Ключови фрази
Развод поради разстройство на брака * издръжка на бивш съпруг * мотиви на въззивно решение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 248

С. 24.09.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1635 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. Т. С. от [населено място] чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 553 от 28.04.2011г. по в.гр.д. № 237/2010г.на Варненски окръжен съд в частта,с която е отменено решение № 3857 от 19.11.2010г. по гр.д.№ 2783 по описа за 2010г. на Районен съд Варна досежно определения срок над една до три години,за който е осъден Д. А. С. да заплаща на съпругата си Т. Т. С. месечна издръжка в размер на 100лв.,считано от датата на влизане на решението в сила,ведно със законната лихва за всяка просрочен вноска с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи,до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.145 ал.2 от СК.

Искането е за отмяна на постановения въззивен акт в обжалваната част,на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с определяне на срок за заплащане на издръжка от три години.

С определение № 489 от 2.04.2012г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос: необходимо ли е въззивния съд да изложи мотиви,обосноваващи извода му за промяна на определения от първоинстанционния съд срок по чл.145 ал.2 от СК,в който съпругът дължи издръжка на другия невиновен за развода съпруг.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното по поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно чл.145 ал.2 от ЗК - невиновният за развода съпруг има право на издръжка,която се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Предвидена е възможност - при определени условия/ако „получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения”/- съдът /по искане на страната/ да може да продължи срока.Обстоятелството,че цитираната норма определя краен срок,до който може да се претендира издръжката и че предоставя на съда да определи размера му за всеки конкретен случай – означава,че при формиране на своя извод съдът е длъжен да изложи мотиви.По принцип - липсата на изложени мотиви е в противоречие със законоустановения в чл.236 ал.2 от ГПК принцип за мотивираност на съдебните актове.В редица постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /например решения №№27 от 13.02.2012г. по гр.д.№ 368/11г.на ІV г.о., № 715 от 5.11.2010г.по гр.д.№ 139/10г. на ІV г.о., №324 от 22.04.2010г.по гр.д.№ 1413/09г.на ІV г.о.ВКС е приел,че – въззивният съд следва да изложи собствени мотиви по поставения за решаване въпрос. Това с още по-голяма сила важи,когато съдът отменя вече постановен акт и решава въпроса по същество,защото в този случай той действа като първоинстанционен съд.

В случая-въззивният съд независимо,че е изложил коректно фактите – виновният за прекратяване на брака съпруг е с месечен осигурителен доход от 260лв.,собственик е на Едноличен търговец,с който е придобил няколко недвижими имота в [населено място] /фурна,овчарник,ветеринарна лечеб-ница и склад /,декларирал е за 2008г.облагаем доход по ЗМДТ-859.98лв.,а за 2009г. - 1 289.28лв.,както и доход в размер на 14 193лв.от производство на зеленчуци/,а съпругата му е с пенсия от 130.72лв., с 62% неработоспо-собност и степен на инвалидизация поради отлепване и разкъсване на ретината – и въз основа на тях е направил правилен извод за основателност на предявената претенция по чл.145 от СК – не е изложил никакви мотиви за решението си вместо определения от районния съд срок от 3 години да определи такъв от една година.

Липсата на изложени мотиви налага отмяна на въззивен акт и решаване на въпроса по същество,тъй като в случая - не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по смисъла на чл.293 ал.3 от ГПК.

За издръжката на бивш съпруг важат общите условия за получаване и даване на издръжка/невъзможност за издържане от собствено имущество поради нетрудоспособност и възможност за даване на издръжка/ и специалните правила относно - значението на вината,срока на издръжката и прекратяването й.Идеята на законодателя – е защита на съпруга,който след прекратяване на брака обикновено е в напреднала възраст,с влошено здравословно състояние,без доходи и собствено имущество.Относно срока за дължимост за издръжката на бивш съпруг – законодателят е преценил като средно достатъчен този до три години от прекратяване на брака.Той не е окончателен,защото е предвидена възможност за продължаването му, но вече при наличие на засилени изисквания,които следва да са налице комулативно –особено тежко състояние на нуждаещия се от издръжка/ каквито могат да са - тежко заболяване,липса на други близки/ и възможност на другия съпруг да я дава без особени затруднения/т.е. да разполага с такива материални средства,че отделянето на част от тях да не е осезателно за него/. Обстоятелството,че е предвидена възможност /без краен срок/ за продължаване на срока на издръжката от съда - означава,че за средностатистическия случай/какъвто е настоящия/, при който са налице общите предпоставки за получаване и даване на издръжка - нормалната продължителност,в който се дължи издръжка на бивш съпруг е 3 години. Възраженията на ответника,изложени в подадения отговор за това,че пред вид неговото предстоящо пенсионирате и наличието на финансова криза е нецелесъобразно определяне на срок от три години не могат да бъдат споделени. Това е така,защото съдът прави преценката си въз основа на установените към момента факти,относно възможността за даване на издръжка,а по делото не са представени доказателства нито за отражение на финансовата криза върху материалното положение на ответника,нито са наведени доводи за предстоящо/в определения три годишен период/ пенсиониране.

С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 553 от 28.04.2011г. по в.гр.д. № 237/2010г.на Варненски окръжен съд в ЧАСТТА,с която е отменено решение № 3857 от 19.11.2010г. по гр.д.№ 2783 по описа за 2010г. на Районен съд Варна досежно определения СРОК,за който е осъден Д. А. С. да заплаща на съпругата си Т. Т. С. месечна издръжка в размер на 100лв.,считано от датата на влизане на решението в сила,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи,до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.145 ал.2 от СК и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ
ОПРЕДЕЛЯ срок от три години,считано от прекратяване на брака,в който Д. А. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] следва да заплаща на съпругата си Т. Т. С. ЕГН 52070211172 от [населено място] [улица]бл.77 вх.В ап.27 месечна издръжка,определена на основание чл.145 ал.2 от СК, в размер на 100лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи,до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ:1.



2.