Р Е Ш Е Н И Е № 557 град София, 30 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 декември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1756/2012 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по жалби на: подс. П. К. С. от гр.С., чрез неговия защитник – адвокат М. Т. и на подс. В. Б. М. от гр.С., чрез неговия защитник – адвокат И. В., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 13/2012 г. Твърди се в първата, че наложеното наказание е явно несправедливо, а във втората, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание явно несправедливо. Направени са алтернативни искания: за отмяната му и оправдаване на подс. М., за връщане за ново разглеждане, за намаляване на наложените наказания. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание е изразил становище, че жалбите на подсъдимите са неоснователни. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 50/17.08.2012 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав, е изменил присъда № 17/10.07.2009 г., постановена по нохд № С -328/2008 г., на СГС, НО, 25-ти състав, като е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 НК /Д.в., бр. 103/2004 г., времето през което подс. В. Б. М. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” по настоящото дело, считано от 31.01.2012 г. до влизане на присъдата в сила и на подс. П. К. С. – от 13.07.2007 г. до 27.12.2007 г., вкл. и от 08.01.2010 г. до 22.06.2010 г., както и времето през което по отношение на него е била взета и изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 28.12.2007 г. до 07.01.2010 г., вкл. и от 22.06.2010 г. до 15.12. 2010 г. Преквалифицирал е извършеното от подс. Ф. Б. К. деяние в престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 НК, като е приложил закона за давността и на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, го е освободил от наказание. Потвърдил е присъдата в останалите й части. По жалбата на подс. П. К. С.: Единственото релевирано касационно основание е за явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е да бъде определен размерът му при условията на чл. 55 НК. Настоящата инстанция счита касационният довод за неоснователен, тъй като са лишени от основание направените възражения. При определяне размера на санкцията за този подсъдим и въззивната инстанция е подложила на подробен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Правилно е бил приет превес на смекчаващите и наказанието е наложено под средния размер предвиден в чл. 354а, ал. 2 НК. На вниманието на въззивният съд е било искането за приложение на чл. 55, ал. 1 НК – л. 28 от мотивите. Същият подробно го е обсъдил и е направил законосъобразен извод, че то е неоснователно. Изложените съображения са законосъобразни и убедителни, подкрепени от данните по делото, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. И според настоящата съдебна инстанция, определеното по размер наказание при условията на чл. 54 НК, напълно съответства на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца. Не са налице, с оглед тях, нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, за обосноваване на правен извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното. По – голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК. Ето защо, жалбата на подс. П. К. С. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По жалбата на подс. В. Б. М.: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, в частта с която е потвърдена осъдителната присъда, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Поддържа се по същество в жалбата, че подс. М. незаконосъобразно е бил осъден за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК и че в нарушение на закона, второинстанционният съд е потвърдил осъдителната присъда в тази й част. При приетата за установена от предходните съдилища фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, поради ограничителните основания на чл. 348, ал. 1 НПК изводите, че подс. В. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, са напълно законосъобразни. Същите не са изградени на основа, на предположения, респ. в нарушение на разпоредбите, на чл. 303 НПК. Установените данни от доказателствените източници, каквито са обясненията на подсъдимите М. и Кръстев, показанията на разпитаните свидетели С. Г., Г. Г., А. Б., С. Д., Е. Х., С. Д., П. Ц., С. С., П. А. и В. Ю., приложените писмени и веществени доказателства, многобройните експертни заключения, подробно изброени и в мотивите на въззивната инстанция – л. 9 – 11, правилно оценени от Софийския апелативен съд, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Точно е посочено, на кои от тях се изграждат направените изводи за виновността му по посоченият текст от НК. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основа, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства. Следователно, вътрешното убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. При това положение същото, не може да бъде предмет на самостоятелна касационна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон. Въззивният съд в мотивите си, по повод на подадена пред него жалба, пълно и подробно се е занимал със обективната и субективната страна на престъплението и е направил законосъобразния извод, че съставът му е осъществен от подсъдимия. Правилно е било прието, че с оглед на безспорно установените факти по делото, е налице обективният и субективен състав на престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Тези изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от подробно преповтаряне. Посочените във въззивната жалба възражения във връзка със също такъв довод, са били предмет на внимание, на второинстанционният съд. Същият, подробно и задълбочено ги е обсъдил в мотивите си и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства по делото, защо не ги възприема. Правилно е било прието, че с оглед на всички установени факти по делото посочени по – горе, е безсъмнен извода, че подс. М. е осъществил състава на това престъпление, поради което законосъобразно е бил осъден. Не могат да бъдат направени други изводи освен тези, че е извършил инкриминираното деяние. Касационната инстанция, споделя изводите на въззивния съд, относно потвърждаване на осъдителната присъда по посоченият текст от НК. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. М. е извършил престъплението по този текст от НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба по този касационен довод. Настоящата инстанция счита, че и довода за допуснати съществени процесуални нарушения, е неоснователен. В случая, не са налице основанията по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, само при наличието на които възниква задължение, за отмяна на съдебния акт. Видно от изложените мотиви, второинстанционният съд, е възприел фактическата обстановка на решаващия съд и е направил свой собствен подробен анализ, на съвкупността от всички доказателствени материали, в подкрепа и допълнение на направените изводи от градския съд. Посочил е убедителни съображения на кои доказателства и защо се гради извода за виновността на подс. М. и защо не възприема възраженията му във въззивната жалба. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права, като страна в съдебното производство. Въззивната инстанция е приела за установена изцяло фактическа обстановка, каквато е изложена в мотивите на първостепенния съд. При това положение в тази част, не е длъжен да обсъжда в подробности това, което е задължително за мотивите на присъдата. В чл. 339 НПК, е посочено какво следва да съдържа решението на въззивната инстанция. Само когато постановява нова присъда, въззивният съд следва да се съобрази изцяло с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза, стъпва в правомощията на първата инстанция. В случая, съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпно деяние от подсъдимия, съдът е анализирал много подробно цялата доказателствена съвкупност, чрез която е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в посочената им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подс. М.. Не са били допуснати нарушения на специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, като изводите и заключенията относно правно – релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По повод на подадени жалба пред въззивният съд, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от подсъдимия. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, поради което жалбата и в тази си част следва да бъде отхвърлена. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва твърдяната в жалбата вътрешна противоречивост и непоследователност в правните изводи и от там налице на пречка да се разкрие действителната воля на съда, което нарушавало правото на защита на подс. М.. Оправдаването му по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК, е било обусловено от констатираното от първоинстанционният съд изменени на фактите относно броя на лицата участвали в задружната престъпна дейност – изключване на подс. Кръстев и на неустановеното лице от мъжки пол, от участие в престъпното сдружение, който факт законосъобразно е бил интерпретиран от правна гледна точка, като решаващ за съставомерността по чл. 321 НК. Както правилно е посочила и въззивната инстанция – л. 17 от мотивите, този правен извод обаче не рефлектира върху обективно установените факти за цялостната престъпна дейност на подс. М. и взаимоотношенията му с подс. С., които няма как да бъдат игнорирани, защото са се били случили в действителност. Безспорно установената организационна и ръководна функция на първия при осъществяване на престъпната дейност и изпълнителната роля на втория подсъдим в изградената мрежа за цялостната реализация на доставките на хероин, следва да се разглеждат, като трайно изграден модел на поведение на двамата подсъдими. Лишени от основание са и възраженията по довода за явна несправедливост на наказанието. При определяне размера му за извършеното деяние и за този подсъдим, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи или смекчаващи отговорността на дееца. Правилно от въззивната инстанция е направена констатацията, че същото е наложено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а не както логически би следвало от приетите за отегчаващи и изброени такива, да бъде определено при превес на отегчаващите. Поради това й размерът му е под средната граница предвидена в закона. Въззивният съд в мотивите си подробно е обсъдил същото направено възражение и е направил законосъобразния извод, че е неоснователно. Изложените съображения на л. 24 и 25, са подкрепени от данните по делото и се възприемат и от настоящата инстанция. Наложеното наказание, е напълно справедливо, съобразено с принципите за индивидуализацията по чл. 54 НК и съответстващо на тежестта на конкретното посегателство, на начина на осъществяването му и на данните за личността на дееца. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Ето защо, настоящата инстанция счита жалбата за изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 50/17.08.2012 г., постановено по внохд № 013/2012 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: