Р Е Ш Е Н И Е № 408 София, 10.09. 2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА Б. ИЛИЕВ при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 82 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на Д. В. С. и К. В. С., двамата със съдебен адрес в София, срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 30.VІІ.2008г. по гр.д № 313/2008г., с което по въззивна жалба само на ответника В. И. М. е обезсилено решението на Кюстендилския РС от 21.ІІ.2008г. по гр.д. № 1659/2006г. в частите, с които е обявена нищожността поради привидност на договор за покупко-продажба на недвижим имот – втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, ведно с прилежащите му две избени помещения и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж по отношение на п-л VІІІ-2171 кв.131 по плана на гр.Кюстендил, и гараж, сключен между А. Д. С., Д. и К. С., последният като непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си А. С. – като продавачи, и Ц. Б. М. и Росица Н. Д. – като купувачи, и на договор за покупко-продажба на същия имот, сключен между Ц. М., К. М., Росица Д. и Г. Д. – като продавачи - и А. С. – като купувач, и нотариалните актове са отменени, както и в частта, с която е уважен иск по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на А. С. и В. М., че ищците са собственици на по 1/3 ид.част /или общо на 2/3 ид.части/ от този имот на основание нищожност на двата договора за продажба, недействителност на публичната продан за посочените идеални части по изп.д. № 20067430400002 и изп.д. № 20067430400001 на ЧСИ Х. и наследствено правоприемство от баща им В. С., и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с определение № 687 от 06.VІІ.2009г. по въпроса наличието на уговорка за обратно изкупуване и привидност, доколкото прехвърлянето на спорния имот е извършено, за да бъде обезпечен кредит, обуславят ли различни хипотези на нищожност, тъй като правилата на чл.152 и чл.209 от ЗЗД служат за забрана на привидно прехвърляне на собственост от длъжника на кредитора като обезпечение на дълга. По поставения въпрос касаторите сочат, че от гледна точка на правото нищожен е и привидният договор и договорът, който противоречи на закона, и че в случая и двете основания са налице, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че договорът е привидна сделка, тъй като веднъж прикрива съглашение за обезпечаване на договора за паричен заем в нарушение на чл.152 от ЗЗД, а втори път прикрива непозволения от закона договор за покупко-продажба с обратно изкупуване, съдът е длъжен да приложи закона независимо от сочените в процеса правни аргументи, погрешно е тълкуването на закона, че прехвърляне на имот за обезпечение на дълг и с уговорка за обратно изкупуване представляват различни хипотези на нищожност. Ответниците по касационната жалба А. Д. С. и В. И. М. не са заявили становище пред настоящата инстанция. ВКС на РБ, състав на ІV ТО, като провери атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба оплаквания, приема следното: За да постанови решението, въззивният съд е приел, че след извършена от ищците поправка на исковата молба предявените претенции са за нищожност на сделките от 2002г. и 2003г., като в хода на производството са допълнени фактически обстоятелства, на които исковата претенция се основава – невъзможен предмет /по тази претенция няма произнасяне от съдилищата/ и уговорка за обратно изкупуване на имота, което квалифицира претенциите като такива по чл.26 ал.1 пр.1 във вр. с чл.209 от ЗЗД, но съдът е разгледал друга хипотеза за нищожност – сделките са привидни като прикриващи договор за заем, какъвто иск не е предявен. Указано е, че първоинстанционният съд следва да прецени и налице ли е нередовност на исковата молба с оглед наличието на другарство в процеса, тъй като исковете не са насочени срещу всички страни по сделките. Със соченото от касаторите решение № 132 от 15.V.2003г. по гр..д № 43/2002г. на ВКС ІV ГО е прието, че в случай, че се разкрие симулативност на продажбата, съдът трябва да съобрази разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, разпореждаща императивно недействителност на съглашенията, с които се уговаря начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, като привидността при тази хипотеза би обусловила абсолютна симулация на продажбената сделка поради недействителност на прикритото с нея съглашение за обезпечаване дълга на продавача. С решение № 887/02.ХІ.2001г по гр.д. № 311/2001г. ВКС на РБ ІІ ГО приема, че при продажбата с уговорка за изкупуване винаги е налице друго правоотношение – най-често договор за заем, което тази продажба обезпечава, и продажбената сделка прикрива обезпечението по договора за заем, поради което и по силата на закона такава продажба с уговорка за изкупуване е обявена за недействителна. Съдът сочи още, че продажбените сделки и при хипотезата на чл.152 от ЗЗД, и при хипотезата на чл.209 от ЗЗД, са нищожни поради противоречие със закона – общото основание по чл.26 ал.1 от ЗЗД. При условията на чл.291 от ГПК ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че противоречието на атакуваното решение с посочената практика е привидно. В посочените решения е разрешен въпросът за недействителността на договорите в детайли, като по първото предявеният иск е такъв по чл.26 ал.2 пр.последно във вр. с чл.17 ал.1 от ЗЗД, а по второто предмет на спора е продажба с уговорка за изкупуване по чл.209 от ЗЗД. Привидните договори по чл.26 ал.2 от ЗЗД са прогласени за нищожни отделно от останалите основания за недействителност по смисъла на чл.26, докато продажбите при условията на чл.209 от ЗЗД, както и съглашенията по чл.152 от ЗЗД, са нищожни поради противоречието им със закона – общото основание по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Всеки един от тези текстове има предвид хипотези на недействителност на договорите, като тази по чл.209 от ЗЗД регулира частен случай на съглашение, при което се уговаря начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Касационната жалба срещу въззивното решение е неоснователна. В исковата си молба касаторите сочат, че са съсобственици по наследство на процесния имот заедно с първата ответница – тяхна майка, който през 2002г. тримата продали поради необходимост да се обезпечи заем, получен от нея, и за което не била платена никаква продажна цена, а в нотариалния акт била посочена сума, равна на данъчната оценка, че през 2003г. майката погасила дълга, като купувачките по първата продажба и съпрузите им продали обратно имота на майката, но този път цената била реална и за част от нея майката учредила ипотека, че през 2006г. имотът бил възложен на втория ответник след осъществена публична продан, че двата нотариални акта са нищожни, защото са съставени при липса на индивидуализация на недвижимия имот – предмета на сделката. Предявени са и установителни искове за собственост. В допълнителна молба се сочи, че се претендира нищожност на продажбите по двата нотариални акта и признаването на ищците за собственици на по 1/3 ид.част от имота. В течение на производството по делото ищците са въвели твърдение за извършване на продажбата през 2002г. с уговорка за изкупуване, което те поддържат и в писмените си бележки. При тези обстоятелства първоинстанционният съд приел, че за двете сделки са предявени искове по чл.26 ал.2 пр.първо и последно от ЗЗД – за нищожност поради невъзможен предмет /по която няма произнасяне с решението/ и поради привидност, тъй като първата сделка прикрива съглашението за обезпечаване на договора за паричен заем и непозволения от закона /чл.209 от ЗЗД/ договор за покупко-продажба с обратно изкупуване, а с втората сделка, която е следствие от първата, симулацията е завършена – с връщането на паричния заем са се осъществили условията на прикрития с договора от 2002г. договор за обратно изкупуване, както и установителни искове за собственост, като претенциите за нищожност са счетени за основателни поради привидност на основание чл.26 ал.2 пр.последно от ЗЗД, за каквито с оглед на това са счетени и установителните искове. Законосъобразно при тези обстоятелства въззивният съд е приел, че първоинстанционния съд е разгледал и се е произнесъл по непредявени искове - за нищожност поради привидност на договорите за покупко-продажба, тъй като прикриват съглашение за обезпечаване на заем, и не се е произнесъл по предявените искове – за нищожност поради противоречие със закона – чл.209 от ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащо се в разпоредбата на чл.2 от ГПК /отм./, съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на заявената от заинтересованото лице искане за защита. Какви са тези рамки и какъв е видът на исканата защита съдът определя въз основа на твърдяните от ищеца съобразно задължителното изискване на разпоредбата на чл.98 ал.1 б. „г” и б. „д” от ГПК /отм./ обстоятелства и искането му /петитума/. В разглеждания случай предвид твърденията на ищците в исковата молба и в течение на производството по делото и липсата в тях на такива за наличие на съглашение по смисъла на чл.152 от ЗЗД между страните по договора за заем, с което е уговорено предварително /преди възникване на вземането/ начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, се налага извод, че предявените искове са за нищожност на договорите за продажба поради противоречието им със закона – чл.209 от ЗЗД, тъй като са с уговорка за изкупуване. Че претенциите не са за прогласяване нищожност на сделките като абсолютно симулативни, следва от липсата на твърдения, че страните по тях въобще не са целели последиците им. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Кюстендилския окръжен съд от 30.VІІ.2008г. по гр.д. № 313/2008г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: