3 Решение по гр. д. № 905/11 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр. София, 05.04.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на седми март през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. И. след като разгледа докладваното от съдия Л. Р. гр. д. № 905 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 218 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 97/11 г. Окръжен съд [населено място] е потвърдил решение № 8 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 949/09 г. на Районен съд [населено място], с което е допусната делба между [фирма] [населено място] и М. П. С. на сграда в груб строеж, представляваща търговски обект построен с отстъпено право на строеж върху общински имот пл. № 1837 в кв. 63 по плана на [населено място], при квоти по ½ ид. ч. за всеки от тях. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от М. С.. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация [фирма] [населено място] не взема становище. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 1228 от 16.12.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касационно обжалване по въпроса кое от двете постановления за възлагане, издадени за един имот от двама съдебни изпълнители, е направило собственик купувача - дали вписаното, или това по което е наложена възбрана. По формулирания въпрос настоящият състав приема следното: В. е разпореждане на съдебен изпълнител, с което на длъжника се забранява да се разпорежда с определена недвижима вещ, за да може взискателя по образуваното изпълнително дело да се удовлетвори за свое парично вземане от вещта. Вписването цели да оповести на трети лица за наложената забрана за разпореждане, като им я противопостави. Ако въпреки възбраната длъжникът продаде възбранения имот, спрямо взискателя по изпълнителното дело продажбата ще е недействителна. Спрямо трети лица възбраната се изразява в недействителност на разпореждането с възбранения имот, извършено от длъжника в полза на третото лице. Според приетото в решение № 73 от 24.06.1963 г. по гр. д. № 58/63 г. на ВС ОСГК, наложената възбрана не създава вещно право върху недвижимия имот или предпочитително удовлетворение върху същия, които да следват имота независимо у кого се намира. От друга страна, възбраната дава правомощие на съдебния изпълнител да продаде възбранения имот на публична продан. Условие за извършване на продажбата е към момента на публичната продан имотът да е бил собственост на длъжника. Съгласно чл. 496 ал. 2 ГПК, възлагането на имота от съдебния изпълнител има вещноправно действие. От деня на постановлението за възлагането то прехвърля на купувача правата които длъжникът е имал върху продадената вещ и е деривативно основание за придобиване на собственост. Ако възлагането не бъде обжалвано, то може да бъде оспорено по исков ред само когато в проданта участва лице което не имало право да участва в наддаването и при невнасяне на цената. Съгласно константната практика на ВКС, с вписването на актовете по чл. 112 ЗС се цели да се даде възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за собствеността. Само когато е предвидено изрично в закона, вписването има и защитно действие. Това защитно действие влиза в сила при конкуренция на приобретатели които черпят права от един праводател за същия недвижим имот. Чл. 113 ЗС разрешава тази конкуренция в полза на лицето което първо е вписало акта си. Затова в случай когато един възбранен имот е продаден от двама съдебни изпълнители по две изпълнителни дела на двама купувачи, то законодателят дава предимство на този, който пръв е вписал акта с който е придобил собствеността. По основателността на касационната жалба: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел че процесната сграда е съсобствена между страните. Била построена в общински терен при отстъпено право на строеж на П. С.. Тъй като била придобита по време на брака и с М. С., той бил собственик на ½ ид. ч. Останалата ½ ид. ч. от имота била придобита от [фирма] чрез публична продан. За задължения на П. С. срещу нея били образувани изпълнителни дела и била извършена публична продан на нейната ½ ид. ч. от сградата. С постановление за възлагане от 25.02.2009 г. по изп. д. № 494/08 г. частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ възложил на [фирма] ½ ид. ч. от имота, като постановлението било вписано на 09.03.2009 г. С постановление за възлагане от 05.03.2009 г. по изп. д. № 107/07 г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/, чрез публична продан на касатора също била възложена 1/2 ид. ч.от имота. Налице била конкуренция по смисъла на чл. 113 ЗС, тъй като купувачите имали общ праводател, но [фирма] първо вписало правата си. Съдът приел, че вписването на възбрана по изп. д. № 107/07 г. било неотносимо към спора, тъй като до продажбата имотът бил собственост на длъжника. В касационната жалба се излагат твърдения че решението е незаконосъобразно, тъй като касаторът бил собственик на целия имот - ½ ид. ч. била неговата част от съпружеската имуществена общност, а останалата ½ ид. ч. му била възложена чрез публична продан от ДСИ. Ответната фирма не придобила собственост, тъй като върху имота имало наложена възбрана от ДСИ. Твърди, че действията на ЧСИ, който възложил имота на [фирма] били обжалвани от П. С. и делото било висящо. Същата възразила и срещу изпълнителното основание въз основа на което бил издаден изпълнителния лист срещу нея. Не се спори по делото, че М. С. и П. С. са съпрузи. Не се спори и факта, че по време на брака П. С. придобила собствеността на процесната сграда, построена в общински имот след сключен договор за отстъпено право на строеж. На основание чл. 237 б. „е” ГПК /отм./, по гр. д. № 892/07 г. на Районен съд [населено място] срещу П. С. бил издаден изпълнителен лист в полза на К. С., образуван в изп. д. № 107/07 г. на ДСИ към Районен съд [населено място]. След извършена публична продан, с постановление на ДСИ от 05.03.2009 г. ½ ид. ч. от процесния имот бил възложен на М. С., който внесъл предложената от него сума. За друго задължение на П. С., чрез публична продан по изп. д. № 494/08 г., с постановление за възлагане от 25.02.2009 г. ЧСИ възложил ½ ид. ч. от процесния имот на [фирма]. Постановлението влязло в сила на 06.03.2009 г. и е вписано на същата дата. При тези факти и с оглед отговора на съществения за спора въпрос настоящият състав счита, че жалбата е неоснователна. Наложената възбраната е непротивопоставима на купувача придобил имота чрез публичната продан от ЧСИ. Възлагането на имота на [фирма] е вписано и съгласно чл. 113 ЗС този, който пръв е направил вписването, е придобил собствеността. К. твърди, че след издаване на изп. лист по гр. д. № 1703/08 г. на Районен съд [населено място] са постъпили възражения от П. С.. В срока по чл. 414 ал. 2 ГПК Ц. П. предявила срещу нея иск по чл. 240 ЗЗД, който е уважен от първоинстанционния и въззивния съд и делото е висящо. Висящият облигационен спор между Ц. П. и П. С. не е преюдициален по отношение иска за делба между [фирма] [населено място] и С.. Неоснователен е и доводът, че продажбата е недействителна, тъй като действията на ЧСИ са били обжалвани от П. С.. В доклада си по делото първоинстанционният съд е указал на ответника че твърденията му за това обстоятелство следва да бъдат подкрепени с доказателства по реда на ГПК. Ако касаторът твърди, че постановлението за възлагане не е влязло в сила, в негова тежест е било да докаже този факт. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 97/11 г. на Окръжен съд [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: