2 гр. д. № 46/2011 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 132 София, 22.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА ЛИДИЯ РИКЕВСКА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 46/2011 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от Окръжен съюз на ТПК [населено място] касационна жалба срещу решение от 28.10.2010 г. по гр. д. № 1438/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.03.2010 г. по гр. д. № 1960/209 г. на Пловдивски районен съд. С определение от 01.12.2011 г. състав на ВКС, І г. о. е допуснал до касационна проверка въззивното решение по процесуалния въпрос за обвързващата сила на влязлото в сила решение. Въззивният съд не е зачел създадената с решението по гр. д. № 2297/2003 г. на ПОС, с което е отхвърлен предявения от И. Д. Г. и М. Д. Д. срещу касатора ОС на Т. ревандикационен иск за ½ ид. ч. от дворното място и обекта кафе-аперитив в първия етаж на сградата, включващ и помещенията, предмет на настоящия иск. С това е разрешил процесуалния въпрос в противоречие с формираната постоянна задължителна практика на ВКС по него. Ответниците по касация намират същата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. За да се произнесе по нея взе предвид следното: Ищецът по иска ТПК [населено място] на основание договор за покупко-продажба сключен през 1957 г. с продавач Д. Г. е придобил право на собственост върху ½ ид. ч. от дворното място, съставлявало УПИ ІV-11 в к в. 7 по плана на [населено място] и реална част от построена в него едноетажна сграда, която част е индивидуализирана с граници: от запад – външната стена на постройката, на север и юг част от външните стени на постройката до средата на вътрешната разделителна линия с посочване и на дължината на частите от стените, заедно с предвиденото в архитектурния проект на арх. Ч. от 1934 г. помещение за стълбище на източната разделителна стена, както и правото на надстрояване. Установено е, че правото на надстрояване е реализирано. Извършено е и преустройство на първия етаж, като придобитата от ОС на ТПК реална част от този етаж е преустроена в кафене, а северната част от етажа в канцеларии. Тези помещения са се обслужвали от общ санитарен възел със склад към него, които са били построени на обща площ от 8.68 кв. м. по данни от приетата техническа експертиза, изпълнена от в. л. инж. С. Ж. и са нанесени в скица № 1 към заключението по гр. д. № 1960/2009 г. на ПРС. За обособеното кафене е била изготвена документация през 1997 г., въпреки че кафенето функционира като такова от преди 1970 г. След преустрояване на кафенето с присъединяване към него на залата, пристроена към сградата от запад, съществувалите склад и тоалетна са разделени на две, като са обособени две тоалетни с антрета към тях - северната обслужваща канцелариите, а южната обслужваща кафе-аперитива. Установено е и това, че през 1962 г. притежаваната от Г. част от първия (партерен етаж) и дворното място са били отчуждени за нуждите на ГС на ТПК. С влязло в сила решение по адм. д. № 648/1993 г. на Пловдивски РС отчуждения терен и част от първия етаж са реституирани на Г. на основание ЗВСНОИ. През 1993 г. наследниците на Г. - И. Д. Г. и М. Д. Д. са предявили срещу ОС на Т. ревандикационен иск, съединен с иск за заплащане на обезщетение за ползване без основание на две канцеларии от първия етаж в сградата в описания по-горе имот, всяка от които с площ от по 16 кв. м. и заседателна зала с площ от 116 кв. м. Окончателното решение по спора е постановено на 25.01.2000 г. по гр. д. № 4273/1996 г. на ПОС, с което ОС на ТПК П. е осъдено да ревандикира на ищците две канцеларии в северната част на етажа с площ от по 16 кв. м., заседателна зала, вътрешно входно антре, коридор и тоалетно помещение, всички разположени на север от стълбището в партерния етаж на сградата. С решение от 18.01.2002 г. по същото дело е тълкувано предходното, като са описани границите, между които са разположени помещенията, а именно северната, западната и източната фасади на сградата, а от юг – стълбищната клетка за горните етажи. През 2002 г. И. Д. Г. и М. Д. Д. са предявили срещу ОС на Т. ревандикационен иск за ½ ид. ч. от дворното място и обекта кафе-аперитив в първия етаж на сградата, който е описан с обща застроена площ от 71 кв. м. и състоящ се от: основно помещение - бар-плот с площ от 25.60 кв. м., коридор с площ от 4.35 кв.м., зала за клиенти с площ от 37,10 кв. м., складово помещение с площ от 2.4 кв.м. и с вход от към залата за клиенти и санитарен възел с вход от към складовото помещение и площ от 1.65 кв. м. По предявения иск е образувано гр. д. № 1082/2002 г. на Пловдивски РС, като окончателното решение по него е постановено на 27.04.2005 г. по гр. д. № 2297/2003 г. на ПОС, с което искът е отхвърлен като неоснователен. Реституираните собственици са се разпоредили с възстановения им имот в полза на ответниците по иска Д. и Т. Д. чрез продажба през 2007 г. След закупуване на имота са го преустроили в нотариална кантора. Площта, заемана от първоначално изградената тоалетна и складово помещение, обслужвали помещенията на етажа, е присъединена към кантората им. От така установените факти следва, че касаторът е придобил правото на собственост върху реална част от единствения етаж към онзи момент на построената в имота едноетажна сграда и правото да я надстрои. При реализирането на това право в първия етаж, е изпълнена стълбищна клетка и стълбища за осигуряване достъп към мазето и надстроените етажи и на запад от стълбището са изпълнени две помещения складово и тоалетна, които са обслужвали кафенето, в каквото е преустроена придобитата част от етажа от касатора и канцелариите, разположени на север от стълбището. Така създадените помещения не са имали самостоятелен характер, а поради обслужващото им предназначение са били обща част за етажа и съответно съсобствени между собствениците на отделните обекти в него. След преустрояването на двете помещение съответно в антре и тоалетна на север, които са обслужвали канцелариите, и останалото пространство на юг в склад и тоалетна, които са обслужвали кафе-аперитива, те по приращение са присъединени към обектите, собствени на касатора и на И. Д. Г.. С влязлото в сила решение, с което предявеният от И. Г., М. Д. и Д. Г. срещу касатора иск за ревандикиране на залата от кафе –аперитива и тоалетната и склада към него е отхвърлен, със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост на ищците върху тези обекти. Съобразно това при извършеното разпореждане през 2007 г. в полза на ответниците с притежаваните от тях имоти, на първия етаж от сградата, те са се разпоредили с притежаваните антре и тоалетна означени със син цвят на скица № 2 от заключението на в. л. инж. Ст. П. Ж. ( л. 158 от гр. д. № 1906 /2009 г. на Пловдивски РС) и не са прехвърлили вещни права и върху площта, заета от склад и тоалетна и повдигната в жълто на същата скица, тъй като не са били собственици на това пространство. В нарушение на процесуалните правила не е зачетена силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 2297/2003 г. на ПОС. Незаконосъобразно въз основа на установените факти по делото съдът е приел, че праводателите на ответниците са били собственици и на тази площ, заета от предверие и тоалетна, а във влязлото в сила решение описана като склад и тоалетна съответно с площи от 2.4 кв.м и 1,65 кв. м. и на това основание е отхвърли ревандикационния иск. Налице са основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна на основание чл. 291 ГПК ще бъде постановено друго, с което искът като основателен по изложените по-горе съображения ще бъде уважен, като ответниците ще бъдат осъдени да предадат на касатора площта, върху която са били изпълнени предверие (склад) с площ от 2.4 кв. м. и тоалетна с площ от 1.65 кв. м., която площ е повдигната в жълто на скица № 2 от заключението на в. л. инж. Ст. П. Ж. (л. 158 от гр. д. № 1906/2009 г. на Пловдивски РС), която приподписана от състава на съда, да се счита неразделна част от решението. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците ще бъдат осъдени да заплатят на ищеца по иска направените от него разноски по делото които възлизат на сумата 634.00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 28.10.2010 г. по гр. д. № 1438/2010 г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него решение от 10.03.2010 г. по гр. д. № 1960/209 г. на Пловдивски районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Д. С. Д. и Т. Р. Д., двамата от [населено място], [община], [улица] да предадат на ОС на ТПК, [населено място] от първия етаж на сградата построена в УПИ ІV-223, кв. 43 по плана на [населено място], адм. адрес [улица], площ от 2.40 кв. м., върху която е било изпълнено складово помещение (предверие), с вход от към залата за клиенти на кафенето, намиращо се в централната южна част от партера, западно от стълбищната клетка, както и на площ от 1.65 кв. м., върху която е била изпълнена тоалетна с вход от към складовото помещение на кафенето, които площи понастоящем са присъединени и попадат в пространствения обхват на нотариалната кантора на нот. Д., и са повдигнати в жълто на скица № 2 от заключението на в. л. инж. Ст. П. Ж. (л. 158 от гр. д. № 1906/2009 г. на Пловдивски РС), която приподписана от състава на съда да се счита неразделна част от решението, както и да заплатят на ОС на ТПК, [населено място] сумата 634.00 (шестстотин тридесет и четири) лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: