Р Е Ш Е Н И Е № 80 гр. София, 11.06.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т. Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 7444/14г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.295, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. У. срещу въззивно решение № 3013 от 15.07.14г., постановено по в.гр.д.№ 568/13г. на Благоевградския окръжен съд в потвърдителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1538 от 02.05.12г. по гр.д.№ 1344/10г. на Санданския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. С. У. против Л. В. В. и К. Д. В. иск за делба на апартамент № 12, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 54,51 кв.м., като е отменил констативен нот.акт № 176/05г. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният апартамент е закупен от лицето Г. С. Т. с договор за покупко – продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ /отм./ от 12.07.1990г. Същият по това време е бил в брак с наследодателката на ищеца Е. Д. А., който е прекратен с развод през 1993г. С договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 33/95г. Г. С. Т. е продал целия имот на Г. С. Г., а с нот.акт № 67/99г. Е. А. е дарила ½ ид.част от него на ищеца Д. У.. След смъртта си през 2005г. Г. С. Т. е оставил за единствен свой наследник по закон сина си И. Г. Т., който с нот.акт № 176/05г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, е признат за собственик на процесния имот по наследство и давностно владение, а с нот.акт № 69/24.03.2006г. е продал апартамента на ответниците К. В. и Л. В., които от този момент живеят в него. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ответниците К. В. и Л. В. не са придобили правото на собственост върху процесния апартамент по силата на сключения с нот.акт № 69/06г. договор за покупко-продажба, тъй като праводателят им не е бил негов собственик по наследство и давностно владение, но че същите са имали качеството на добросъвестни владелци по смисъла на 70, ал.1 ЗС и доколкото искът за делба на имота е насочен срещу тях едва с молба от 20.04.2011г., до когато вече е бил изтекъл петгодишният срок по чл.79, ал.2 ЗС, те са придобили правото на собственост върху имота по давност. Ответниците по жалбата Л. В. В. и К. Д. В. считат същата за неоснователна. Третите лица помагачи И. Т. и Л. Т. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касаторите основания, намира следното: Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за даване отговор на въпроса от кой момент се счита за прекъсната течаща в полза на новоконституирани ответници придобивна давност, при наличие на няколко заявени от ищеца искания за това. По силата на чл.84 ЗС, вр. с чл.116, б.”б” ЗЗД започналата да тече придобивна давност в полза на определено лице се прекъсва с предявяването на иск пред съд, извършено преди изтичането на давностния срок. Този срок се прекъсва поначало от деня, в който е постъпила в канцеларията на съда исковата молба на собственика срещу владелеца, с която е предявен иск, годен да го прекъсне /напр. установителен иск за собственост на имота, ревандикационен иск, иск за делба и др./, но е достатъчно исковата молба да бъде изпратена по пощата в последния ден на срока, дори до некомпетентен съд. Ако исковата молба е нередовна и ищецът отстрани тези нередовности в дадения му от съда срок, тя прекъсва течението на придобивната давност, тъй като съгласно чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването, а не от деня на поправянето. Казаното важи и когато в хода на процеса ищецът насочи иска си срещу нови ответници, като в този случай давността се смята за прекъсната спрямо тях от деня на подаването на първата молба за това, а не от момента на подадени в определения от съда срок последващи молби за поправка на първата или от конституирането на новите ответници с нарочно определение на съда. По жалбата на Д. У.. Същата е основателна. Постановеното решение е валидно и процесуално недопустимо, но неправилно. Предвид отговора на поставения въпрос въззивният съд в нарушение на чл.84 ЗС, вр. с чл.116, б.”б” ЗЗД и чл.129, ал.5 ГПК е приел, че ответниците Л. В. и К. В. са придобили имота по давност като добросъвестни владелци, тъй като искът за делба на имота е насочен срещу тях едва с молба от 20.04.2011г., до когато е изтекъл петгодишният срок по чл.79, ал.2 ЗС, започнал да тече от сключването на договора за покупко-продажба на 24.03.2006г. Това е така, тъй като в случая искът за делба е насочен срещу посочените ответници с получена в канцеларията на районния съд на 11.03.2011г. молба /първоначално същият е бил насочен срещу третото лице-помагач И. Г. Т./, поправена с две уточнителни молби от 04.04.2011г. и от 20.04.2011г., т.е. преди изтичането на петгодишния давностен срок по чл.79, ал.2 ЗС. С оглед на това същите не са могли да придобият по давност притежаваната от ищеца по дарение от неговата майка ½ ид.част от имота и понастоящем същият се явява неин собственик. Останалата ½ ид.част от процесния апартамент е собственост на ответниците в режим на съпружеска имуществена общност, придобита по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност като добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. С оглед изложеното и на основание чл. 295, ал.1 ГПК решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, с която е потвърдено решението на районния съд и вместо него следва да се постанови друго с което делбата на имота следва да се допусне между Д. С. У. с квота ½ ид.част и Л. В. В. и К. Д. В. с квота общо ½ ид.част в режим на съпружеска имуществена общност. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора сторените от него пред въззивната и касационната инстанция при първоначалното и повторното разглеждане на делото разноски в размер на 2317 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : О т м е н я въззивно решение № 3013 от 15.07.14г., постановено по в.гр.д.№ 568/13г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1538 от 02.05.12г. по гр.д.№ 1344/10г. на Районен съд-Сандански и вместо него постановява: Д о п у с к а да се извърши съдебна делба между Д. С. У., Л. В. В. и К. Д. В., тримата от [населено място] на недвижим имот – апартамент № 12, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.ІV, състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 54,51 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 2,61 кв.м. и ведно с 2,313 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток-стълбище и ап.№ 11; юг-дворно място; запад-калкан; север-дворно място при квоти: ½ ид.част за първия съделител и ½ ид.част за останалите двама съделители в режим на съпружеска имуществена общност. О с ъ ж д а Л. В. В. и К. Д. В. да заплатят на Д. С. У. сумата 2317 лв./две хиляди триста и седемнадесет лева/ разноски. Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: