Р Е Ш Е Н И Е
№ 436
Гр.С., 16.11.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ЦЕКОВА
В присъствието на прокурора БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА - К.Н.Д. 422/10 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано пред Върховния касационен съд за разглеждане в процедура по чл.422,ал.1,т.5 НПК.
В кориците на производството пред ВКС са приложени молби от Е. Е. В. М. и Д. Ю. А. до Градски съд- С. /СГС/, препратени към ВКС на РБ, с които се иска отмяна на взетите по отношение на тях мерки за процесуална принуда- забрана за напускане пределите на РБ и парична гаранция в размер на по 50 000 лв.за двамата; В. М. настоява и за отмяна на взетите по отношение на нея обезпечителните мерки- всичко това по пр.пр.№ 4-І-1254/08 г.по описа на С., сл.д.№65/08 г.
В съдебно заседание пред ВКС В. М. и А., заедно с упълномощените от тях защитници, настояват за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на определение № 18/ 16.06.10 г. на СГС по Н.Ч.Д. С-448/10 г.по описа на съда,н.о., 22 състав, с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими исканията на обвиняемите с правно основание чл.368-369 НПК. Моли се съдебният акт на СГС да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане по съществото на процедурата по чл.368-369 НПК /отм./ по силата на параграф 66 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на ЗИДНПК, публикуван в Д.в-к, бр.32 от 27.04.10 г., в сила от 28.05.10 г., от друг състав на първостепенния съд.
Представителят на ВКП изразява становище, че липсва годно процесуално искане за възобновяване, отправено от В. М. и А., поради което касационното производство следва да бъде прекратено.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид материалите по делото и съобрази становищата на страните в съдебно заседание, намира за установено следното:
Първият въпрос, на който се дължи отговор, е свързан с анализ на годните за ценене с оглед производството материали, тъй като той пряко касае вида и допустимостта на настоящата процедура, със съответни нейни последици. За да бъде направен този анализ, е необходимо да се осъществи пълен и конкретен преглед на производствата пред долустоящите съдилища, приложени към делото, както и на начина на сезиране на върховната съдебна инстанция по наказателни дела.
С молби, депозирани в деловодството на СГС на 25.05.10 г. и 26.05.10 г., обвиняемите по пр.пр.4-І-1254/08 г. по описа на С., сл.д.№ 65/08 г.по описа на Н. Е. Е. В. М. и Д. Ю. А. са отправили искане до посочения съд, наказателно отделение, на основание чл.368,ал.1 вр. чл.203,ал.5 НПК образуваното срещу тях дело /стоящо във фаза досъдебно производство/ да бъде разгледано от съда с внесен обвинителен акт. На 26.05.10 г.е положена резолюция на двете молби, вероятно от ръководителя на наказателно отделение на СГС, да се изиска делото, вероятно от прокуратурата. След пристигане на материалите по него, на 14.06.10 г.е образувано Н.Ч.Д. С-448/10 г.по описа на СГС,НО, 22 състав. С определение №18, постановено в закрито съдебно заседание на 16.06.10 г., молбите на В. М. и А. са оставени без разглеждане като недопустими. Указано е на страните, че съдебният акт подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен срок от получаване на съобщения за изготвянето му, пред С.. Общо казано, недопустимостта е обоснована с обстоятелството, че към 14.06.10 г. /деня на образуване на производството пред СГС/ и респективно към 16.06.10 г. /деня на произнасяне на съответния наказателен състав/, институтът по глава 26 НПК „Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия” е отменен изцяло. А чл.3 НПК предвижда действие на процесуалните норми занапред.
В изпълнение на указанията обвиняемите В. М. и А. са отправили жалби до С., в които се оплакват от несъстоятелност на тезата на СГС, позовавйки се на незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт, предвид деня, в който техните молби за провеждане на обсъжданата процедура са постъпили в съда- 25.05.10 г.и 26.05.10 г. и параграф 66 /1/ от ПЗР на ЗИДНПК, в сила от 28.05.10 г. Молят атакуваното определение да бъде отменено и въззивният съд да се произнесе по съществото на процедурата. Въз основа на тези жалби е образувано В.Н.Ч.Д. 0101/10 г.по описа на С. за произнасяне по реда на чл.341,ал.2 НПК. С определение № 98, постановено в закрито съдебно заседание на 05.07.10 г., второинстанционният съдебен състав е оставил без разглеждане въззивните жалби, прекратил е производството пред себе си и е върнал делото на СГС по компетентност. По същество в цитирания съдебен акт е прието,че съгласно процесуалната законова регламентация на отм.чл.368-369 НПК и по-точно съгласно ал.5 на чл.369 НПК /отм./, определенията, постановени от първостепенния съд, са окончателни. В този смисъл е намерена за налична липса на компетентност за произнасяне от въззивен съд. От друга страна е посочен процесуалният ред, прогласен в параграф 66 от ПЗР на ЗИДНПК за проверка на определенията на СГС от ВКС по реда на глава 33 НПК. Изведено е заключение, че поради извънредния характер на процедурата по възобновяване на наказателни производства и особената компетентност на лицата, които могат да я активират, С. не е задължен служебно да препрати жалбите срещу определението на първоинстанционния съд, за разглеждане от ВКС на РБ.
След връщане на делото на СГС, пет дена след постановяване на току-що описаното определение на С.-10.07.10 г.,председателят на 22 наказателен състав на Градския съд е изготвил разпореждане, видно от аргументацията по което е счетено, че съгласно указанията на С. делото да бъде изпратено на ВКС, следва да се извърши такова процесуално действие. В няколко пункта освен това съдията-докладчик е отразил виждания защо поначало не бива да реализира подобно поведение по преместване на делото във ВКС, като извън повтаряне на тезата си за липса на възможност за разглеждане на молбите в процедура по чл.368-369 НПК /отм./ и личното си становище, че ако бе намерил предпоставки за изпращане на производството на върховната съдебна инстанция по наказателни дела, сам би го сторил и без да ангажира С., като най-важно основание за настоящата процедура е посочил, че липсва искане за възобновяване от лицата, визирани в чл.420,ал.1 НПК, което надлежно да сезира ВКС на РБ.
На 22.07.10 г.е образувано производство по К.Н.Д.422/10 г. по описа на 2 н.о.на ВКС, с основание чл.422,ал.1,т.5 НПК и с прилагане в неговите корици единствено на посочените по-горе препратени от СГС молби на обвиняемите за отмяна на взетите спрямо тях мерки за процесуална принуда.
Несамоцелно изложената дотук поредица от образувани дела и произнасяния води до единствен извод за изпълнение от страна на обвиняемите лица на всички дадени им от съответен съд указания, без те /обвиняемите/ да имат съпричастие към очевидната каскада от процесуални неблагополучия. С определение №18/16.06.10 г., след като е оставил без разглеждане молбите на В. М. и А., именно СГС им е указал да атакуват постановения съдебен акт пред С.. Затова и те са го направили /след като съд им дава указания, за тях е без значение дали посочената процедура е законосъоразна или не/, като при това са изложили съждения в жалбите си, формулирани в контекста на производство пред второстепенен съд. Погледнати в съдържателен план, жалбите насочват на твърдение за допуснато от СГС съществено нарушение на процесуалните правила с неприлагане на времево важима процедура.
След като е оставил без разглеждане жалбите на обвиняемите като подадени в недопустимо пред него производство, С. от своя страна е върнал делото на първостепенния съд по компетентност. Като оставим настрана дали самият С. не е следвало да обмисли служебно изпращане на жалбите на ВКС с индиции, че те биха могли да бъдат счетени за искания за възобновяване по глава 33 НПК, съдържанието на изводите за възможност за активиране на такава процедура, описани в определение № 98/05.07.10 г., съвсем не е като придаденото му от председателя на състава на СГС, изготвил разпореждането, с което делото е изпратено на ВКС. Като е отразил, че процедурата по глава 33 НПК има извънреден характер и лицата, които могат да я инициират са с особена компетентност, С. е имал предвид, че обвиняемите по собствена инициатива биха могли да поискат образуване на дело пред ВКС за възобновяване на наказателното производство по силата на ал.2 на параграф 66 от ПЗР на ЗИДНПК.
Без да уведоми В. М. и А. за подобна възможност, председателят на 22 състав от наказателно отделение на СГС директно е изпратил делото на ВКС, уточнявайки, че изпълнява указания по определението на С.. В. съдебна инстанция по наказателни дела от своя страна е образувала производство пред себе си, с преценка на основанията по чл.422,ал.1,т.5 НПК, поставяйки обвиняемите пред свършен факт, поне що се касае до изискването да постъпи валидно искане за възобновяване на делото от тяхна страна, отправено точно до ВКС.
Следователно, настоящият съдебен състав е поставен пред проблематика, в рамките на която трябва да се съпоставят формалните изисквания за предявяване на релевантно искане за активиране на процедура по глава 33 от НПК и породеното от посочените по-горе обстоятелства развитие за обвиняемите на образувана вече такава процедура, стояща извън тях и зависеща от волята и становищата на институции в рамките на съда като част от съдебната система.
В. М. и А. и тяхната защита в съдебно заседание пред ВКС настояват за финално разрешаване на казуса, базирайки се на множество обстоятелства, основно сред които е подчиняването на разпоредбата на чл. 6 от Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, с оглед разумността на срока на разглеждане на едно наказателно производство. Те настояват за отмяна на определението на СГС и връщане на делото за разглеждане по същината на процедурата по чл.368-369 НПК /отм./. Ето защо, ВКС, Второ наказателно отделение, трябва да осмисли процесуално казуса с оглед специфичните неблагоприятни последици, неследващи от поведението на обвиняемите лица. Такъв размисъл се дължи на В. М. и А. и във връзка с разумния срок на разглеждане на наказателното производство.
Жалбите на обвиняемите, отправени до С., следва да бъдат приети като искания по силата на дължимите съгласно разпоредбата на ал.2 на параграф 66 от ПЗР на ЗИДНПК правила, и то точно както е образувано производството пред ВКС- по чл.422,ал.1,т.5 НПК. Това е така, тъй като от една страна цитираната процесуална норма намира приложение за ревизия на акта на съответния първостепенен съд и при допуснати съществени процесуални нарушения, което е касационно основание по чл.348,ал.3 вр.ал.1,т.2 НПК и влиза в обхвата на текста на чл.422,ал.1,т.5 НПК.
По-важна обаче е втората страна на разсъжденията, свързана със съдържанието на самите жалби, депозирани от обвиняемите лица до С.. В тях е отразено генерално искане за отмяна на определението на СГС, 22 състав поради допускане от решаващия съд на флагрантно процесуално нарушение чрез незаконосъобразна преценка за това кога са постъпили молбите от В. М. и А. за разглеждане в процедура по чл.368-369 НПК, кога е образувано съдебното производство пред СГС и какво е произнасянето според приложното поле на параграф 66 от ПЗР на ЗИДНПК.
В крайна сметка дали оплакването ще бъде за незаконосъбразност и неправилност на атакувания съдебен акт, защото той се обжалва пред въззивен съд и такова е направлението, указано от страна на СГС, или за процесуално нарушение по силата на чл.348,ал.1,т.2 НПК, допустимо като основание за процедура по възобновяване по смисъла на параграф 66,ал.2 вр.чл.422,ал.1 НПК, няма съществено значение за произнасяне на ВКС по съществото на сезирането му. Казаното е така, тъй като противното би означавало, при развитие на независеща от обвиняемите лица процедура по възобновяване на наказателното производство, да се претендира исканията им да отговарят на формална основа на процесуални изисквания, които никога не са били предмет на разсъждение пред тях, най-малко поради невъзможност сами да предявят надлежна воля заради погрешно указана им не от кой да е, а от съд, процедура. Заявено иначе, изложените по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт процесуални неблагополучия по никакъв начин не бива да бъдат поставяни в основата на вредяща за обвиняемите процедура, изискваща тяхно бъдещо легитимно от чисто формална страна искане за възобновяване на наказателното производство по силата на параграф 66 вр. глава 33 НПК. В същината си това означава просто титулуване на ангажиращия вниманието на ВКС документ, с наблягане на претенцията на така или иначе вече твърдяно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изложено в жалбите пред С., като такова по чл.348, ал.1, т.2 вр.чл.422,ал.1,т.5 НПК. А предвид движението на производството между инстанциите несъмнено би се поставил на преглед и въпросът с разумността на срока на разглеждане на делото, обмислен на плоскостта на чл.6 от ЕКЗПЧОС.
Воден от изтъкнатите съображения, ВКС намира, че е изправен пред несъмнена възможност за разглеждане по същество на третираните по-горе жалби на обвиняемите В. М. и А., като искания за възобновяване на наказателното производство с отмяна на определението на СГС, с което са оставени без разглеждане молбите им с правно основание чл.368-369 НПК /отм./. Същите са относими към процедура по параграф 66 от вече няколко пъти упоменаваните ПЗР от ЗИДНПК. Ал.2 на обсъждания законов текст предвижда определенията на съда по отменения чл.369,ал.5 да подлежат на проверка по реда на глава 33 и след влизането в сила на закона, отменящ разпоредбите на чл.368-369 НПК, като проверката се извършва на основание чл.422,ал.1,т.1-3, както и при допуснати съществени противоречия на процесуалните правила. Последното законодателно условие дава възможност за преценка по силата на разпоредбата на чл.422,ал.1,т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1-3 НПК, като съществените противоречия се съдържат в текста на чл.348,ал.1,т.2 НПК. Обвиняемите са лица, годни да изискват подобна процедура по реда на чл.419,ал.2 НПК /отм./.
С оглед приетата за налична процесуална действителност, предмет на разглеждане пред ВКС е определението на СГС, с което молбата на обвиняемите за активиране на процедурата по чл.368-369 НПК /отм./ е оставена без разглеждане. Фактически прикрепените към производството пред ВКС молби за отмяна на мерките за процесуална принуда спрямо обвиняемите не могат да бъдат обмисляни в настоящата процедура и макар препратени от СГС, доколкото делото е висящо пред ВКС, са обект на преценка на първостепениня съд. Както вече бе отразено неколкократно, молбите на В. М. и на А. за иницииране на производството по глава 26 НПК /отм./, са постъпили в съответния съд- СГС- на 25.05.10 г. и на 26.05.10 г. Отмяната на разпоредбите на чл.368-369, отново както бе посочено неколкократно, е с дата на влизане в сила 28.05.10 г.
Е., не може да има спор, че към постъпване на надлежни искания за отпочване на процедура по глава 26 НПК /отм./”Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия”, разпоредбите на чл.368-369 НПК са били в сила. Съгласно ал.2 на чл.368 в случаите на ал.1, формулиращи принцпните правила за искане на разискваната процесуална диференцирана възможност, след подаване на молба от страна на обвиняемия/те до съответния първоинстационен съд, последният НЕЗАБАВНО изисква делото. Кога в чисто формален план е образувано за разглеждане съдебното производство, е без никакво процесуално значение. „Незабавността” касае изискване на материалите по делото /очевидно се има предвид от прокурора, водещ и наблюдаващ досъдебното производство/, с оглед осъществяване на конкретна преценка дали са налични основанията на третирания законов текст. Съдебното производство обаче следва да се счита за образувано в деня на подаване на молба от легитимираното лице, независимо кога фактически са постъпили материалите по делото. Те не само могат да постъпят след дълго време, но и след значително дълго време, което да постави обвиняемите лица в твърде неблагоприятна позиция. Казаното обаче не променя темпорално адекватното тяхно /на обвиняемите/ желание срещу им да бъде изготвен обвинителен акт, ако има предпоставки за това.
Обсъжданите обстоятелства не биха били от значителна важност, ако конкретният случай не бе относим към „време на промяна”,водещо до пълна отмяна на глава 26 НПК-чл.368-369 НПК. В този аспект прецизността на преценката на съда следва да бъде обследвана изключително внимателно. Каквато и наказателна и наказателно-процесуална политика да преследва един законодател, принципният подход е заложеният в чл.3 НПК и предвижда действие на процесуалните норми занапред- EX TUNC. Това обаче е вярно, когато законът не отрежда нарочен ред относно определени висящи производства за променени институти на наказателния процес. Такъв е случаят с отменената глава 26 НПК-чл.368-369. П. 66 от ПЗР от ЗИДНПК, публикуван в Д.в.к, бр.32 от27.04.10 г., в сила от 28.05.10 г., предвижда в своята ал.1 неприключените съдебни производства по глава 26 да се финализират по отменения вече ред. И след като независимо от формалното образуване на съдебното производство пред СГС на 16.06.10 г., настоящият съдебен състав на ВКС приема,че за започване на такова следва да се счита датата на постъпване на молбите за активиране на процесната процедура-25.05.10 г. за В. М. и 26.06.10 г.за А., то същата се явява годна за разглеждане по отменения вече ред, със следващи в тази връзка всякакви процесуални последици.
В изложения смисъл възприетите като искания от страна на обвиняемите лица, за възобновяване на наказателното производство, са основателни. С неприемане на обсъдената от ВКС конкретика е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на съда, призван да се произнася по отменената процедура, като по недопустим начин са ограничени правата на обвиняемите в процеса. Затова атакуваното определение на СГС, прието за предмет на извънинстанционна ревизия от ВКС, се явява подлежащо на отмяна по силата на разпоредбата на параграф 66 от ПЗР на ЗИДНПК вр. чл.419,ал.2 /отм./вр.чл.369,ал.5 /отм./ вр.чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348,ал.3,т.1 вр. ал.1, т.2 НПК.
Същевременно разгледалият производството състав на СГС не се е произнесъл по съществото на процедурата, поради което няма процесуална пречка след отмяна на постановеното определение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от същия състав /обратно на становището на защитата, изразено в съдебно заседание пред ВКС, без да бъдат предоставени аргументи за това/.
Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр. пар.66 от ПЗР на ЗИДНПК вр.чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА определение № 18/16.06.10 г.,постановено от СГС, НО, 22 състав по Н.Ч.Д. С-448/10 Г.
ВРЪЩА делото за разглеждане по същество на процедурата по чл.368-369 НПК /отм./ от същия съд и състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /ОМ/ ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
Предвид обстоятелството, че съдията-докладчик по делото ЛИДИЯ СТОЯНОВА е на особено мнение по допустимостта на процедурата по разглеждане на настоящото производство по същество пред ВКС на РБ, на основание чл.33, ал.5, изр.2 НПК решението е изготвено от член-съдия ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА.ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията докладчик ЛИДИЯ СТОЯНОВА по нохд № 422/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение
Делото е образувано съгласно резолюция от 13.07.2010 год. „Да се образува производство с основание чл.419 НПК” върху писмо с рег.№ ЕП 13-384/09.07.2010 год. на Софийския градски съд с опис за приложение чнд № С-448/2010 год. по описа на СГС и внчд № 0101/2010 год. по описа на С. ведно с материали, съдържащи квалифицирана информация по ДП № 65/2008 год. и пр.пр.4-1-1254/2008 год. по описа на СГС с последващ подробен опис на приложение, както и две молби – от Е. Е. В. Мессинг чрез пълномощника си адв.Д. от 20.07.2010 год. и от Д. Юревич А. от 20.07.2010 год. до Софийския градски съд, подадени на основание чл.234, ал.8 НПК – отпаднало основание за взетите спрямо тях мерки за процесуална принуда и за обезпечения. Както е посочено в мотивите на мнозинството от настоящия състав всички описани дела и материали от досъдебното производство са изпратени на Върховния касационен съд съгласно разпореждане от 10.07.2010 год. от председателя на 22 състав при Софийския градски съд, наказателно отделение „с оглед указанията на С. да се изпрати на ВКС по компетентност”. В същото разпореждане се съдържат съображения на съдията-докладчик по решението му за приложението на пар.66/2/ПЗР на ЗИДНПК, ДВ, бр.32/2010 год. по повод искането на посочените по-горе обвиняеми за приложение на чл.368 и чл.369 НПК/отм./. Тълкуването на решението на Софийския апелативен съд по чнд № 0101/2010 год., според което делото следва да се изпрати на ВКС по компетентност е неправилно и не съответства на изложените в него мотиви, указващи на компетентност на Софийския градски съд за произнасяне по молбите на обвиняемите. Независимо от това и от съображенията на съдията докладчик не е имало никакво основание да се образува производство пред Върховния касационен съд по чл.419 НПК /Глава тридесет и трета-Възобновяване на наказателни дела/. Съгласно ал.2 на същи…. „Определенията на съда по чл.369, ал.5 НПК подлежат на проверка по реда на тази глава на основание чл.422, ал.1, т.1-3, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила”.
Производство за възобновяване пред Върховния касационен съд може да бъде образувано, но въз основа на изрично искане от лицата по чл.420, ал.1 и ал.2 НПК. Законодателят не е предвидил изключение производство да се образува по инициатива на съд, който да упражни изрично предвидени в НПК права на страна в наказателното производство. Съдът е главен субект и неговите функции са да ръководи производството и да решава всички въпроси по делото като на това процесуално ръководство са подчинени всички участващи в процеса. Съдът не е страна и не може да упражнява предоставени от закона права, отстоява и защитава интересите на държавата, както и опазването правата и законните интереси на гражданите. Гражданите са тези, които отстояват свои права и интереси, предоставени им от закона и макар да встъпват като субекти в съдебната фаза на процеса, имат определени процесуални права и правомощия. Съдът като субект на процеса не е страна и не може да упражнява функции, на която и да било страна.
Обвиняемите и техните защитници са имали процесуалната възможност да упражнят правото си на искане за проверка на определенията на инстанциите по същество, което право не са упражнили. Тълкуването, което се съдържа в решението на мнозинството е недопустимо, основано е на целесъобразност и е в нарушение на процесуалното законодателство. Допуснати нарушения от инстанциите по същество не могат да бъдат отстранени по инициатива на Върховния касационен съд, без изрично да е сезиран от компетентната страна по предвидения от закона ред.
Предвид изложеното за липса на правомощия съдът да встъпва в правата на страна в процеса производството пред Върховния касационен съд по глава 33 е образувано в нарушение на националното и общностното законодателство, поради което е недопустимо и произнасяне по съществото на спора за процесуалната допустимост на молбите на обвиняемите Мессинг и А..
СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК:
|