Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * намаляване обема на работа * съкращаване на щата * възстановяване на длъжност * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа * подбор


Р Е Ш Е Н И Е

№ 10

С. 23.01.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3730 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Летище С. ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителния директор П., чрез процесуалния представител юрисконсулт И. против въззивно решение от 12.03.13г. по в.гр.д. № 15187/12г.на Софийски градски съд, с което частично е отменено досежно иска по чл.344 ал.1 т.3,вр. с чл.225 ал.1 от КТ за разликата над 636.13лв.до 7 633.56лв.,обезщетение за оставяне без работа за периода 10.08.11г.-27.01.12г., в която част е постановено ново, с което и в тази част иска е уважен, като в останалата част е потвърдено решение от 26.06.12г. по гр.д.№ 34551 по описа за 2011г. на Районен съд София за уважаване на исковете по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ и са присъдени следващите се разноски.

С определение № 961 от 27.09.2013г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпрос относно задълженията на въззивния съд при констатиране допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, касаещо събиране на доказателствата по делото, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения с № 700 от 6.12.10г.по гр.д.№ 304/10г.на ІІІг.о., № 224 от 23.06.11г.по гр.д.№ 1184/10г. на ІІІг.о., № 118 от по гр.д.№ 467/10г.на І г.о. и № 466 по гр.д.№ 1375/10г. на І г.о. на ВКС.

В съдебно заседание страните не се явяват. К. се представлява от процесуалния си представител, който поддържа подадената касационна жалба и желае тя да бъде уважена. Претендира направените разноски.

Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :

Ответникът по касация /ищец в производството/ е заемал длъжността „водач електрокар и друга перонна механизация,той и товарач”, сектор „Багажи”, отдел ”П. обслужване”, дирекция „Надземно обслужване”. Трудовото му правоотношение е било прекратено на две основания – поради „съкращаване в щата” и „намаляване обема на работата” със заповед № 1225 от 21.07.11г. на изпълнителния директор, считано от връчването й /27.07.11г./.

Относно първото основание за уволнение – по делото не е имало спор, че въз основа на решение на съвета на директорите /протокол от 11.07.11г./ с новото щатно разписание са били предвидени за съкращаване 11 щатни бройки от общо 130-те за заеманата от ищеца длъжност. В. съд е приел, че не е налице реално съкращаване в щата, защото новото длъжностно разписание е влязло в сила от 1.11.11г., а трудовото правоотношение е било прекратено преди това -на 27.07.11г. /т.е. към момента на уволнението -27.07.11г.- не е установено реално премахване на съответната трудова функция/.

В заповедна за уволнение като мотив за „намаляване обема на работата” е посочено, че то е обусловено от ”намаляване броя на обслужваните от наземния оператор [фирма] авиокомпании, съответно намален брой на обслужваните полети и намаляване на броя на обслужените багажи”. За установяването на така посоченото основание за уволнение по чл.328 т.3 от КТ, ответникът своевременно - в отговора на исковата молба - е направил искане за събиране на относими доказателства/експертиза и гласни доказателства/, но същото необосновано е оставено без уважение. Във въззивната жалба, ответникът се е позовал на допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при събирането на доказателства, но въззивният съд независимо, че го е констатирал, е счел, че тъй като в жалбата не се съдържа повторно искане, „ответникът не е ангажирал доказателства, установяващи наличието” му.

Така приетото от въззивния съд е в противоречие с установената към настоящия момент с т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.13г. по т.д.№ 1/13г.на ОСГТК на ВКС практика по поставения от касатора въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване. Съгласно нея - когато възникне необходимост да бъде установен даден факт, във връзка с наведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачите й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. Това е така, защото когато в нарушение на съдопроизводствените правила не е установен факт, който е от съществено значение за установяване на обективната истина по делото и във въззивната жалба се съдържа оплакване за това, е налице необходимост от установяване на този факт пред въззивния съд. Не е необходимо във въззивната жалба да се съдържа искане за назначаване на експертиза и да са определени задачите й, защото единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт изисква специални знания, както и кои от поисканите от страната доказателства са съотносими и следва да бъдат допуснати.
В случая – в представения отговор на исковата молба – ответникът е твърдял, че намаляването на обема на работата е било обусловено от обстоятелството, че считано от 28.01.2010г., на територията на Летище С., с лиценз за надземно обслужване в частта обработка на багажи, товари и поща са започнали да оперират още два оператора, с които са сключили договори част от авиокомпаниите, които преди това са били обслужвани от „Летище С.”.Твърдението е,че именно това е станало причина за намаляване дейността и приходите на дружеството в частта на неземно обслужване, в това число и в обработката на багажите, каквато е изпълняваната от ищеца дейност.За установяване на това обстоятелство, ответникът е направил искане за допускане на експертиза за установяване на икономическия ефект от промяната на пазарния дял на дружеството работодател в тази област след навлизането на другите два оператора.
Това искане на ответника е оставено без уважение от първоинстанционния съд с мотива, че не е необходимо „за правилното решаване на делото”. При решаване на делото районният съд е приел, че основанието по чл.328 ал.1 т.3 от КТ е недоказано, защото „доказателства обемът на обработваните товари на летището да е обективно намалял в периода преди уволнението на ищеца не са ангажирани от ответника”.
Последвала е въззивна жалба от ответника, в която той се е позовал на допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд при събирането на доказателства /приел е за недоказани обстоятелства, за които изрично е отказал да допусне поискани от страната доказателства/.
В. съд в мотивите си е констатирал допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение, но не го е отстранил, защото в жалбата си въззивната страна не била направила изрично искане за събиране на доказателства.
При тези факти и имайки пред вид дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. В случая - въззивният съд е ограничил правото на ответната страна да събере исканите от нея доказателства /експертиза и разпит на свидетели/,с които да установи твърдения от нея факт за наличие на намаляване обема на работа по смисъла на чл.328 ал.1 т.3 от КТ, което е посочила като самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Последното налага връщане на делото на въззивния съд за допускане на съотносимите доказателства и за решаване на спора по същество в зависимост от установяване или не на посочения от работодателя факт за намаляване обема на работата.
На основание чл.294 ал.2 от ГПК по искането за разноски следва да се произнесе въззивната инстанция.
С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение от 12.03.13г. по в.гр.д. № 15187/12г.на Софийски градски съд и частично отмененото и потвърдено с него решение от 26.06.12г. по гр.д.№ 34551 по описа за 2011г. на Районен съд София и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав съобразно дадените указания.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.