Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 193   гр. София, 19 април 2010г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март,  две хиляди и десета година, в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ :   БОРИСЛАВ  АНГЕЛОВ                                          ЧЛЕНОВЕ :   КЕТИ  МАРКОВА                                                                          ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА             при участието на секретаря  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора   НИКОЛАЙ  ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията   КЕТИ  МАРКОВА н. д. №  117/ 2010 година   Касационното производство е образувано по протест на СОФИЙСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА срещу въззивна присъда № 59 от 26. 10. 2009г., постановена по ВНОХД № 492/ 2009г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 4 състав, с която е отменена присъда № 13 от 29. 04. 2009г., на Окръжен съд- гр. В., по НОХД № 366/ 2008г., и е постановена нова. В касационния протест се поддържа, че въззивната присъда е постановена в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането е за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че протестът на Софийската апелативна прокуратура е несъответен на изискванията на процесуалния закон, тъй като съдържа единствено изложение на известните факти по делото, но не и развити доводи и съображения за присъствието на някое от касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Алтернативно, по същество- не поддържа протеста, като намира атакувания с него въззивен съдебен акт за законосъобразен. Подсъдимите Л. Л. А. и С. С. К., лично и чрез своите защитници поддържат, че протестът е неоснователен, поради което заявяват искане въззивната оправдателна присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид протеста, становищата на страните в съдебно заседание, и за да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционната присъда Видинският окръжен съд е признал подсъдимите Л. Л. А. и С. С. К., двамата от гр. Б., за виновни в това, че всеки от тях, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице: първият- Кмет на община Б., вторият- Главен архитект на същата, в съучастие помежду си като извършители, се разпоредили да бъдат използвани не по предназначението им 31 392, 54 лв. с ДДС- финансови средства по специализираната присъединителна програма за развитие в областта на земеделието и селските райони на ЕО(САПАРД), предоставени от Европейския съюз на българската държава, поради което и на основание чл. 254б, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, ги е осъдил на по две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата- за всеки от подсъдимите. Оправдал е посочените подсъдими по обвинението в останалата му част. Присъдил е разноски по делото, възложени в тежест на подсъдимите. С протестираната въззивна присъда, Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 4 състав, е отменил изцяло цитираната първоинстанционна присъда, и на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, е постановил нова, с която е признал подсъдимите Л. А. и С. К. за невинни, и ги е оправдал по обвинението, повдигнато им с обвинителния акт. Касационният протест на Софийската апелативна прокуратура е процесуално недопустим. В протеста, изготвен от прокурор от САП, инициирал образуването на касационното производство, е посочено единствено, че въззивната оправдателна присъда е незаконосъобразна. Ясно е, че релевираното касационно основание е това, по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Последното обаче по никакъв начин не е мотивирано, включително и след представянето на допълнително изложение. Извън оценката на подалия го прокурор, изчерпана с констатацията, че отменената от апелативния съд първоинстанционна присъда е законосъобразна и съответна на доказателствената съвкупност, протестът срещу въззивния съдебен акт, заедно с допълнението към него, съдържа единствено преповтаряне на установените (и известни) факти по делото. В същото време обаче липсват съществени реквизити на касационния протест, предвид процесуалноправния регламент на неговото съдържание, уреден с нормата на чл. 351, ал. 1 НПК- в какво се състои касационното основание, както и данните, които го подкрепят. Съдържанието на касационната жалба и протест са синхронизирани с ограничения обсег на касационната проверка, предвид рамката по чл. 347, ал. 1 НПК. ВКС дължи произнасяне в обжалваните части на атакувания съдебен акт, по отношение на обжалвалите лица, и съобразно релевираните основания за касационна отмяна. Ето защо процесуалният закон задължително изисква жалбата и протестът да имат предписаното им съдържание, за да изпълнят успешно предназначението си и инициират контрол по същество от последната съдебна инстанция, в съответствие със законните права и интереси на страната, които тя счита за нарушени с атакувания съдебен акт. Предвид горните съображения, в конкретния случай, ВКС се оказва сезиран с несъответен на изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК протест. Липсата на каквато и да било мотивировка на въведеното касационно основание, с посочване и аргументиране на подкрепящите го данни, препятстват произнасянето по същество от настоящата инстанция. Това налага касационният протест, депозиран от Софийската апелативна прокуратура, да бъде оставен без разглеждане, като се прекрати производството по н.д. № 117/ 2010г., по описа на ВКС, ІІІ наказателно отделение. Тук е мястото да се изтъкне, че процесуалните действия на прокуратурата по настоящото дело очевидно и недвусмислено сочат, че нейната позиция изцяло съвпада с тази на въззивния съд по въпросите за вината и отговорността на подсъдимите, а именно, че липсва осъществен от тях инкриминираният им престъпен състав. Тя е ясно изразена в алтернативно формулираното становище на представителя на ВКП в съдебно заседание- в случай, че ВКС не възприеме тезата му за процесуалната недопустимост на подадения касационен протест. Въпреки уредената с нормата на чл. 351, ал. 3 НПК процесуална възможност за страните да отстранят недостатъците в жалбата или протеста си, чрез депозирането на писмено допълнение, до даване ход на делото, в случая това не е сторено нито от представител на САП, нито на ВКП, предвид структурата и функциите на прокуратурата в Р България, като единна и централизирана. С други думи, ненадлежното сезиране на ВКС с протест, негоден да предизвика проверка по същество от последната съдебна инстанция, е останало налично включително и към момента, преклудиращ възможността за упражняването на обсъжданото процесуално право. Със споменатите вече аргументи за правилността на атакуваната въззивна оправдателна присъда, този протест не се поддържа от прокурора от ВКП, но не се и оттегля от него, в срока по чл. 352, ал. 1 НПК. По този начин, в резултат на обсъдените и разгледани в тяхната хронология процесуални действия на представителите на държавното обвинение- пред ВКС формално остава висящо едно касационно производство, от провеждането на което очевидно няма интерес самата с. , която го е инициирала, в случая прокуратурата. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 351, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационния протест на Софийска апелативна прокуратура срещу въззивна присъда № 59 от 26. 10. 2009г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 4 състав, постановена по ВНОХД № 492/ 2009г., по описа на съда. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по н.д. № 117/ 2010г., по описа на ВКС, ІІІ наказателно отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: