О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 362 гр. София, 05.08.2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1581 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от ЕТ „Рено Малоку“, рег. в регистъра на Агенция по регистрация на предприятия Р. К. против определение № 139/29.03.2019 г. по ч.гр.д. № 168/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвръдено определение от 24.01.2019г. по т.д. № 324/2018г. на ПОС за спиране на производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване на ДП № 308/2018г. по описа на сектор Икономическа полиция, ОД на МВР-Пловдив. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се становище, че не са разкрити престъпни обстоятелства, касаещи изхода на гражданскоправния спор. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ПОС за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба „Хийт протекшън“ООД, представлявано от управителя М. Ото А. Л., в писмения си отговор оспорва основателността на същата и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, а именно: 1. При постановяване на съдебния акт съдът следва ли да изложи собствени мотиви или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по реда на ГПК?; 2. Наличието на данни за образувано досъдебно производство достатъчно основание ли е за спиране на делото на осн. чл.229, ал.1, т.5 ГПК ? Като допълнително основание за достъп до касация се въвежда противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 120/04.04.2013г. по гр.д. № 964/2012г. и Решение № 324/22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г. на ВКС, IV г.о. – по първи въпрос, а по втори – в Решение № 116/15.05.2013г. по гр.д. № 745/2012г. на ВКС, IV г.о. Сочи се и основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. С определението си въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство е по предявен установителен иск по чл.422 ГПК за установяване дължимост на вземане по издаден от ответника „Хийт протекшън“ООД запис на заповед, за което вземане е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ответникът е оспорил съществуването на вземането като възразява срещу дата на записа на заповед и подписа на представляващия дружеството-издател. При издаването на ценната книга не са били спазени правилата на дружествения договор и издаването й е било във вреда на дружеството на осн. чл.40 ЗЗД. Обсъдено е било представеното писмено доказателство пред ПОС – удостоверение от 23.01.2019г. за образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.217, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК по сигнал срещу Г. И. Н. за това, че на 20.03.2017г. в гр. Пловдив, като управител на ответното дружество, е направил опит съзнателно да ощети чуждо имущество, поверено му да го управлява, от което последват значителни вреди за дружеството в размер на левовата равностойност на 150 000 евро. Въззивната инстанция е счела, че са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът от спора по гражданското дело, тъй като процесният запис на заповед е бил подписан от лицето, срещу което е било образувано досъдебно производство и възражения въз основа на този запис на заповед са били направени от ответника. След преценка на доводите на частния касатор в частната касационна жалба и изложението, ВКС намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване по втория правен въпрос, доколкото спрямо същия са изпълнени общото и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС споделя застъпеното в практиката на касационната инстанция становище, обективирано в Решение №116/15.05.2013 г. по гр.д № 745/2012 г. на ІV г.о, Определение № 566/19.09.2013г. по гр.д. 5301/13 на ВКС, ІV г.о., Определение № 782/29.11.2013г. по гр.д. № 7165/13 на ВКС, ІV г.о., Определение № 273/23.06.2016 по ч.т.д. № 1307/16 на ВКС, I т.о. и др., че гражданското производство се спира, когато пред съда са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение, дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Изходът на гражданския спор зависи от установяването на разкритите престъпни обстоятелства, когато фактическият състав на отговорността за вреди, включва извършеното от делинквента престъпление. В случая в писмения отговор на ответника по иска с правно осн. чл.422 ГПК са направени оспорвания, че управителя Г. Н., подписал процесния запис на заповед, е нямал правомощия да договаря и получава заеми и с тях да задължава дружеството, без одобрение на собственика на капитала. В първото по делото съдебно засадение пред ПОС е било направено и възражение, че управителят на „Хийт протекшън“ООД, представлявал дружеството към 20.03.2017г. и ищецът, в полза на който е бил издаден процесният запис на заповед, са се споразумели във вреда на дружеството-ответник. С оглед на така установеното образуваното досъдебно производство срещу делинквента за престъпление по чл.217, ал.4 вр. ал.1 от НК разкрива фактически състав, който би имал отношение евентуално към реализирането на отговорността на делинквента като управител на дружеството-ответник спрямо това дружество. Не покрива фактическия състав на договорната отговорност, която се реализира чрез иска по чл.422 ГПК от трето за правоотношението управител-дружество лице спрямо последното дружество, нито изцяло фактическия състав на възражение по чл.40 ЗЗД, който изисква като елемент и недобросъвестност на насрещната страна, в случая поемателя по записа на заповед. От изложеното следва, че не е налице изпълнение на хипотезата на императивната процесуална норма на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, поради което обжалваното определение за спиране на производството на това основание следва да се отмени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 139/29.03.2019 г. по ч.гр.д. № 168/2019 г. на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него определение от 24.01.2019г. по т.д. № 324/2018г. на ПОС. ВРЪЩА делото на ПОС за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: