Р Е Ш Е Н И Е № 141 София, 25.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова Мария Яначкова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 920 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. С. от [населено място],обл.П. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 27.04.2011г. по гр.д.№133/2011г. С определение №1050/18.11.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса кога се формира сила на пресъдено нещо на решението за възлагане досежно дължимите суми за уравнение на дяловете,ако е подадена молба за поправка на очевидна фактическа грешка-дали от момента на влизане в сила на решението или момента на влизане в сила на решението,с което молбата е оставена без уважение,както и по въпроса представлява ли подадената молба за поправка на очевидна фактическа грешка основателна причина за кредитора да не получи надлежното плащане. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че съдебното решение в частта за уравнение на дяловете не е влязло в сила до окончателното произнасяне по подадената молба за поправка на очевидна фактическа грешка и че поради тази причина кредиторът е могъл да откаже да приеме надлежното плащане на определените за уравнение на дела му суми.Моли обжалваното решение да бъде отменено като му бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Я. П. К. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С решение №25/14.04.2008г. на Плевенския районен съд по гр.д.№3039/2008г.,влязло в сила на 24.07.2008г.,на основание чл.288,ал.3 ГПК/отм./ в дял на А. Н. С. е поставен УПИ * в стр.кв.* с площ от 690кв.м.,ведно с построената в него къща,находящи се в [населено място],като за уравнение на дяловете А. Н. С. следва да заплати на Я. П. К. сумата 13200лв. и на К. Н. С. сумата 6600лв.,ведно със законните лихви в 6-месечен срок от влизане на решението в сила. Въз основа на молба от 17.11.2010г.,подадена от Я. П. К.,е образувано производство по проверка дали е настъпил вещнопрехвърлителният ефект на възлагателното решение или същото е обезсилено по право. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е постановил обезсилване по право на основание чл.288,ал.7 ГПК/отм./ на решение №25/14.04.2008г. на Плевенския районен съд,постановено по гр.д.№3039/2007г. по описа на същия съд в частта,с която на основание чл.288,ал.3 ГПК/отм./ е поставен в дял на съделителя А. Н. С. УПИ * в стр.кв.* по плана на [населено място],с площ от 690кв.м.,ведно с построената в него къща и делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че на 23.09.2008г. съделителят А. С. е изпратил 6 броя пощенски записи съответно 4 броя за по 3000лв.,1 брой за 1200лв. и 1 брой за 346.13лв. до Я. П. К.,като записите не са получени от последния и на 21.10.2009г. са изплатени обратно на подателя. По искане на Я. К. е било образувано производство по поправка на очевидна фактическа грешка в решението за възлагане,като производството по така подадената молба е приключило окончателно с решение на ВКС №256/21.05.2010г.,с което молбата е оставена без уважение. Прието е,че с оглед наличието на молба за поправка на очевидна фактическа грешка с влизането в сила на решение №25/14.04.2008г. на Плевенския районен съд по гр.д.№3039/2008г. не се формира сила на пресъдено нещо досежно сумите,които следва да бъдат заплатени за уравнение на дяловете. Прието е,че след като влиза в сила решението по подадената молба за поправка на очевидна фактическа грешка то образува заедно с поправеното решение едно цяло,като поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня,когато е постановено,а не от деня на поправката. По аргумент на противното съдът е приел, че до окончателното произнасяне по подадената молба от Я. П. К. за поправка на очевидна фактическа грешка не е решен със сила на пресъдено нещо въпросът за сумите,дължащи се за уравнение на дяловете на останалите съделители по възлагателното решение,т.е. че на практика решението не е влязло в сила в тази му част. С оглед на това е прието,че сумите за уравнение на дяловете не са били изплатени от А. С. в срок-същият е превел сумите на 23.09.2008г. и ги е получил обратно на 21.10.2009г. преди влизане в сила на решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Прието е,че кредиторът не е изпаднал в забава като не е получил изпратените му суми,тъй като са налице обективни предпоставки сумите да не бъдат получени докато не се реши окончателно въпросът за размера на сумите. Прието е,че правилно съделителят Я. К. е потърсил сумите след влизане в сила на решението,с което искането му за поправка на очевидна фактическа грешка е оставено без уважение,но е констатирал, че сумите са получени обратно от подателя. По въпроса кога се формира сила на пресъдено нещо на решението за възлагане досежно дължимите суми за уравнение на дяловете,ако е подадена молба за поправка на очевидна фактическа грешка-дали от момента на влизане в сила на решението или от момента на влизане в сила на решението,с което молбата е оставена без уважение,настоящият състав приема следното: Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Поправянето на очевидна фактическа грешка не представлява изменение на формираната от съда воля. То може да бъде извършено и след влизане на решението в сила. След като влиза в сила решението,с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка,то образува едно цяло с поправеното решение. Поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено,а не от деня на поправката. Решението,с което се допуска поправката на очевидната фактическа грешка само преодолява несъответствието между действителната воля на съда и нейното външно изразяване. Силата на пресъдено нещо на решението за възлагане досежно дължимите суми за уравнение на дяловете се формира от момента на влизането му в сила,макар да е била подадена молба за поправка на очевидна фактическа грешка досежно размера на дължимото уравнение, ако молбата е била оставена без уважение. След като не е установено да е налице несъответствие между действителната воля на съда досежно размера на сумите за уравнение на дяловете и външното й изразяване в диспозитива на решението,задължението за плащане на уравнение следва да се приеме за изискуемо и ликвидно от момента на влизане на решението по възлагане в сила. Още повече,че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка би могла да постъпи в съда след изтичане на определения в решението срок за изплащане на дължимото уравнение,в който стабилизиращото действие на извършеното вече плащане е обусловило настъпването на траслативния ефект на възлагателното решение. По въпроса представлява ли подадената молба за поправка на очевидна фактическа грешка основателна причина за кредитора да не получи надлежно плащане настоящият състав приема следното: След като решението по възлагане е влязло в сила и възниква задължението за изплащане на дължимото уравнение,длъжникът следва да плати в определените с решението срокове посочените в него суми,а кредиторът съответно следва да окаже съдействие при изпълнението , независимо че е подал молба за поправка на очевидна фактическа грешка досежно отразения в диспозитива на решението размер на дължимото уравнение. Възникналата сила на пресъдено нещо обвързва и двете страни като им предписва определено поведение с оглед изхода на спора. Ако след влизане в сила на решението същото бъде поправено по предвидения в ГПК ред досежно размера на дължимото уравнение,отношенията между страните по повод вече извършените плащания ще следва да бъдат уредени на основата на неоснователното обогатяване,ако платеното надхвърля посочените при извършената поправка на очевидна фактическа грешка действително дължими суми. А ако така определените суми надвишават първоначално посочените в поправеното решение,за извършването на доплащането ще следва да бъде определен нов срок по правилата на чл.288,ал.6 ГПК/отм./,респ. чл.349,ал.5 ГПК. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Дължимите за уравнение на дяловете суми са били изпратени с пощенски записи в срока по чл.288,ал.6 ГПК/отм./. Кредиторът не е възразил срещу така избрания от длъжника начин на плащане,а напротив приел е същия. Между страните не съществува спор за избрания от длъжника начин на изпълнение на задължението-кредиторът е заявил,че ще получи сумите,но след произнасянето на съда по подадената от него молба за поправка на очевидна фактическа грешка и дори е потърсил сумите след постановяване на решение №256/21.05.2010г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д.№175/2010г.,с което подадената от него молба за поправка на очевидна фактическа грешка е оставена без уважение. Тези негови съображения са изложени и в подадената на 17.11.2010г. молба за постановяване настъпило обезсилване на възлагателното решение,в която не се оспорва,че А. Н. е изпратил сума,включваща както главницата,така и изтеклите лихви,като изрично е посочено,че решението му да не получи сумите,изпратени на съхранение съгласно “Общите условия на договорите с потребителите на пощенски услуги на [фирма] е свързано единствено с желанието му да изчака окончателното решение на съда по подадената от него молба за поправка на очевидна фактическа грешка. Тези обстоятелства недвусмислено сочат,че начинът на плащане е приет от кредитора и доколкото плащането е извършено в предвидения в чл.288,ал.6 ГПК/отм./ срок,следва да се приеме,че плащането е извършено надлежно и възлагателното решение е породило вещноправно действие-правото на собственост върху имота,предмет на делбата е преминало в патримониума на съделителя А. Н., като Я. П. е разполагал с оставените на съхранение суми. Последващото изтегляне на сумите от А. Н. след като транслативният ефект на възлагателното решение е настъпил и съсобствеността върху имота е ликвидирана,не може да заличи нито с обратна сила,нито занапред този ефект. Същото няма вещноправни последици,а следва да се възприеме като получаване на принадлежаща на друго лице сума без правно основание,на основата на което и следва да бъдат уредени отношенията между страните. По реда на чл.293,ал.2 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество като подадената от Я. П. К. молба за признаване обезсилването по право на основание на чл.288,ал.7 ГПК/отм./ на възлагането на недвижим имот,представляващ УПИ * в стр.кв.* с площ от 690кв.м.,ведно с построената в него къща,находящи се в [населено място],извършено с решение №25/14.04.2008г. по гр.д.№3039/2007г. по описа на Плевенския районен съд,влязло в сила на 24.07.2008г. бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора в полза на А. Н. С. следва да бъде присъдена сумата 70.00лв.,представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №215 на Плевенския окръжен съд, постановено на 27.04.2011г. по гр.д.№ 133/2011г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователна подадената от Я. П. К. молба за признаване обезсилването по право на основание на чл.288,ал.7 ГПК/отм./ на възлагането в дял на А. Н. С. на недвижим имот,представляващ УПИ* в стр.кв.* с площ от 690кв.м., ведно с построената в него къща,находящи се в [населено място] , извършено с решение №25/14.04.2008г. по гр.д.№3039/2007г. по описа на Плевенския районен съд,влязло в сила на 24.07.2008г. ОСЪЖДА Я. П. К. на основание чл.81 ГПК вр. чл.78,ал.3 ГПК да заплати на А. Н. С. сумата 70.00лв. /седемдесет лева/,представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: