Р Е Ш Е Н И Е № 468 София, 22 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1460 по описа за 2013 година. Осъденият М. А. Р. е направил искане за възобновяване на наказателно дело, приключило с осъдителна присъда, спрямо него. С искането се претендира, че „присъдата е неправилна - постановена в нарушение на НК и НПК”, както и това, че „...аз не съм извършил деянието...и това щеше да се установи, ако се бяха явили свидетелите в съда”, поради което иска връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното му наказание. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането с допълнения в посока – размерът на наложеното наказание е несъразмерен спрямо материалната щета, причинена от осъдения, а заболяването му следва да се приеме като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, по смисъла на чл.55 НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира причини за възобновяване на делото и отмяна или изменение на оспорения съдебен акт. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 1977/12 г. Районният съд-гр.Шумен за деяние, извършено на 21.10.2012 г. осъдил подсъдимия Р. на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл.195, ал.1, т.4, чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б.”а” и „б” и чл.54 НК на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК ШРС определил общо наказание на подсъдимия по настоящата присъда и по определението по нохд № 82/13 г. на ШРС, като наложил най-тежкото от тях, а именно 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, като определил първоначален строг режим на изтърпяване на общото наказание в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 НК съдът зачел предварителното задържане на подс.Р. по мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 23.11.2012 г. Деловодните разноски са възложени в тежест на подсъдимия – чл.189, ал.3 НПК. С решение № 47 от 22.04.2013 г. по внохд № 143/13 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр.Шумен потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – неоснователно. 1. Не се установява наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, респ. при разглеждане на делото да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възражението на осъдения, че истината по делото не е достигната и то защото не са разпитани в качеството на свидетели лица, чийто имена са неизвестни нему, е неоснователно. Така направеното искане по доказателствата предполага осъществяването на оперативно-издирвателна дейност, каквато не е присъща за съда. По-важно е друго, че изясняването на обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото (чл.102 НПК), не е злепоставено, поради коментирания отказ на съда. Изводите по фактите, приети за установени от ШОС имат своята доказателствена основа, подробно и детайлно обсъдена в мотивите на въззивното решение. Съображенията по оценката на отделните елементи на доказателствената съвкупност и на взаимната им връзка, изложени от ШОС, не се оспорват от молителя, а настоящата инстанция не намери причини за невъзприемането им. 2. Законът правилно е приложен. Възражението срещу извода на решаващия съд по авторството на деянието е неоснователно. Този извод е най-напред фактически, а после – правен. При липсата на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, а тъкмо там се съдържат достатъчно фактически констатации относно поведение на молителя, което дава основание за положителен извод относно извършителя на инкриминираното деяние, в негово лице. 3. Наложеното наказание не е явно несправедливо. Най-напред трябва да се каже, че наказанието правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона, като съдът по същество не е имал основание да стори това по реда на чл.55 НК, предвид отсъствието на предпоставки за това. Пред третата инстанция се претендира наличие на изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, а именно - установената по делото диагноза, с която осъденият се води на отчет в психиатрично заведение – диссоциално личностово разстройство с алкохолни злоупотреби, което обективно не изпълва съдържанието на „изключително”, по смисъла на чл.55 НК. Възможността на молителя да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не е ограничена от посочената диагноза. Същото обстоятелство и ниският размер на предмета на престъплението, са предопределили извод за наличие на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и поради това и наказание в размер малко над минимума от предвиденото в закона. Друг е въпросът, че обстоятелството, че осъденият Р. е бил освободен от затвора по изтърпяване на наказание лишаване от свобода малко повече от два месеца, преди извършване на инкриминираното деяние, е останало недооценено от съда по същество. Данните за предходната съдимост на молителя сочи, че ефективното изтърпяване на наказания лишаване от свобода, в това число и на такова в размер на 3 години, не му е непознато. Напротив, предприетите спрямо него репресивни мерки, не са довели до целения резултат – поправяне и превъзпитание. При изложените съображения, като не се установиха основания за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. А. Р. за възобновяване на внохд № 143/13 г. на Окръжния съд – гр. Шумен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 2.