Р Е Ш Е Н И Е № 219 София, 07 юни 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 620/13 година. Производството е образувано по саморъчно написано искане от осъдения И. Б. И. за възобновяване на нохд № 2243/2011 год. по описа на РС-Стара Загора, отмяна на постановената по него присъда от 23.11.2012год. и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. От искането може да се извлече релевирано основание за отмяна по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че И. не е автор на деянието предмет на осъждането му, като съдът едностранно е обсъдил доказателствата и е възприел само тези, които го уличават в престъплението и не е обсъдили доказателства, които го оневиняват. Това е довело до неправилно приложение на закона, защото И. е осъден за престъпление, което не е извършил. Пред Върховния касационен съд осъденият и служебно назначеният му защитник поддържат искането по сочените в него основания и доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за изцяло неоснователно. Върховният касационен съд в пределите на проверката по реда на чл. 426, във вр. чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 260 от 23.11.2012год. по нохд № 2243/2011год. Старозагорският районен съд е признал подсъдимия И. Б. И. за виновен в това, че в периода 22.04.2011г.-30.04.2011год. в [населено място], чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи от владението на М. К. Б., на стойност 798.00лв. и от владението на Б. К. К.-на стойност 235.00лв, или всичко на обща стойност 1033.00лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29,ал. 1,б.”а” и чл. 54 от НК е осъден на три години и три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, като И. е признат за невинен и оправдан, престъплението да е извършил при условията на чл. 26, ал. 1 от НК. Искането е допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК от оправомощено лице-осъденият по делото И., но посочените основания за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, поддържани в съдебно заседание, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Доводът за неправилно приложение на закона се свежда единствено до твърдението, че осъденият И. И. не е извършил престъплението. От протокола на проведеното съдебно заседание на 08.02.2012год. е видно, че с определение съдът се е произнесъл по направения от защитата на подсъдимия отвод на председателя на състава-съдия Б. Б., /аргументиран с довода, че тя е участвала като член от съдебния състав разгледал и постановил осъдителна присъда срещу И. по нохд № 180/2009 год. на РС-Стара Загора/, но не го е възприел за основателен, като са изложени подробни съображения., чийто мотиви се споделят от касационния състав. На 08.02.2012год. ход на делото не е даден и разглеждането му е било насрочено за друга дата. На 15.03.2012год., съдът в друг състав, председателстван от съдия Б., е открил съдебното заседание в присъствието на подсъдимия и на защитника му. Председателят на състава е запознал И. с процесуалните му права по чл. 274-275 НПК. В тази насока подсъдимият изрично е заявил, че не прави отвод, на който и да било от членове на съдебния състав. След даване ход на съдебното следствие са уважени всички искания на И. и защитника му за допълване на доказателствената съвкупност, като е изискано нохд № 180/2009 год. по описа на Старозагорския районен съд, призована е свид. М. К. Б. и е допускат в качеството на свидетел Т. Д. С., които свидетели са разпитани от съда на 23.11.2012год. В мотивите на присъдата, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК съдът е изложил убедителни съображения, защо не е приел за достоверни обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното производство относно оспореното от него авторство в извършване на престъплението като се е позовал на последователните и непротиворечиви показания на разпитаните на съдебното следствие свидетели Б. К., М. К. Б., П. П., както и на показанията на свидетелката Е. К., дадени пред съда и тези от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1,т.1 от НПК. Всеки един от свидетелите е изложил релевантни към предмета на доказването факти, които не си противоречат, а взаимно се допълват и са пряко относими за установяване на времето, мястото и механизма на престъплението и косвено-на И. като негов автор, с оглед своенето на откраднатите вещи, непосредствено след отнемането от собствениците им и последвалите разпоредителни действия на И. с част от тях-мобилни телефони м. „Самсунг GT-S 5250” с IMEI 532181042739468 и „Самсунг”, с IMEI 351554044175970, които подсъдимият заложил в заложна къща в [населено място], на [улица]. Наред с посочените гласни доказателства, не са останали вън от вниманието на съда и останалите писмени доказателства, установяващи обстоятелства от кръга на тези по чл. 102 от НПК-протоколът за оглед на местопроизшествие от 30.04.2011год., заложният билет № 1606 /л. 23 от дознанието/, както и експертното заключение на оценителната експертиза. Достоверността на доказателствата е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. В мотивите към присъдата подробно и задълбочено са обсъдени всички събрани доказателства и направените възражения по авторството на деянието. В тази връзка са изложени убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо е направен извода за виновността на И.. При така приетите за установени факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът, че се касае за извършено престъпление от осъдения по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, е напълно законосъобразен. Върховният касационен съд споделя изводите относно постановяването на осъдителната присъда по отношение на подсъдимия като правилни. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, които правят законосъобразен извода, че съставът на посоченото престъпление е осъществен, както от обективна, така и от субективна страна. Вътрешното убеждение на Старозагорския районен съд е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства за обективното, всестранно и пълно изясняване на инкриминираното деяние. Ето защо, не може да се възприеме довода за проявена едностранчивост или предубеденост на съда, или на член от състава му в дейността му по събиране, проверка и оценка на доказателствения материал или заинтересованост-пряка или косвена от изхода на делото, което да определя основателността на довода на осъдения за наличие на основания по чл. 29, ал. 2, респ. чл. 31, ал. 2 от НПК за отмяна на присъдата по реда на възобновяването. С оглед на изложеното, искането за възобновяване на производството по делото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 426 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Б. И. за възобновяване на наказателното производство по влязлата в сила присъда № 260 от 23.11.2012год. по нохд № 2243/2011год. на РС-Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: