Р Е Ш Е Н И Е № 7 гр. София, 28 януари 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Тома Комов от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1191 по описа за 2018г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим срещу нова присъда № 55/05.11.2018г. по НОХД № 690/2018г. на Окръжен съд – Пазарджик, с която за престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК и по реда на чл.54 от НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. С тази присъда е отменена първоинстанционната оправдателна за същото деяние присъда № 81/30.05.2018г. по НОХД № 363/2018г. на Районен съд – Пазарджик. С касационната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се на първо място отмяна на присъдата и оправдаване на подс.Б., в случай на възприемане на доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Оспорва се на първо място извършения доказателствен анализ от въззивната инстанция, свързано с пренебрегване на задължение при наличие на противоречия да изложи съответните съображения защо приема едни от тях, а други- не. Твърди се, че в мотивите на въззивната инстанция не е намерило място обсъждането и приемането на доказателствата, свързани с възникването на основателен страх от поведението на дееца. Това положение поставя въпроса и за липса на мотиви, като се прави позоваване също така на декларативно според защитата посочване, че били настъпили общественоопасни последици. Извън оспорването на доказателствения анализ, се предлага приложението на чл.9, ал.2 от НК, свързано с явна незначителност на обществената опасност на деянието, като се предлага отмяна на въззивната присъда и оправдаване на дееца. Посочват се и съображения с конкретната обществена опасност на дееца и характеристичните данни за неговата личност. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Според него въззивната инстанция правилно е приложила материалния закон по повод подаден протест от Районна прокуратура – Пазарджик, като е отменила оправдателната присъда и е постановила нова, осъдителна. Установени са отправената с думи закана, както и нанесените на автомобила удари, а също така и това, че действията на подсъдимия са възбудили основателен страх за осъществяването на отправената закана у потърпевшите. Прокурорът от ВКП отбелязва влошените отношения между подсъдимия и пострадалите, на интензитета на ударите, нанесени от подсъдимия, като пострадалите виждали навлизането на острието на брадвата в купето. Според него субективната страна на деянието е също установена, като прекият умисъл се извеждал от действията на подсъдимия, поради което присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Подс.Б., редовно призован, не се явява, не се явява и упълномощеният от него защитник, също редовно призован. Не представят становище. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, глава ХХІІІ-та, установи следното: Касационното разглеждане на делото е първо по ред. С присъда № № 81/30.05.2018г. по НОХД № 363/2018г. на Районен съд – Пазарджик подс.Б. е признат за невинен и съответно оправдан по възведеното му обвинение да е извършил деяние по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК. С атакуваната настояща нова присъда № 55/05.11.2018г. по НОХД № 690/2018г. на Окръжен съд – Пазарджик предходната първоинстанционна присъда е изцяло отменена, като деецът е признат за виновен и съответно осъден за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК. По реда на чл.54 от НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. Касационната инстанция констатира, че касационната жалба е подаден в срока по чл.350,вр.чл.319, ал.1 от НК, от легитимирано лице и в този смисъл се явява процесуално допустима. Изложените в нея доводи обаче не се възприемат от касационната инстанция, а направените възражения се определят като неоснователни. По установените факти няма спор, въззивната инстанция не се е ползвала от правомощията си по чл.316 от НПК и в цялост е възприела фактическата обстановка, установена от първостепенния съд. В касационната жалба не се оспорва дейността на съдилищата по установяване на фактите, а по тяхната интепретация. При така възприетите обаче факти съвсем закономерно въззивната инстанция е достигнала до извода, че с положителност от обективна страна деянието по чл.144, ал.3 от НК е осъществено. Отношенията между страните по делото са били влошени, което е неоспоримо обстоятелство. Подсъдимият се е бил снабдил с брадва, която държал на задната седалка. Този инструмент по своето естество е годно оръжие, с което ефективно пострадалите да бъдат лишени от живот. Артикулациите на дееца са давали израз на ярост и ожесточеност, съпроводена и с вербална агресия. Съвсем отчетливо са възприети думите на дееца, че желае да лиши от живот своя брат и неговата съпруга. Нанасяните удари по автомобила са отново израз на недвусмислени намерения, които неминуемо са породили изискуемия се основателен страх от осъществяване на отправените закани. Естеството на тяхното укритие – вътрешността на превозното средство, далеч не е достатъчно, за да осигури защита от проявената ярост, агресия и от използването на брадвата. Правните изводи на въззивната инстанция са напълно съобразени с правилно установените по делото факти, относими към предмета на доказване. Възраженията на защитата са насочени към отделни елементи от свидетелските показания, които визират последващото поведение на дееца, след извършеното от него унищожаване на части от автомобила- прозорците му и повреждането на други. Впрочем, отделен е въпросът, защо това съставомерно поведение не е изследвано с оглед разпоредбата на чл.216 от НК, независимо от възможното приложение на ал.4 на тази норма и чл.218в, ал.1 от НК. Трябва да бъде отбелязано, че за да е съставомерно деянието по чл.144, ал.3 от НК далеч не е необходимо деецът да е имал намерение да убие, това не е изискуема се от закона цел – така и ТР №53/18.09.1989г. ро н.д. № 47/89, ОСНК на ВС. В този аспект възраженията на защитата са изцяло неоснователни относно последващото действията с ударите с брадвата и заканата за убийство поведение на подс.Б., освен това тези му действия са извън обхвата на чл.102, т.1 от НПК и могат да имат значение единствено за обстоятелствата, които са визирани в същата норма, но в т.3. От обективна страна действията на подс.Б. са оценени правилно и законосъобразно, в съответствие с правната и житейска логика, но деянието е съставомерно и по отношение на неговата субективна страна. Като неведнъж е отбелязвано, не е необходимо действията на подсъдимия, ведно с отправената съставомерна закана за убийство да са възбудили основателен страх у пострадалия (по най-различни казуистични причини), достатъчно е по естеството си заканата да би могла да възбуди този страх. В крайна сметка, за да е извършено деянието и от субективна страна, е достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на отправената закана и да е искал или допускал настъпването на общественоопасните последици, които е предвиждал. От характера на действията, осъществени от подс.Б., е изводимо, че той е искал настъпването на тези последици - възбуждането на основателен страх от осъществяване на неговата закана у пострадалите, със сигурност е предизвикал страх от възможното лишаване от живот. Логичен и законосъобразен в такъв случай е изводът на въззивната инстанция, че деянието е извършено при наличието на пряк умисъл. Останало е неотчетено обстоятелството, че деянието е извършено по отношение личността на двама пострадали, при което не е приложим чл.26 от НК, нито пък има квалифицирана норма, подобно на чл.116, ал.1, т.4 пр.3-то НК или чл.131,ал.1, т.4, пр.3-то. Това обстоятелство практически е процесуално решение в интерес на дееца, поради което е изцяло неотстранимо при сегашната процесуална инициатива. От друга страна, това не дава възможност за възприемане на доводи относно вида и размера на наложеното наказание, което се явява в този случай снизходително. Също така отправената закана против личността на две лица е обстоятелство, което не може да предложи различни от направените от въззивната инстанция изводи. Освен че действията на подсъдимия са осъществили признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, то не е малозначително до степен да не е общественоопасно, неговата обществена опасност е значителна и се изисква приложението на наказателния състав. Личността на дееца и нейните характеристики, изтъквани в положителен аспект от защитата, не могат да надделеят над съображенията, че с поведението този подсъдим причинил сериозни емоционални вреди на пострадалите, карайки ги да изпитат страх, който граничи с ужас при така демонстрираното агресивно поведение Подсъдимият е повредил автомобила им с брадва (напълно годна впрочем да лиши и пострадалите от живот, каквото гласно заканително намерение е и изказал), и е унищожил части от него напълно, проявявайки наистина брутална агресия. Подобно поведение в никакъв случай не може да бъде определено като такова с явно незначителна обществена опасност или че дори поради своята малозначителност не е общественоопасно. Нарушаването на обществените отношения, свързани със защитата не само на телесния интегритет на личността, а и на неговия духовен, е значително и следва да бъде наказано, както правилно е сторено от въззивната инстанция. По тези съображения касационният състав намери, че са налице условия единствено за цялостно потвърждаване на атакуваната нова присъда на въззивния състав, при липса на основания за нейното изменение или отмяна. Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила постановената нова присъда № 55/05.11.2018г. по НОХД № 690/2018г. на Окръжен съд – Пазарджик Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: