Р Е Ш Е Н И Е
№ 355
София, 14.07.2010 година
В И М
Е Т О Н
А Н А Р О
Д А
Върховният касационен съд на Република България,
състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно
заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на
секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията
БАЛЕВСКА
гр.дело № 802 /2009
година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по чл.290-293 ГПК.
М. Н. М. от с. Г., община Б. чрез адв.
Й от АК-Варна обжалва и иска да се отмени Решение Nо 366 от 25.03.2009 година, по гр.възз.д.
Nо 1415/2007 година на Варненския окръжен съд.
С обжалваното решение, окръжният съд при повторното
разглеждане на делото като въззивна инстанция , е
отменил Решение от 02.02.2005 година по гр.д. Nо 4058/2004 година на Варненския районен съд по
отхвърления иск по чл. 97 ал.1 ГПК
/ отм./ и е постановил ново, с което е приел за установено по отношение на М.
М. , че М. И. М. , Н. К. Н. и И. К. М. са собственици
на следния недвижим имот-УПИ XIII-11, целият
от 1260 кв.м. в кв. 10 по плана на с. Г., община Б..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното
решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила , че е
нищожно и постановено в нарушение на материално-правните норми, основание за
отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280
ал.1 т.1 /2 / ГПК е обоснована с констатираното противоречие на решението на
въззивния съд по един от поставените въпроси –този за служебното зачитане
последиците на изтеклия срок на придобивната давност
с трайно установената практика по приложение на чл. 120 ЗЗД, обективирана с Решение 404 / 186.06.1995 година по гр.д. Nо 1904/1994 година на ВС, че давността не се прилага
служебно.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от
ответниците , с който се поддържа , че релевираните
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение
са неоснователни.
Състав
на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след, преценка на изложените с
касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и в правомощията на чл. 291
ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение, окръжният съд при повторно
разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е отменил решението на
първоинстанционния съд по отхвърления положителен установителен иск, заявен от
М. И. М., И. К. М. и Н. К. Н. и е постановил ново, с което е приел по отношение
на М. М. , че те са собственици на процесния недвижим имот – УПИ XIII-11 от кв.10 по плана от 1987 година на с. Г., община
Б., целият с площ от 1260 кв.м.
За да уважи иска, решаващият съд е приел, че
ищците-наследници на К. М. са установили, при условията на пълно и пряко
доказване , правното основание - собственост на основание давностно владение и
наследство от К. Н. М. ,установявайки правно релевантните факти- упражнявана
фактическата власт на имота с намерение за своене от страна на К. М. за времето
1983 година / извършване на съдебна делба с сестра си М. М. / до смъртта му
през 1992 година, и присъединяване на владението от неговите наследници до
момента на предявяване на иска- 04.10.2004 година, и вписана искова молба от
18.10.2004 г., като не са зачетени, като смущаване на това владение ,
правните действия на М. М. по снабдяването и с нотариален акт Nо 24/2004 година въз основа на решението по извършване
на делбата , от дата 11.10.2004 година.
С
Решение 404 от 16.06.1995 година на ВС се приема , че изтичането на срока на
придобиваната давност не води автоматично до възникване право на собственост в
полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно.
Необходимо е позоваването от него-владелеца на изтичането и чрез предявяване на
иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяването с
нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на основание
давностно владение. Позоваването на придобивна давност след изгубване на
владението за повече от 6 месеца не може да ползва владелеца и неговите
правоприемници поради прекъсването на давността с изгубване на владението и
юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок.
Посочената съдебна практика досежно приложението на
разпоредбата на чл. 120 ЗЗД , израз на трайното приложение на закона от
съдилищата, се споделя изцяло от настоящия състав.
В контекста на посочената съдебна практика,
съобразявайки доводите на касатора М. М. за допуснати нарушения с обжалваното
решение, настоящият състав приема , че касационната жалба е неоснователна.
Данните по делото сочат , че ищците-ответници по
касация са заявили правото си на собственост, позовавайки се на изтекла в тяхна
полза придобивна давност със заявяване на иска от 04.10.2004 година ,
поддържайки, че давностният срок е започнал да тече
от 1983 година , когато имотът е завладян изцяло и само от техния наследодател/
баща и съпруг/ К. М. , след извършена по съдебен ред на делба между него и
сестра му- ответника М, текла е без прекъсване до момента на смъртта му , а от
1992 година , в резултат на присъединено от тях владение, е придобито на
основание чл. 79 ал.1 ЗС правото на собственост.
По силата на влязло в сила Решение от 18.11.1983
година на Варненския районен съд , по гр.д.Nо 2227/1983 година на Вар. РС, по извършване на
делбата между К сестра му М. М. по реда и на основание чл. 292 ГПК / отм./ в
дял на К. е раззпределен недвижим имот- дворно място
от 980 кв.м., парцел ****span>X- 174 в кв. V по плана на с. Г., а в дял
на М. М. е разпределен парцел ****span>XI-174 , дворно място с площ от 1260 кв.м. по плана на с. Г..
За поставения в дял по реда на чл. 292 ГПК / отм./ недвижим имот , понастоящем
УПИ XIII-11 от кв.10 по плана на селото, М. М. се е снабдила с
констативен нотариален акт Nо 24/ 2004 , по
реда на чл. 483 ГПК / отм./ от дата 11.10.2004 година.
С отменителното решение на
ВКС е посочено , че за да се признае правото на собственост на ищците , следва
да се изясни напълно въпроса от кой момент е завладян имота от наследодателя К
брат след приключване на делбения процес от 1983
година , осъществено ли е непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на
бащата , а след това и от неговите наследници, както и за наличието на
обстоятелства, които препятствуват придобиването на имота по давност.
При повторното разглеждане на делото правилни
законосъобразни са изводите на въззивния съд досежно по приложение на чл. 81 ЗС
и чл. 69 ЗС. След като безспорно по делото е установено, с помощта на
изслушаната СТЕ и изслушани свидетелски показания , че между права парцела няма
материализирана ограда и достъпът до процесния парцел ****span>XI- 174/ понастоящем XIII-11 от кв. 10/ се осъществява само през съседния ,
собствен на ищците парцел **** XII-11, които не
допускат М. М. до имота, унищожават нейна продукция изводът , че М. М. не е
оборила –главно и пълно –презумпцията на чл. 69 ЗС по отношение на
демонстрираното намерението за своене от страна на нейния брак, а след неговата
смърт и на наследниците му , изразено освен със фактически действия и с
подаване на декларации, плащане на данък, е обоснован. Законосъобразен е и
извода , че владение на К. М. и неговите наследници, за времето от извършване
на делбата до завеждане на иска е спокойно и необезпокоявано. Не може да се
приеме , че срокът на тяхната придобивна давност е прекъснат с издаване на НА Nо 24/2004
година , което правно действие е извършено от М. М. едва след като искът за
собственост е заявен пред съда на дата 4.10.2004 година и придобиването на
собствеността по давност е заявено като придобивно основание. В този аспект не
може да се поддържа, че съдът е зачел придобивната
давност служебно, нарушавайки забраната на чл. 120 ЗЗД.
Неоснователно с касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно, тъй като владението не е било постоянно, то е било
оспорвано от М. М. , отнето е от нея по насилствен начин. Ангажираните
доказателства не сочат на насилствено отнемане на владение, а доколкото същата
като собственик по силата на извършената чрез разпределение на дяловете делба
не е допускана в имота си, то за да е налице прекъсване на давността ,
законодателят е посочил формите – признание , предявяване на иск или
предприемане действия на принудително изпълнение.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1
ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 366 от 25.03.2009 година, по гр.възз.д.
Nо 1415/2007 година на Варненския окръжен съд, с
което при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е
отменено решението на първоинстанционния съд по отхвърления положителен
установителен иск, заявен от М. И. М., И. К. М. и Н. К. Н. и е постановено ново
решение, с което по отношение на М. М. е прието за установено на основание
чл.97 ал.1 ГПК / отм./, , че те същите са собственици на процесния недвижим
имот – УПИ XIII-11 от кв.10 по плана от 1987
година на с. Г., община Б., целият с площ от 1260 кв.м.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.....................
2................