръстовището. Твърдението ѝ обаче е опровергано от заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза. Именно при извършените измервания от вещите лица проф. К. и доц. У., е установено точното местоположение на бензиностанцията – на около 70 метра от кръстовището. Най-сетне, като недостоверни бяха преценени и обясненията на подсъдимата относно избраната от нея скорост. Същите са опровергани от заключението на комплексната експертиза. Въз основа на специалните си знания в областта на математиката физиката и инженерната наука и след като са изградили сложни математически модели и са съобразили местоположението и естеството на деформациите по автомобила, установени посредством писмените доказателства, предоставени от застрахователя, както и естеството и локализацията на травмите вещите лица с достатъчна степен на сигурност и категоричност са приели, че технически правдоподобна е скорост от най-малко 55 км/ч. Различията между фактическите констатации на настоящия съдебен състав и тези в проверяваното решение логически водят и до преоценка на част от изводите на САС относно приложимото право, доколкото основните съображения на въззивния съд за оправдаване на подсъдимата са свързани с недоказаност на обвинението. На първо място, касационната инстанция се солидаризира със заключението, че бланкетната норма на чл. 343 от НК не би могла да бъде запълнена успешно с разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, доколкото последната въвежда единствено общото задължение за внимание и предпазливост по отношение на определена категория участници в движението, но не предвижда конкретно правило за поведение с точно определени параметри и изисквания към водачите на МПС. В тази насока аргументите на долустоящите съдилища са безукорни и не се нуждаят от корекции. Независимо от обстоятелството, че избраната от подсъдимата скорост от около 55 км/ч е надвишавала разрешената такава в градски условия, наказателната ѝ отговорност не би могла да бъде ангажирана и за неспазване на чл. 21 от ЗДвП, тъй като за съставомерността на деянието по чл. 343 от НК не е достатъчно да се установи нарушение на правилата за движение. Задължително условие е това нарушение да се намира в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, т. е. то да е фактор без който те не биха се проявили в обективната действителност. Именно такава причинна връзка липсва в настоящия казус предвид заключението на комплексната експертиза, приета от последния състав на САС, за предотвратимост на удара. След като подсъдимата е имала обективната възможност и при скорост от около 55 км/ч да спре и да избегне произшествието, очевидно е, че сблъсъкът с пешеходката не може да се третира като последица от превишената скорост. Именно предотвратимостта на произшествието изключва възможността подсъдимата да бъде призната за виновна и за управление на автомобила с несъобразена скорост в каквато насока е основното искане на адв. П.. Отделен е въпросът, че без намесата на прокурора по реда на чл. 287 от НПК признаването на дееца за виновен за нарушение на правила за движение, различни от тези, за които му е повдигнато обвинение, е допустимо само при наличие на съответни факти в обвинителния акт. В случая обаче представителят на държавното обвинение не е посочил кои са онези фактори, които са останали неотчетени от Б. В. и с които тя е следвало да съобрази бързината си на придвижване. Ето защо наред с отсъствието на материалноправните предпоставки за признаване на подсъдимата за виновна за нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, не съществува и процесуална възможност да бъде удовлетворено искането на частните обвинители в тази насока. Всъщност, нарушението, което е извършила подсъдимата и за което би следвало тя да носи наказателна отговорност, е на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда задължение за водачите на МПС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Рискът от конфликтна ситуация на пътя е бил създаден от пострадалата Н. с предприемането на пресичане на място, което не е било предназначено за преминаване на пешеходци. Предвид съществувалата обективна възможност подсъдимата да възприеме възрастната жена още при стъпването ѝ на пътното платно с цел прекосяването му, за начален момент на опасността следва да се приеме слизането на Н. от тротоара на пътя, а не достигането ѝ до лентата, в която се е движил управляваният от Б. В. автомобил, както поддържа защитата. Несвоевременното възприемане на пешеходката едва при навлизането ѝ в лентата за движение на подсъдимата е довело и до закъсняла реакция по задействане на спирачната система и тъй като водачката сама се е поставила в невъзможност да бъде предотвратено произшествието, тя не може да се позовава на разпоредбата на чл. 15 от НК и да претендира, че деянието ѝ е случайно. Подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Изводът, че деянието е извършено виновно, при форма на вината небрежност се основава на конкретните условия на видимост, на обстоятелството, че пътят не е бил непознат за подсъдимата, която се е движила по оживен столичен булевард, в жилищен квартал, в сутрешните часове, когато хората обичайно отиват на работа и движението, включително и на пешеходци е интензивно. Оказаната на пострадалата помощ, изразила се в обаждане до спешен телефон 112 с настояване да бъде изпратен екип на „Бърза помощ“ в принципен план дава основание за преквалификация на деянието по чл. 343а от НК. Това е така, защото към онзи момент пешеходката е била жива, нуждаела се е незабавно от медицински грижи, а с оглед тежкото ѝ състояние повикването на медицински екип е било единственото възможно и вярно решение за спасяване на живота ѝ. Обстоятелството, че и други лица са предприели аналогични действия не изключва приложение на привилегирования състав на чл. 343а от НК Независимо от изложеното настоящата инстанция намира, че не би могла да упражни въззивното си правомощие по чл. 354, ал. 5 вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК. Процесуална пречка за осъждане на подсъдимата съставлява отново съдържанието на обвинителния акт, в който прокурорът изключително пестеливо е описал правно значимите обстоятелства относно пътната обстановка и поведението на участниците в инцидента. Единствените факти, намерили място в обвинителния акт, касаят скоростта на превозното средство и посоката на движение на участниците в произшествието. Не са отразени параметрите на пътното платно, начинът на придвижване на пешеходката и отстоянието на автомобила до мястото на удара в момента, в който тя е предприела пресичане на платното, а тези обстоятелства са от съществено значение за съставомерността на деянието и за правото на защита на подсъдимата. Ето защо в наказателната му част проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Заключението на касационната инстанция относно доказаното наличие на съставомерно деяние налагат преосмисляне на изводите на въззивния съд, касаещи гражданската част на проверяваното решение. Налице са всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимата. Предвид допуснатото нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП поведението на Б. В. е противоправно. Извършено е виновно, а на гражданските ищци са причинени болки и страдания вследствие смъртта на тяхната майка. Налице е и причинна връзка между деянието на подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат. Не съществува процесуална пречка за уважаване на исковите претенции, първо, предвид изрично направеното искане за това в касационните жалби и, второ, с оглед общоприетото в теорията и съдебната практика, че основание на гражданския иск е деянието. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от гражданските ищци И. Н. и П. Н. вследствие смъртта на пострадалата, касационната инстанция съобрази на първо място съществувалите между нея и синовете ѝ уважение и обич, привързаност и доверие, близост и взаимна подкрепа. Въпреки, че и двамата са създали собствени семейства контактите с майка им са били съхранени и са се осъществявали ежедневно. Двамата тежко са преживели внезапната смърт на най-близката си родственица, която въпреки напредналата си възраст е била със съхранена жизненост и освен че е получавала помощ и подкрепа от синовете си, при нужда също е оказвала такава. В същото време сериозно отражение върху размера на обезщетението следва да даде и обстоятелството, че пресичайки на необозначено за това място, пострадалата също е допринесла, при това съществено, за настъпването на вредите. При съвкупна преценка на тези обстоятелства и след съобразяване на критерия по чл. 52 от ЗЗД касационната инстанция намери, че справедливо обезщетение за неимуществените вреди, причинени на И. Н. и П. Н., се явява сумата от 40 000 лева за всеки от тях. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК въззивното решение следва да бъде изменено в гражданската му част, като подсъдимата бъде осъдена да заплати посочената сума на гражданските ищци ведно със законната лихва от 29. 06. 2013 год., когато е настъпила смъртта на пострадалата. За разликата до пълния предявен размер съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 3 200 лева по сметка на Върховен касационен съд. Предвид уважаването на гражданските искове подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати направените от частните обвинители и граждански ищци разноски както следва: на И. Н. – сумата от 800 лева; на П. Н. – сумата от 500 лева. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 73/19. 02. 2019 год. по в. н. о. х. д. № 1455/2017 год. на Софийски апелативен съд в гражданската му част и НА ОСНОВАНИЕ чл. 45 от ЗЗД ОСЪЖДА подс. Б. В. Г. – В., ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на гражданските ищци П. Н. Н. И И. Н. Н. обезщетение за неимуществени вреди от по 40 000 (четиридесет хиляди) лева за всеки от тях, ведно със законната лихва от 29. 06. 2013 год. ОСЪЖДА подс. Б. В. Г. – В., ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 3 200 лева, както и да заплати държавна такса в размер на 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист. ОСЪЖДА подс. Б. В. Г. – В. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. Н. направените от него разноски в размер на 500 (петстотин лева). ОСЪЖДА подс. Б. В. Г. – В. ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. Н. направените от него разноски в размер на 800 (осемстотин лева). ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.