Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * придобивна давност * давностно владение * правоприемство * прекъсване на давност * презумпция за намерение да се държи вещта като своя

Р Е Ш Е Н И Е

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 355

София, 14.07.2010 година

 

В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А

 

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно  заседание на двадесет и първи юни  две хиляди и десета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

          ЧЛЕНОВЕ:  СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

                                  ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

 

при  участието на секретар  Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА

гр.дело № 802 /2009  година   и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.290-293 ГПК.

М. Н. М. от с. Г., община Б. чрез адв. Й от АК-Варна обжалва и иска да се отмени Решение Nо 366 от 25.03.2009 година, по гр.възз.д. 1415/2007 година на Варненския окръжен съд.

С обжалваното решение, окръжният съд при повторното разглеждане на делото като въззивна инстанция , е отменил Решение от 02.02.2005 година по гр.д. Nо 4058/2004 година на Варненския районен съд по отхвърления иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ и е постановил ново, с което е приел за установено по отношение на М. М. , че М. И. М. , Н. К. Н. и И. К. М. са собственици на следния недвижим имот-УПИ XIII-11, целият от 1260 кв.м. в кв. 10 по плана на с. Г., община Б..

С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила , че е нищожно и постановено в нарушение на материално-правните норми, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.

Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 /2 / ГПК е обоснована с констатираното противоречие на решението на въззивния съд по един от поставените въпроси –този за служебното зачитане последиците на изтеклия срок на придобивната давност с трайно установената практика по приложение на чл. 120 ЗЗД, обективирана с Решение 404 / 186.06.1995 година по гр.д. Nо 1904/1994 година на ВС, че давността не се прилага служебно.

В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците , с който се поддържа , че релевираните доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение са неоснователни.

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след, преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :

С посоченото решение, окръжният съд при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е отменил решението на първоинстанционния съд по отхвърления положителен установителен иск, заявен от М. И. М., И. К. М. и Н. К. Н. и е постановил ново, с което е приел по отношение на М. М. , че те са собственици на процесния недвижим имот – УПИ XIII-11 от кв.10 по плана от 1987 година на с. Г., община Б., целият с площ от 1260 кв.м.

За да уважи иска, решаващият съд е приел, че ищците-наследници на К. М. са установили, при условията на пълно и пряко доказване , правното основание - собственост на основание давностно владение и наследство от К. Н. М. ,установявайки правно релевантните факти- упражнявана фактическата власт на имота с намерение за своене от страна на К. М. за времето 1983 година / извършване на съдебна делба с сестра си М. М. / до смъртта му през 1992 година, и присъединяване на владението от неговите наследници до момента на предявяване на иска- 04.10.2004 година, и вписана искова молба от 18.10.2004 г., като не са зачетени, като смущаване на това владение , правните действия на М. М. по снабдяването и с нотариален акт Nо 24/2004 година въз основа на решението по извършване на делбата , от дата 11.10.2004 година.

С Решение 404 от 16.06.1995 година на ВС се приема , че изтичането на срока на придобиваната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно. Необходимо е позоваването от него-владелеца на изтичането и чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на основание давностно владение. Позоваването на придобивна давност след изгубване на владението за повече от 6 месеца не може да ползва владелеца и неговите правоприемници поради прекъсването на давността с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок.

Посочената съдебна практика досежно приложението на разпоредбата на чл. 120 ЗЗД , израз на трайното приложение на закона от съдилищата, се споделя изцяло от настоящия състав.

В контекста на посочената съдебна практика, съобразявайки доводите на касатора М. М. за допуснати нарушения с обжалваното решение, настоящият състав приема , че касационната жалба е неоснователна.

Данните по делото сочат , че ищците-ответници по касация са заявили правото си на собственост, позовавайки се на изтекла в тяхна полза придобивна давност със заявяване на иска от 04.10.2004 година , поддържайки, че давностният срок е започнал да тече от 1983 година , когато имотът е завладян изцяло и само от техния наследодател/ баща и съпруг/ К. М. , след извършена по съдебен ред на делба между него и сестра му- ответника М, текла е без прекъсване до момента на смъртта му , а от 1992 година , в резултат на присъединено от тях владение, е придобито на основание чл. 79 ал.1 ЗС правото на собственост.

По силата на влязло в сила Решение от 18.11.1983 година на Варненския районен съд , по гр.д.Nо 2227/1983 година на Вар. РС, по извършване на делбата между К сестра му М. М. по реда и на основание чл. 292 ГПК / отм./ в дял на К. е раззпределен недвижим имот- дворно място от 980 кв.м., парцел ****span>X- 174 в кв. V по плана на с. Г., а в дял на М. М. е разпределен парцел ****span>XI-174 , дворно място с площ от 1260 кв.м. по плана на с. Г.. За поставения в дял по реда на чл. 292 ГПК / отм./ недвижим имот , понастоящем УПИ XIII-11 от кв.10 по плана на селото, М. М. се е снабдила с констативен нотариален акт Nо 24/ 2004 , по реда на чл. 483 ГПК / отм./ от дата 11.10.2004 година.

С отменителното решение на ВКС е посочено , че за да се признае правото на собственост на ищците , следва да се изясни напълно въпроса от кой момент е завладян имота от наследодателя К брат след приключване на делбения процес от 1983 година , осъществено ли е непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на бащата , а след това и от неговите наследници, както и за наличието на обстоятелства, които препятствуват придобиването на имота по давност.

При повторното разглеждане на делото правилни законосъобразни са изводите на въззивния съд досежно по приложение на чл. 81 ЗС и чл. 69 ЗС. След като безспорно по делото е установено, с помощта на изслушаната СТЕ и изслушани свидетелски показания , че между права парцела няма материализирана ограда и достъпът до процесния парцел ****span>XI- 174/ понастоящем XIII-11 от кв. 10/ се осъществява само през съседния , собствен на ищците парцел **** XII-11, които не допускат М. М. до имота, унищожават нейна продукция изводът , че М. М. не е оборила –главно и пълно –презумпцията на чл. 69 ЗС по отношение на демонстрираното намерението за своене от страна на нейния брак, а след неговата смърт и на наследниците му , изразено освен със фактически действия и с подаване на декларации, плащане на данък, е обоснован. Законосъобразен е и извода , че владение на К. М. и неговите наследници, за времето от извършване на делбата до завеждане на иска е спокойно и необезпокоявано. Не може да се приеме , че срокът на тяхната придобивна давност е прекъснат с издаване на НА Nо 24/2004 година , което правно действие е извършено от М. М. едва след като искът за собственост е заявен пред съда на дата 4.10.2004 година и придобиването на собствеността по давност е заявено като придобивно основание. В този аспект не може да се поддържа, че съдът е зачел придобивната давност служебно, нарушавайки забраната на чл. 120 ЗЗД.

Неоснователно с касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, тъй като владението не е било постоянно, то е било оспорвано от М. М. , отнето е от нея по насилствен начин. Ангажираните доказателства не сочат на насилствено отнемане на владение, а доколкото същата като собственик по силата на извършената чрез разпределение на дяловете делба не е допускана в имота си, то за да е налице прекъсване на давността , законодателят е посочил формите – признание , предявяване на иск или предприемане действия на принудително изпълнение.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 366 от 25.03.2009 година, по гр.възз.д. 1415/2007 година на Варненския окръжен съд, с което при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, е отменено решението на първоинстанционния съд по отхвърления положителен установителен иск, заявен от М. И. М., И. К. М. и Н. К. Н. и е постановено ново решение, с което по отношение на М. М. е прието за установено на основание чл.97 ал.1 ГПК / отм./, , че те същите са собственици на процесния недвижим имот – УПИ XIII-11 от кв.10 по плана от 1987 година на с. Г., община Б., целият с площ от 1260 кв.м.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1..................... 2................