Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3 518_12_opr_chj_274(3)@108@109zs О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 513 София, 19.10.2012 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 518 /2012 г.: Производство по чл.274,,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Н. Г., Б. Н. Г., Е. П. В., В. Г. К., Г. Г. К., Л. Г. К. срещу определение № 2337 от 23.07.2012 г. по ч. гр.д. № 2221 /2012 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е оставена без уважение частна жалба на жалбоподателите (и в настоящото производство), срещу решение от 05.06.2012 г. по гр.д. № 13610 /2011г. по описа на Пловдивския районен съд, в частта, с която се оставя без разглеждане предявеният от жалбоподателите срещу [фирма] иск за осъждане на ответника да отстъпи собствеността и предаде владението (с правно основание чл.108 ЗС) върху 3 /5 ид.ч. от терен с площ 131 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 56784.505.342, заеман от постройка с идентификатор 56784.505.342.2, като недопустим и е прекратено производството в тази част. Въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционният съд са правилни, че процесната постройка павилион след отмяната на чл.120 от (ПП)З.(отм.) няма предвиден траен градоустройствен статут. Негаторният иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимо пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика и функцията на иска е да отрече неправомерността и да прекрати неоснователните действия, поведение и състояние, както и на премахване на последиците от тях (според смисъла на ТР 31 /06.02.1985 г. по гр.д. № 10 /1984 г. на ОСГК на ВС). В конкретния случай, според твърденията в исковата молба, е налице не само накърнено владение, но и пречка за пълноценно ползване на имота от носителя на правото на собственост, за да бъде обаче реализирано предаването на владението върху земята под сграда, „де факто” последната трябва да бъде премахната, което пък обстоятелство обуславя извода, че накърнените права на собственост на ищците ще бъдат защитени с предявяването на негаторен, а не на ревандикационен иск. Насрещната страна не е изразила становище по жалбата. От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателите материално правен въпрос : заемането на част от имота от временна постройка по смисъла на чл.120 ППЗТСУ (отм.) накърнява ли владението или само ограничава, смущава и пречи на пълноценното ползване на имота, при което правният интерес на собственика от защита на собствеността от воденето на иск по чл.108 ЗС ли е или на иск по чл.109 ЗС, е обусловил изхода от производството и е разрешен по различен начин в решение № 419 от 30.06.2009 г. по гр.д. № 1244 /2008 г., на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че иск по чл.108 ЗС е допустим и в конкретния случай основателен. С това противоречие е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Настоящият състав споделя разрешението в посоченото съдебно решение по изложените в него съображения, както и поради следното: Ревандикационният иск (искът по чл.108 ЗС) дава защита на отнето владение, а негаторният иск (искът по чл.109 ЗС) дава защита в случаите, когато с действия, които не са владелчески, се смущава правото на ищеца да ползва своя имот. В посочената хипотеза и с двата иска ищецът може да защити правото си на собственост, това, че с иска по чл.109 ЗС ищецът може да иска премахване на постройка, която се държи без основание, не означава, че ищецът няма правна възможност да иска ревандикация. В посочената в изведения въпрос хипотеза ревандикационният иск (искът по чл.108 ЗС), с който се дава защита на отнето владение, е допустим, доколкото се твърди, че с държането на временна постройка, която не е собственост на ответниците, се отнема владението на ищците. При този отговор на изведения въпрос следва извод, че доводите на частните жалбоподатели за допустимостта на иска са основателни. Основателен е и доводът, че съгласно § 6а. от ПР на ППЗТСУ (отм.) временните постройки по чл.120,ал.4 (отм. ДВ бр.6 от 1998 г.) от правилника се премахват, ако не е възможно установяване на траен градоустройствен статут в съществуващия им вид при условията на разпоредбата и в тези случаи не следва да се третират като сгради. При наведените от ищците фактически твърдения (основания) предявеният от тях ревандикационен иск е допустим. Обжалваното определение следва да бъде отменено, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното съдът ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2337 от 23.07.2012 г. по ч. гр.д. № 2221 /2012 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о ОТМЕНЯ определение № 2337 от 23.07.2012 г. по ч. гр.д. № 2221 /2012 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о. и потвърдената с него част от решение от 05.06.2012 г. по гр.д. № 13610 /2011 г. Връща делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения ревандикационен иск. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.