Р Е Ш Е Н И Е № 175 Гр. София, 19.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 204 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. М. Д. (чрез адвокат Т. Я.) и на подсъдимия Г. Д. Г. (чрез адвокат И. Т.) против решение № 157 от 17.12.2012 год. по в.н.о.х.д. № 338/ 2012 год. на Варненски апелативен съд, с идентични искания за намаляване на наказанието или за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Наведените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК са обосновани с пропуски в дейността на съда за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и нарушаване на задълженията си по чл. 13, чл. 14, ал. 1, и по чл. 107 от НПК, с отсъствието на отговор по всички наведени във въззивната жалба оплаквания и възражения, с неправилно отчитане на квалифициращите обстоятелства при определяне на наказанието и за неговата явна несправедливост. Задочно осъденият подсъдим В. М. Д. не участва в касационното производство. Подсъдимият Г. Д. Г. не взема участие пред настоящата инстанция. Техните защитници поддържат направените искания в жалбите и по развитите в тях съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита постъпилите касационни жалби за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбите, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: Касационната жалба на подсъдимия В. М. Д. с наведен довод за допуснато от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение е основателна, макар и не по изложените в нея съображения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Апелативният съд не е спазил процедурата по призоваване на подсъдимия Д., което е довело до ограничаване на правото му на участие по делото. Въззивното съдебно заседание е било насрочено за 13.12.2012 г., за когато подсъдимият не бил призован на неговия адрес в [населено място], [улица]. Призовка е била изпратена само на неговия защитник в [населено място]. Първоинстанционното съдебно разглеждане на делото е протекло при условията на задочно производство, на основание чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. Подсъдимият Д. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 34244/ 03.10.2012 г. на ГД „НП”. Въззивният съд не се съобразил с това обстоятелство, не изискал информация за резултата от провежданото общодържавно издирване, не изпратил призовка на адреса на подсъдимия, известен по делото и не събрал нужните справки от държавни органи за възможното му пребиваване в арестите и затворите на страната. По този начин съдебният състав не направил всичко зависещо от него за призоваване на подсъдимия Д. за участие във въззивното производство и не е елиминирал версията той действително да е пребивавал в дома си по време на въззивния процес. Известяването на защитника не освобождава съда от задължението да издири и призове подсъдимото лице. Затова и неправилно апелативната инстанция е приела, че подсъдимият В. Д. е редовно призован чрез процесуалния представител. Като не е изпълнила своите правомощия по призоваването му въззивната инстанция е нарушила правото на участие на подсъдимия Д. в процеса, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НПК. Това право е лично и не може да бъде заместено от самостоятелното участие на неговия защитник, осъществяващ собствени права, произтичащи от качеството му на процесуален представител. Допуснатото нарушение на закона е съществено и не е било отстранено. Ето защо обжалваният съдебен акт подлежи на отмяна , а делото – на връщане за ново разглеждане за правилното изпълнение на процедурата по призоваване на подсъдимия Д.. Предвид изложеното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК не се налага необходимост от разглеждане на другите наведени доводи. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 157 от 17.12.2012 год. по в.н.о.х.д. № 338/ 2012 год. на Варненски апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.