5 Р Е Ш Е Н И Е № 56 София, 26 март 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 58/2018 година Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения И. Ф. А. чрез упълномощения му защитник за отмяна по този ред на определение № 48/07.08.2017 г., постановено по НЧД № 204/2017 г. от Окръжен съд – Разград. В искането за възобновяване се твърди, че атакуваното определение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, а наказанието не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Отправено е искане за отмяна съдебния акт. Осъденият И. А. и неговият процесуален представител, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание, установи следното : С присъда № 47/13.12.2016 г., постановена по НОХД № 163/2016 г. от Районен съд - Кубрат, осъденият И. Ф. А. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 63, ал.1,т. 3 от НК, за което на основание чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б” от НК му е наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки : - по чл. 42а, ал.2, т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично; -по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок шест месеца; По предложение на председателя на Пробационния съвет с район на действие на Районен съд – Кубрат, на основание чл. 451, т. 2 от НПК, е било образувано НЧД № 204/2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград за замяна на наложеното на осъдения наказание „пробация” с наказание „лишаване от свобода”. С атакуваното сега определение Окръжният съд – Разград, на основание чл. 43а, т. 2 от НК, е заменил неизтърпяната част от наложеното на осъдения А. наказание „пробация” с наказание лишаване от свобода за срок от два месеца и двадесет и три дни. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 15.08.2017 г. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Изводимо от съдържанието на искането за възобновяване, ангажираното отменително основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК се подкрепя с доводи, че след като осъденият А. е напуснал Възпитателно училище-интернат – [населено място] (ВУИ) той е имал уверението за промяна на местоизпълнение на пробационните мерки, че пробационната служба е имала информация за неговото местонахождение, както и че са му нарушени „правата като непълнолетен”. При извършената проверка ВКС не констатира претендираните процесуални нарушения. Производството по делото е разгледано по особените правила на раздел шести от глава тридесета и пета НПК, извън които са важими не общите, а тези по раздел първи от същата глава – чл. 452, ал. 4 от НПК. Осъденият А. е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 07.08.2017 г., но не се е явил. Съдът, съобразявайки неговото непълнолетие, е гарантирал процесуалните му права, назначавайки служебен защитник, който е взел участие в производството по чл. 452 от НПК. От материалите по делото се установява, че осъденият А. е бил надлежно информиран за задълженията, произтичащи от наложеното наказание „пробация”, както и за последиците от виновното му неизпълнение. Съставен е план, график и индивидуална програма за изпълнение на пробационните мерки, с които той е бил запознат. Осъденият самоволно е напуснал ВУИ – [населено място] и се е отклонил от изпълнение на наложеното му наказание пробация, предпоставило обявяването му за общодържавно издирване. За допуснатите нарушения на постановените пробационни мерки А. е наказан на основание чл. 227, ал.1, т. 1 от ЗИНЗС със заповед № 3-03/15.02.2017 г. на началника на РС „Изпълнение на наказанията”, която заповед му е била връчена лично. Наложената санкция не е постигнала целения възпиращ ефект и осъденият А. е продължил системно да нарушава задълженията си, свързани с изтърпяване на определените пробационни мерки, за което е съставен констативен протокол и отново са предприети мерки по издирването му. При тези данни съдът законосъобразно е заключил, че нарушенията, допуснати от А., нямат изолиран характер, а са системни и се дължат единствено на виновно неизпълнение от негова страна. Твърденията в искането, че осъденият е имал „уверението за промяна местоизпълнението на наказанието в [населено място]”, не намират опора в данните по делото. Местоизпълнението на пробационните мерки безспорно може да бъде променено, но по процедурата, предвидена в чл. 205 от ЗИНЗС, за което се изисква наличие на искане (молба) от осъденото лице, придружена със становище на съответния пробационен служител, каквито по делото не са установени. Неоснователно е възражението, че „пробационната служба е имала информация за местонахождението на осъдения и че изтърпяването на наказанието е следвало да бъде прехвърлено в [населено място]”. Отклонението му от адреса, който той е заявил и е започнало изпълнение на наказанието (гр. Завет,ВУИ), е част от неговото неизпълнение, за което е предприето иницииране на процедурата по чл. 452 от НПК за санкциониране на това неизпълнение. Пробационната служба няма задължение да издирва местонахождението на осъденото лице, отклонило се от настоящия си адрес в хода на изпълнение на наказанието. Наведеното в искането касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 не е аргументирано с конкретни доводи, които да подлежат на обсъждане от касационната инстанция.`Следва само да се посочи, че в производството по чл. 452 от НПК се заменя вече определено наказание пробация или част от него с лишаване от свобода. Явно несправедлив размер на заменящото наказание лишаване от свобода, поради несъответствието му с обществената опасност на деянието и дееца, няма как да се обмисля с оглед на установената в чл. 43а, т. 2 от НК пропорция между двете наказания. Несъмнено възможно е аритметичното изчисление да е невярно, но това би било относимо към друго касационно основание, а и по конкретното дело такава грешка не е допусната. Обобщено, настоящият съдебен състав не намира, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, поради което искането на осъдения И. Ф. А. за възобновяване на производството по ЧНД № 204/2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград следва да се остави без уважение. Поради изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Ф. А. за възобновяване на наказателното производство по НЧД № 204/2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград и отмяна на постановеното по него определение № 48/07.08.2017 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.