Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 185   София, 21 април  2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на  четиринадесети април 2009 г. в състав :                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                        СЕВДАЛИН МАВРОВ                                                            при секретаря ............ Л Гаврилова.........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........И. Чобанова................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 146/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. И. К. за възобновяване на ВНОХД № 143/2008 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и отмяна на решението му, с което е била потвърдена постановената от първоинстанционния съд присъда, с която той е бил признат за виновен по обвинение по чл. 129 ал.1 от НК и на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, предвид позоваването на съда на доказателства, произтичащи от свидетели, които са близки на пострадалия, като са игнорирани доказателства, депозирани от свидетели, посочени от самия него, че е било ограничено правото му на защита, тъй като е ограничена във времето защитната реч на неговия защитник, че е постановена осъдителна присъда при неизяснен механизъм на причиняване на телесната повреда, както и се изразява несъгласие с приетата за установена от съдилищата фактическа обстановка. Твърди се, че е нарушен съществено и материалния закон, тъй като са налице основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 132 или чл. 133 от НК, както и обсъждане на института на „случайното деяние”. Изтъква се и явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото се иска неговото намаляване. Пред ВКС не се явява осъденият, както и негов защитник, като последният е депозирал писмено становище, с което поддържа искането и изложените в него съображения и моли то да бъде уважено. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец пледира за оставянето на искането без уважение, тъй като въззивният съдебен акт не страда от пороците, посочени в молбата на осъдения, не са допуснати твърдените в искането процесуални нарушения, нито е налице неправилно приложение на материалния закон. Прокурорът от ВКП намира искането за основателно, тъй като е допуснато едно от твърдените процесуални нарушения – подсъдимият е бил лишен от въззивния съд от правото му на последна дума, с което е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 25/17.01.2008 г., постановена по НОХД № 1219/2006 г. Гоцеделчевският районен съд е признал подсъдимия С. И. К. за виновен в това, че на 07.05.2006 г. в с. Х., обл. Благоевград причинил на Р. С. Б. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 129 ал.1 от НК му е наложил наказание една година лишаване от свобода, като е отложил изтърпяването му за срок от три години. С присъдата подс. К. е осъден да заплати на Р. Б. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва от датата на деянието. Въз основа на депозирана жалба от подсъдимия К е било образувано въззивно производство пред Благоевградския окръжен съд по ВНОХД № 143/2008 г., приключило с решение № 480/19.12.2008 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия се 6 месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.   Разгледано по същество, същото е частично основателно.   Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с нарушено право на защита на осъдения пред въззивната инстанция, са основателни. Видно от приложения протокол от проведеното заседание пред въззивния съд на 19.12.2008 г.– л. 53-59 от ВНОХД № 143/2008г. на Благоевградския окръжен съд, съдът е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което е разпитал двама свидетели. След изчерпване на доказателствените искания на страните съдът е дал ход на съдебните прения, като последователно е изслушал защитата на подсъдимия, повереника на частния обвинител и граждански ищец и прокурора. След това е обявил, че ще се произнесе с решение. Така протоколирани, действията на въззивния съд сочат на допуснати нарушения на процесуалните правила, които са съществени. На първо място, съдът не е спазил поредността на провеждане на пренията на страните, посочена в чл. 333 ал.1 вр. чл. 291 ал.2 от НПК. Тези норми изискват и пренията пред въззивния съд да се извършат в поредност, която гарантира последни да се изкажат защитника на подсъдимия и самият подсъдим. Двамата са самостоятелни страни в наказателния процес, поради което следва да им се гарантира поотделно възможността да изложат съображенията си по постановената присъда и по съществото на обвинението. Редът, предвиден в закона, за провеждане на пренията не е самоцелен, а израз на правото на подсъдимия, посочено в чл. 55 ал.1 от НПК, да се изказва последен. То е израз на гарантираната възможност, която законът дава, защитникът и подсъдимият да могат да се запознаят с процесуалната позиция на всички останали страни по делото и, изказвайки се в пренията последни, да могат да вземат тези становища предвид и съответно да се защитят. Това е особено значимо в случаите на провеждане на съдебно следствие пред въззивния съд, тъй като в пренията си всяка страна трябва да изложи съображения не само с оглед въззивните жалби и/или протест, но и с оглед новосъбраните доказателства. В случая защитата е била лишена от възможността да пледира последна. Няма данни въобще да е дадена думата на самия подсъдим като самостоятелна страна, за да участва пренията. С това е нарушено правото му да се защити по обвинението и по процесуалната позиция на останалите страни по делото. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 333 ал.1 вр. чл. 191 ал.2 от НПК и на чл. 55 ал.1 от НПК. На второ място, от протокола от последното заседание пред въззивния съд не е видно на подсъдимия да дадена последна дума. Тя е самостоятелен етап от съдебното заседание както пред първата, така и пред въззивната инстанция – чл. 297 и чл. 333 ал.2 от НПК. В хода на въззивното производство след завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия право на последна дума. Тези действия от съдебното заседание са задължителни и пред двете инстанции, независимо дали подсъдимият преди тях е участвал или не в съдебните прения като самостоятелна страна в наказателния процес /чл. 55 ал.2 от НПК/. В последната си дума подсъдимият има възможност да изрази своето окончателно отношение към обвинението, като няма право да бъде подлаган на разпит, нито ограничаван във времето. В последната си дума дори подсъдимият може да посочи и нови данни, които биха могли да имат значение по делото, и тогава съдът е длъжен да възобнови съдебното следствие, да събере необходимите доказателства и отново да проведе съдебни прения и да изслуша последната дума на подсъдимия. Всичко това сочи, че правото на последна дума на подсъдимия е особено важно негово право, чрез което той в най-висша степен реализира правото си на защита по делото. Ограничаването на това право, а в още по-значима степен и въобще лишаването на подсъдимия от правото му на последна дума, съществено накърняват неговите права, тъй като го лишават от правото му на защита – чл. 348 ал.3 т.1 от НПК. По този начин, като е обявил, че ще се произнесе по делото с решение, без да е изслушал последната дума на подсъдимия, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо наличие на основанието по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК и водещо до необходимост от възобновяване на производството по делото. Не се констатират при проверката на делото останалите процесуални нарушения, посочени в искането за възобновяване на делото. Наличието на просрочена жалба от частния обвинител и граждански ищец, която въззивният съд е приел, че разглежда, действително като просрочена такава е следвало да бъде оставена без последствия, което означава, че въззивният съд не е следвало да излага съображения по направените в нея искания. С решението си обаче съдът едва по отношение на размера на гражданския иск накратко е обсъдил същата и то по начин, който не е увредил подсъдимия. С това не е нарушил неговите права и не е допуснал съществено процесуално нарушение. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, регламентиращи събирането и оценката на доказателствата. Въззивният съд е събрал както обвинителни, така и оправдателни доказателства чрез проведеното въззивно съдебно следствие, обсъдил ги е в решението си и е изложил мотиви кои от тях кредитира и кои не, поради което не би могъл да бъде упрекнат в нарушение на процесуалните норми, регламентиращи тази дейност – чл.13, чл.14, чл. 107 и чл. 339 ал.2 от НПК. При това положение несъгласието на защитата с фактическите изводи на въззивния съд при извършена доказателствена дейност по събиране и оценка на доказателствата, която не нарушава процесуални правила, не би могло да се твърди, че поради това, че защитата приема друга фактическа обстановка, е налице съществено нарушение на процесуални норми. Касае се до довод за необоснованост на въззивния съдебен акт, който довод обаче не е нито касационно основание по чл. 348 от НПК, нито основание за възобновяване на производството по чл. 422 от НПК. Поради това той не може да бъде разглеждан в настоящето производство и касационният съд не дължи произнасяне по него. Останалите основания, посочени в искането за възобновяване, касаещи допуснато съществено нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, е безпредметно да бъдат обсъждани в настоящето производство, доколкото при констатираното по-горе съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК се налага възобновяване на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В хода на новото разглеждане въззивният съд следва да има предвид и тези доводи, касаещи наличие на данни за случайно деяние и евентуална приложимост на друг материален закон – този по чл. 133 или по чл. 132 от НК, както и за явна несправедливост на наказанието. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело – чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, поради което и искането за това следва да бъде уважено, наказателното производство по делото да бъде възобновено и да бъде отменено постановеното по него въззивно решение. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание пред тази инстанция. В хода на новото разглеждане съставът на въззивния съд следва да обезпечи спазването на процесуалната норма на чл.333 от НПК, като гарантира правилно провеждане на пренията и осигури правото на последна дума на подсъдимия. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА производството по въззивното НОХД № 143/2008г. по описа на Окръжен съд – гр. Б.. ОТМЕНЯ въззивно решение № 4* постановено на 19.12.2008 г. по същото дело. ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.