Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 413


гр. София, 28.09.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4324 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби.
В касационна жалба с вх.№ 20458 от 03.07.2019 г., подадена от Н. С. Й. и Й. С. Й. чрез адвокат В. Д. от АК – [населено място], срещу Решение № 681 от 27.05.2019 г. по в.гр.д.№ 2138/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, в следните части: в частта, с която е потвърдено решение № 2327 от 11.06.2018 г. по гр.д.№ 42/2017 г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която по предявения от С. Й. Ж. и А. Й. Ж. иск с правно основание чл. 109 ЗС ответниците Н. С. Й. и Й. С. Й. са осъдени да премахнат оградата, частично изградена от метални пръти и мрежа, частично изпълнена от зидария в ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], разположена на мястото на разрушен първи жилищен етаж от сградата с идентификатор № **** по линия от т. 5 до т. 6 в посока изток – запад по комбинираната скица № 2 от основното заключение на вещото лице по СТЕ на л. 292 от делото на Районен съд – Пловдив (неразделна част от решението), както и да премахнат новоизпълнените южен прозорец и южна входна врата на жилищния етаж на сградата, отразени по червената линия в посока юг от посочената комбинирана скица № 2, а също така да възстановят премахнатите разклонения на електрическата инсталация на сградата с идентификатор № ****, захранващ южната част на първия жилищен етаж на сградата, както и в частта, с която е отменено решение № 2327 от 11.06.2018 г. по гр.д.№ 42/2017 г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Й. Ж. и А. Й. Ж. срещу Н. С. Й. и Й. С. Й. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ****, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], [улица], както и да премахнат масивен зид, изпълнен в избеното помещение на сградата с идентификатор № ****, разположен през избеното помещение, от източния до западния му зид, по букви А-Д-Б от комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ на л. 329 от делото на РС - Пловдив, която да се счита за неразделна част от решението, и вместо това Н. С. Й. и Й. С. Й. са осъдени да премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ****, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], [улица], както и да премахнат масивен зид, изпълнен в избеното помещение на сградата с идентификатор № ****, разположен през избеното помещение, от източния до западния му зид, по букви А-Д-Б от комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ на л. 329 от делото на РС – Пловдив (неразделна част от решението). В касационната жалба касаторите Н. С. Й. и Й. С. Й. поддържат искане за обезсилване на въззивното решение като процесуално недопустимо и за прекратяване на производството по делото, евентуално – за неговата отмяна като неправилно в обжалваните части поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите Н. С. Й. и Й. С. Й. поставят следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. ,,Недопустим ли е съдебен акт, когато е постановен без участието на необходими задължителни другари на страната на ответниците” – с довод, че е налице противоречие с т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 14 от 22.02.2016 г. по гр.д.№ 4205/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.; 2. ,,Процесуалните нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада му до какъв порок на решението водят – недопустимост или неправилност” – с довод, че е налице противоречие с т.1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 114 от 26.10.2012 г. по т.д.№ 907/2011 г. на ВКС, І т.о.; 3. ,,За да бъде основателен иск по чл. 109 ЗС за премахване на незаконни сгради, когато един незаконен строеж е изпълнен в съответствие с действащите правила и норми, но без строително разрешение, представлява ли пречка за пълноценното упражняване на собственост самата липса на такова строително разрешение” – с довод, че е налице противоречие с Решение № 493 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 719/2009 г. на ВКС, І г.о.; 4. ,,Релевантно към спора по чл. 109 ЗС ли е, че твърдяното от ищеца наличие на неоснователно действие /бездействие/, което му пречи да упражнява правото си на собственост, не е предизвикано /възникнало/ в резултат на действията /бездействията/ на трети лица, а от такива на самия ищец” – с довод, че е налице противоречие с Решение № 27 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 5427/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.
Отговор е постъпил от ответниците по тази касационна жалба С. Й. Ж. и А. Й. Ж. чрез адвокат И. Н. от АК – П., които поддържат, че не са налице основания за допускане на обжалването на частите от въззивния акт, атакувани от Н. С. Й. и Й. С. Й.. Претендират присъждането на разноски за защита пред ВКС.
Отговор е постъпил и от Община Пловдив чрез пълномощник С. Л., като се поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Претендира присъждането на разноски за защита пред ВКС – юрисконсултско възнаграждение.
В касационна жалба с вх.№ 20860 от 08.07.2019 г. и изложение към нея, депозирани от С. Й. Ж. и А. Й. Ж. чрез адвокат И. Н. от АК - П., касаторите поддържат, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която е потвърдено решение № 2327 от 11.06.2018 г. по гр.д.№ 42/2017 г. на РС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Й. Ж. и А. Й. Ж. срещу Община Пловдив, М. Д. Ж., В. Б. Ж. и З. Б. Ж. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ****, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], ул. ,,Б.” № 12, както и да премахнат масивен зид, изпълнен в избеното помещение на сградата с идентификатор № ****, разположен през избеното помещение, от източния до западния му зид, по букви А-Д-Б от комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ. В касационната жалба се поддържа и неправилност на въззивното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищците иск за осъждане на ответниците Н. С. Й. и Й. С. Й. да възстановят премахнати разклонения на водопроводната инсталация на сградата с идентификатор № ****, захранващи южната част на първия жилищен етаж на сградата.
Ответниците по тази касационна жалба Община Пловдив, М. Д. Ж., В. Б. Ж. и З. Б. Ж. не са депозирали отговори срещу нея.
Отговор е постъпил от Н. С. Й. и Й. С. Й. чрез адвокат В. Д. от АК – П., които считат, че жалбата е недопустима в една своя част поради отсъствие на интерес от касационно обжалване, а в останалата част е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищците С. и А. Ж. са собственици на 1/3 ид.ч. от дворното място, на което съответства поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Собственик на 1/3 ид.ч. от терена е Община Пловдив, а на останалата 1/3 ид.ч. – ответниците М. Д. Ж., В. Б. Ж. и З. Б. Ж., които притежават и сградата в югоизточната част на имота. Собственици на 1/2 ид.ч. от сградата с изба в северозападната част на имота (с идентификатор ****) са ищците, а като суперфициарен собственик ответницата Н. Й. притежава останалата 1/2 ид.ч. от същата сграда. В североизточната част на имота е изградена двуетажна жилищна сграда с идентификатор ****, за която С. и А. Ж. твърдят, че няма никакви строителни книжа и е незаконна. По отношение на тази сграда Н. Й. не твърди да притежава някакви строителни книжа, а е възразявала против допустимостта на настоящото производство по съображения, че за ищците съществува административно-правен ред за защита. Наред с това ответникът Й. Й. е възразявал, че не е собственик на посочената постройка и затова не следва да отговаря по предявения иск. Въззивният съд е приел, че искът е допустим по съображения, че възможността един незаконен строеж да бъде премахнат по административен ред, след съставяне на констативен протокол, наказателно постановление и заповед за премахване на незаконен строеж, не прегражда възможността на заинтересованото лице да предяви негаторна претенция, каквато е настоящата. По делото не са представени доказателства, че сградата с идентификатор **** има надлежните строителни книжа, в какъвто смисъл е и основното заключение на съдебно-техническата експертиза. С Решение № 467 от 14.02.2014 г. на Административен съд - Пловдив, ІІІ-ти състав, постановено по а.х.д.№ 3155/13 г., е отхвърлена жалбата на Н. Й. против отказа на Главния архитект на район „Северен” при община Пловдив за издаване на удостоверение за търпимост на посочената сграда. Налице е изпълнение на строителство, което е извършено без основание. Дори да се приеме, че ответницата Й. притежава някакви права върху имота и поради това ищцовата страна да има задължението да доказва, че с неоснователното си действие насрещната страна им пречи да упражняват своето право, както е указано в т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№ 4/2015 г., то с уточняващата молба от 31.01.2019 г. ищците Ж. са посочили, че процесната постройка отнема свободната дворна площ, което препятства ползването й. Изложени са съображения, че постройката заема почти цялата площ в североизточната част на ПИ ***, с което пречи на Ж. да ползват тази част от дворното място, което те притежават, с оглед на което искът за премахването на посочената постройка е счетен за основателен.
По отношение на изградения масивен зид в избата на сграда с идентификатор ****: От допълнителното заключение на съдебно техническата експертиза с вещо лице В. К. и скицата на л. 329 от първоинстанционното дело е установено, че има изграден зид, означен на скицата с букви А – Д – Б, който е изпълнен от нови тухли. От показанията на свидетеля Ч. е прието за установено, че всички ремонтни дейности в избата са извършени от работници, наети от Й. Й., което не се опровергава от показанията на свидетеля Л.. От представената строителна документация не може да се установи такава стена, намираща се между букви А и Б да е била проектирана. Това не би било и възможно, тъй като на л. 328 от обсъжданото заключение експертът сочи, че чрез изграждането на тази стена се постига преграждане на избата. Прието е, че Ж. и Й. нямат съдебно признато разпределение на ползването на тази сграда, за да може да се обоснове подобно реално разделяне на избената част от сградата. Направен е извод, че изграждането на стената препятства достъпа до пълния обем от избеното помещение и затова подлежи на премахване.
Ищците в производството пред районния съд претендират премахването на оградата, намираща се между точки 5 и 6 по скицата на л. 292 от първоинстанционното дело. От първоначалното заключение на съдебно техническата експертиза е установено, че между т. 5 и т. 6 на скицата е изградена телена ограда, за която нито се представя, нито се твърди да е налице някаква строителна или техническа документация. Поне за част от тази ограда свидетелят Л. признава, че я е изградил, макар да твърди, че по настояване на Ж. я е бутнал. Прието е, че тази ограда обаче продължава да съществува, което е констатирано от вещото лице К., и доколкото нарушава свободното придвижване и ползване на имота в тази част, същата следва да се премахне.
Относно прекъснатата водопроводна и електроинсталации: От показанията на свидетелите Ч. и Л. е прието за установено, че през 2011 г. по предписание на общинските власти е предприет ремонт на сградата в северозападния край на процесния имот. В подкрепа на техните показания е счетен и представения препис от Констативен протокол, съставен на 11.05.2011 г. от комисия към район „Северен” на община Пловдив. За нуждите на този ремонт е бил премахнат покрива на сградата и част от стените на сградата. Преди започване на ремонта сградата е била електроснабдена и водозахранена. След завършването на ремонтните дейности Й. си възстановили електрозахранването и водоподаването, като свидетелят Л. твърди, че от енергийното предприятие са отрязали захранващия кабел и после прекарали нов кабел, но очевидно само до обекта на Й.. Показанията на този свидетел са счетени за непоследователни, тъй като същият веднъж сочи, че при събарянето електромер не е съществувал, а от друга страна заявява, че преди събарянето Ж. са имали електромер. За обсъжданото обстоятелство съдът е кредитирал показанията на свидетеля Ч., който установява, че след премахването на електромера на Ж. Й. не са им възстановили електрозахранването. Обстоятелството, че електроснабдителното предприятие е прекъснало захранването на къщата в северозападния край на имота не освобождава Й. да възстановят електрозахранването към имота на Ж., понеже това е било фактическото състояние преди ремонта. По така изложените съображения този иск е намерен за основателен.
По отношение на прекъсването на водоподаването: Свидетелят Ч. няма преки наблюдения относно механизма на прекъсването на водоподаването към имота на Ж., а само констатира, че той не е водозахранен. Въз основа на показанията на свидетеля Л. е прието, че причината за прекъсването на водозахранването е авария на водопроводната мрежа, която е отстранена от водоснабдителното предприятие, което обаче установило, че съществуващия водопровод е много стар и затова имотът ще се захрани от страна на [улица], за което всеки отделен собственик ще трябва да заплати съответна сума за свързването на обекта му с водопреносната мрежа. Ищците Ж. отказали да предприемат необходимите действия за възстановяването на водоподаването им. Прието е, че доколкото Ж. не установяват, че с действията си по ремонтирането на сградата на Й. последните са причинили прекъсване на водоснабдяването на Ж., то техния иск за осъждането на Й. да възстановят водозахранването към Ж. е недоказан и следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за премахване на новоизпълнен южен прозорец и южна входна врата на сградата с идентификатор **** е изложено, че с констативен протокол от 20.05.2011 г. комисия назначена от Кмета на район „Северен” е дала предписание до Н. Й. да се затворят и двата отвора, оставени на южната стена на ремонтираната част от сградата съответно за врата и прозорец. Ответниците Й. не представят доказателства, според които изпълнените врата и прозорец да са в съответствие с надлежна строителна документация. Предвид безспорно изострените отношения между страните, така изпълнените врата и прозорец биха причинили неудобства при ползването на съответната част от дворното място от страна на Ж., което е обусловило извод за основателност и на този иск.

С оглед установените по делото обстоятелства, според които ищците не са индивидуални собственици на имота, в който е извършено строителството, чието премахване се претендира, настоящият състав на ВКС намира, че се поставя под съмнение допустимостта на предявения само от част от съсобствениците негаторен иск. Уважаването на иска по чл. 109 ЗС чрез постановяване да се премахне извършеното строителство при отсъствие на учредено право на строеж за сградата с идентификатор **** в полза на ответниците Н. и Й. Й. неизбежно ще засегне правната сфера на всички лица, притежаващи вещни права върху съответния имот – не само тази на ищците, но и на Община Пловдив, М. Д. Ж., В. и З. Ж.. Постановеното от въззивния съд има за последица промяна в обекта на вещното право предвид презумпцията на чл. 92 ЗС, според която приращенията (включително – строителството, извършено без учредено ограничено вещно право) принадлежат на собственика независимо от кого са извършени. Следователно, в случая е належащо да се прецени дали притежаващите 1/3 ид.ч. от терена, респ. от претендираното да се премахне строителство, имат самостоятелна процесуална легитимация да предявят иска по чл. 109 ЗС, от отговора на който въпрос е обусловена преценката за допустимост на разгледаните от въззивния съд претенции. Следователно – налице е основание за служебно допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 2, хипотеза 2 ГПК във връзка с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Така направената констатация има за последица извод, че е безпредметно да се обсъжда дали поставените правни въпроси в контекста на чл. 280, ал. 1 ГПК обективират основания за допускане на обжалването. Наред с това следва да се подчертае, че констатираното основание по чл. 280, ал. 2, хипотеза 2 ГПК налага допускане на обжалването на въззивния акт както в частите, атакувани от ответниците Н. и Й. Й., така и в частите, атакувани от ищците, доколкото евентуален извод за наличие на съвместна легитимация по иска по чл. 109 ЗС на страната на ищците би имал за последица недопустимост на произнасянето по отношение на съсобствениците на терена Община Пловдив, М. Д. Ж., В. и З. Ж. в качеството им на ответници.
При допускане на обжалването касаторите дължат заплащането на държавни такси, които в случая възлизат на сумата 200 лева за касаторите Н. и Й. Й. и на сумата 80 лева за касаторите С. и А. Ж..
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 681 от 27.05.2019 г. по в.гр.д.№ 2138/2018 г. на Пловдивски окръжен съд в частите, обжалвани с касационна жалба с вх.№ 20458 от 03.07.2019 г., подадена от Н. С. Й. и Й. С. Й., чрез адвокат В. Д. от АК – [населено място] и в частите, обжалвани с касационна жалба с вх.№ 20860 от 08.07.2019 г., депозирана от С. Й. Ж. и А. Й. Ж. чрез адвокат И. Н. от АК – П..

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.12.2020 година от 9.00 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.

На касаторите Н. С. Й. и Й. С. Й., чрез процесуалния им представител адвокат В. Д. от АК – [населено място], да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 (двеста) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по касационна жалба с вх.№ 20458 от 03.07.2019 г. ще бъде прекратено.
На касаторите С. Й. Ж. и А. Й. Ж., чрез процесуалния им представител адвокат И. Н. от АК – П., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80 (осемдесет) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по касационна жалба с вх.№ 20860 от 08.07.2019 г. ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: