Р Е Ш Е Н И Е № 578 гр.София, 27.09.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Б. И. при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Б. И. гр.д.№ 819/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 601/ 03.06.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 819/ 2010 г. по жалба на кметство с.Л., община Оряхово е допуснато до касационно обжалване решение на В. окръжен съд № 26/ 02.02.2010 г. по гр.д.№ 985/ 2009 г. в частта му, в която кметство с.Л. е осъдено да заплати на Р. В. М. обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение, в размер 4 119,95 лв. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Р. В. М., извършено със заповед № 14 от 22.08.2008 г. и М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „младши специалист АОН, ЕСГРАОН и бюджет”. Следователно в тази част въззивното решение е влязло в сила от 03.06.2010 г., като пред касационната инстанция делото е висящо само по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ. Обжалването е допуснато поради противоречиво разрешаване на материалноправният въпрос за продължителността на периода, в който работодателят дължи обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение. В обжалваното въззивно решение искът е уважен за период от 22.08.2008 г. до 27.10.2009 г. – т.е. за повече от 14 месеца. В решение № 231 от 21.05.1998 г. по гр.д.№ 1084/ 1997 г., ІІІ г.о. на ВКС е прието, че периодът, в който може да се присъди такова обезщетение, не може да е по-дълъг от шест месеца. Следва да се прецени като правилна практиката, обективирана в решението на ВКС. Тя е съобразена с разпоредбата на чл.225 ал.1 от КТ, която изрично ограничава периодът от време, през който работодателят дължи обезщетение, до 6 месеца. След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира по жалбата на кметство Л. следното: Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд е присъдил обезщетение за безработица по чл.225 ал.1 от КТ за период от 14 месеца. Самата законова разпоредба обаче не позволява присъждане на обезщетение за повече от 6 месеца. Следователно обжалваното решение следва да бъде касирано съгласно чл.281 т.3 от ГПК. Тъй като по делото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция (арг. от чл.293 ал.3 от ГПК). Ищцата Р. В. М. е работила в кметство Л. на длъжност „младши специалист АОН, ЕСГРАОН и бюджет” от 05.02.2003 г. От 22.02.2008 г. уговореното трудово възнаграждение за длъжността, която е заемала, е 222 лв плюс допълнително възнаграждение от 68,82 лв за придобит трудов стаж и професионален опит. На 22.07.2008 г. кметът е предизвестил Р. М., че прекратява трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.8 от КТ с едномесечно предизвестие, а на 22.08.2008 г. е връчил заповед за уволнение. Уволнението е отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконно, а за период от 6 месеца след него ищцата не е работила по трудов договор при друг работодател. При тези данни искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа е основателен за период от 6 месеца след датата на уволнението. То е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение, а за посоченият период ищцата е била без работа като пряка последица от незаконният акт на работодателя. Брутното трудово възнаграждение, служещо за база за изчисляване на дължимото обезщетение, възлиза на 290,82 лв. За целият период дължимото обезщетение е 1 744,92 лв, в който размер претенцията следва да се уважи, за разликата – да бъде отхвърлена. Предвид изложеното решението на въззивния съд следва да се отмени в частта, уважаваща иска над 1 744,92 лв. Ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноските в производството, пропорционално на отхвърлената част от иска, на основание чл.78 ал.3 от ГПК. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на В. окръжен съд № 26/ 02.02.2010 г. по гр.д.№ 985/ 2009 г. в частта му, в която кметство с.Л. е осъдено да заплати на Р. В. М. обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение, в размер 1 744,92 (хиляда седемстотин четиридесет и четири лева, деветдесет и две стотинки). ОТМЕНЯ въззивното решение на В. окръжен съд № 26/ 02.02.2010 г. по гр.д.№ 985/ 2009 г. в частта му, в която кметство с.Л. е осъдено да заплати на Р. В. М. обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение, над 1 744,92 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. В. М. против кметство с.Л., община Оряхово, искове по чл.344 ал.1 т. 3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за разликата над 1 744,92 лв до пълния предявен размер 4 119,95 лв. ОСЪЖДА Р. В. М. да заплати на кметство Л., община Оряхово, на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 100 лв (сто лева) – разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: