9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№464
гр. София,29.07.2022 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№718 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет срещу решение №260049 от 26.10.2020г. по т.д.№452/2020г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено решение №188 от 31.03.2020г. по т.д. №134/2019г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет против Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик – И. М. – Е. М.“, за заплащане на сумата 972 лв. - неустойка за забава от 54 календарни дни, изчислена за периода 07.06.2017г. – 31.07.2017г., за неизпълнение на задължението по чл.1.1, т.2, във връзка с чл.3.1, б. „б“ , както и сумата 275 464,80 лв. – неустойка за 54 дни забава, изчислена за периода 07.06.2017 – 31.07.2017г., за неизпълнението на задълженията по чл.1.1., т.3 и 4 във връзка с чл. 3.1., б. „в“ от договор за възлагане на обществена поръчка №УС-17/04.01.2017г. с предмет: „Проектиране и строителство на строеж Трансформиране на Транзитен център – [населено място], [община], от открит в закрит тип център по три обособени позиции: Обособена позиция №1 – Външна инфраструктура /ограда, осветление, видеонаблюдение и външен паркинг/; Обособена позиция № 2 – ремонт и преустройство на вътрешни сгради и охранителни решетки; Обособена позиция № 3 – независим строителен надзор и инвеститорски контрол“.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при оценката на събраните по делото доказателства, като изцяло е споделил мотивите на първоинстанционния съд и не е изложил собствени съждения по оплакването, че неправилно са приложени последиците от разпределението на доказателствената тежест и не е съобразена липсата на ангажирани от ответника доказателства,че забавата му е резултат от обективни или извънредни обстоятелства, за които той не отговаря. Твърди, че въззивното решение е и необосновано, доколкото съдът не е съобразил, че допълнителното споразумение от 26.06.2017г. внася съществени изменения в договор, сключен по реда на Закона за обществените поръчки /ЗОП/, което е недопустимо. Прави оплакване, че съдът неправилно е тълкувал действителната воля на страните, обективирана в допълнителното споразумение. Изтъква, че дори да се приеме за валидно, споразумението не съдържа постигнато от страните съгласие за заличаване на последиците от забавата, която вече е била настъпила към момента на сключването му. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване касаторът обосновава с наличието на предпоставките на чл.280 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Излага доводи за нарушение на един от основополагащите принципи на правото на ЕС – принципа на оправданите правни очаквания, като твърди, че въззивният съд е допуснал противоречие с актове на Съда на Европейския съюз : Решение от 16 март 2017г. по дело С-47/16 и Решение от 15 ноември 2017г. по съединени дела С-374/16 и С- 375/16. Поставя като обуславящи изхода на производството и следните въпроси: 1. Дали неизлагането на конкретни мотиви относно доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства нарушава изискването за обоснованост и мотивираност на съдебния акт? 2. Как съдът следва да тълкува спорни разпоредби от договора и може ли чрез тълкуване да измени сключения договор? 3. Допустимо ли е изменение на съществени елементи от правоотношение, възникнало по силата на възложена обществена поръчка по реда на ЗОП? Изменението на срока за изпълнение на договор, възложен по реда на ЗОП, представлява ли съществено изменение на договора, съответно при какви обстоятелства е допустимо изменение на срока? Действително ли е споразумение, с което се изменят съществени елементи от правоотношение, възникнало на основание ЗОП и какъв порок е налице при недопустимо изменение на договор, сключен по реда на ЗОП? Поддържа, че по първия въпрос постановеното от въззивния съд решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС - ППВС №1/13.07.1953г. и Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по гр. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, както и с решение №212/01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ г.о., решение №94/28.03.2014г. по гр. д. №2623/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №157/08.11.2011г. по т. д. №823/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №344/21.09.2012г. по гр. д. №862/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №194/18.06.2013г. по гр. д. №1100/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, в които се приема, че за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. По втория въпрос се позовава на противоречие на мотивите на въззивния съд с решение №81/07.07.2009г. по т. д. №761/2008г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №89/17.07.2009г. по т. д.№523/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №167/26.01.2012г. по т. д. №666/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. решение №157/30.10.2012г. по т. д. №696/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №220/31.07.2014г. по гр. д. №6126/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други, в които се приема, че съдът не може да замества чрез тълкуване волята на страните. По въпросите по т.3 поддържа, че е налице противоречие с решение №82/19.07.2011г. по т. д.№658/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №131/21.03.2014г. по т. д. №1121/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №43/02.08.2017г. по т. д. №61341/2016г. на ВКС, ГК, I г.о., съгласно които когато договорът е сключен по реда на ЗОП, изменението му не може да нарушава параметрите на обществената поръчка – условията, при които е открита, проверена и обявена за приключила.
Ответникът по касация Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик – И. М. – Е. М.“, счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да приеме за неоснователни претенциите за присъждане на неустойки за забавено изпълнение по договор за възлагане на обществена поръчка №УС-17/04.01.2017г. , сключен между страните на основание чл.112, ал.1 от ЗОП след проведена процедура по реда на този закон, въззивният съд е приел за неоснователни твърденията, че ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си за период от 54 дни, считано от 07.06.2017г. Установил е, че на 26.06.2017г. между страните по делото е сключено допълнително споразумение №2 към процесния договор, с което е изменен раздел ІІ, чл. 2.1. относно срока за изпълнение на дейностите по сключения договор, по-конкретно относно началния момент, от който започва да тече 120 дневния срок за изпълнение на СМР по договора, като вместо начален момент на този срок да е сключването на договора, с допълнителното споразумение е прието, че началният момент е съставянето на акт образец 2 по Наредба № 3. Едновременно с това е въведен и краен срок – 31.08.2017 година. Въззивният съд е счел за неоснователни доводите за нищожност на сключеното допълнително споразумение, като е изтъкнал, че направените с него промени в договора, касаещи срока за изпълнение на СМР, са съобразени със сроковете за изпълнение на обществената поръчка, посочени от възложителя в техническата спецификация, изготвена и предоставена на участниците, включително на ответника, в хода на процедурата по възлагането й на основание чл. 48 и следващите от ЗОП. Позовал се е на приложената като доказателство по делото от ищеца техническа спецификация, в раздел ІV от която изрично е посочено, че срокът за изпълнение на СМР започва да тече от съставянето и подписването на протокол Образец 2 по Наредба № 3 от 31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, както и че обектът се смята за приключен с подписването на протокол за завършване на обекта образец 15. Изтъкнал е, че този начин на уреждане на срока за изпълнение на обществената поръчка е посочен и в раздел VІ - условия относно финансиране, отчитане и срок за изпълнение на стр. 15 от техническата спецификация, където е отразено, че максималният срок за изпълнение на поръчката не следва да е по-дълъг от 120 календарни дни, като изрично е подчертано, че необходимото време за съгласуване на инвестиционните проекти не се включва в срока за изпълнение на поръчката.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не са формулирани изрично правни въпроси във връзка с доводите за нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, които касаторът счита за обуславящи изхода на спора. Наред с това цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК практика на СЕС е формирана по спорове относно правото на приспадане на данък върху ДДС. Съгласно принципите за правна сигурност и за защита на оправдани правни очаквания, националното законодателство трябва да бъде сигурно и предвидимо за правните субекти, а когато националната уредба променя правното положение на частноправен субект с обратно действие, да се анализира търсената с тази правна промяна цел, като се зачитат оправданите правни очаквания на заинтересуваните лица. При договорните правоотношения, включително и сключените по реда на ЗОП, преценката за дължимото поведение на страните се осъществява при приложение на принципите на добросъвестността, забраната за увреждане, забраната за неоснователно разместване на блага, свободата на договаряне, при съобразяване и на специалните разпоредби на ЗОП и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Предвид доводите на касатора за виновно неизпълнение на задължения, произтичащи от сключения с ответника договор за възлагане на обществена поръчка, релевантни за изхода на спора биха били въпроси относно приложението на тези принципи, каквито касаторът в случая не поставя.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос относно задълженията на въззивния съд е обуславящ за изхода на спора. Недоказано по отношение на същия обаче е поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1, т.2 и т.3 на ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, задължение на въззивния съд е да се произнесе по всички доводи на страните и да обсъди всички допустими и относими доказателства, ангажирани по делото, при съобразяване въведената с чл.154 ал.1 от ГПК доказателствена тежест и допустимите според ГПК доказателствени средства, както и да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото, формирайки свои правни изводи по съществото на спора и по приложението на закона. Съгласно последователната, трайно установена практика на Върховния касационен съд, съдът основава решението си на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, относими към пораждане на правото на касатора – ищец на неустойка за забава на изпълнението на възложените СМР, като е обсъдил подробно съдържанието на всички писмени доказателства, представени от страните. Не е съобразено с мотивите на въззивното решение оплакването на касатора, че съдът не се е произнесъл по изложените във въззивната жалба аргументи относно липсата на доказателства забавата на изпълнителя да се дължи на обективни причини. След като съставът на САС е приел, че срокът за изпълнение на договора е спазен, предвид сключеното между страните споразумение за промяна на началния момент на срока, съответно изпълнителят не е изпаднал в забава, то този му извод изключва необходимостта от обсъждане на въпроса за наличието на основания за освобождаване на изпълнителя от последиците на забавата. По този начин съдът не е допуснал отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решения, като при осъществения от него анализ на доказателствения материал е обсъдил всички приети по делото доказателства, без да изключва някои от тях. Интерпретацията на събраните по делото доказателства не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос, поставен от касационния жалбоподател във връзка с оплакването му, че съдът не е тълкувал волята на страните събразно критериите по чл.20 от ЗЗД, в резултат на което неправилно е приел, че допълнителното споразумение от 26.06.2017г. съдържа постигнато от страните съгласие за заличаване на последиците от забавата, която вече е била настъпила към момента на сключването му. Това твърдение на касатора не съответства на мотивите на въззивния съд. С цитираното от касатора решение №81 от 07.07.2009г. по т.д. №761/2008г. на I т. о., както и редица постановени по реда на чл.290 от ГПК решения, служебно известни на настоящия състав: решение №167 по т. д. №666/2010г. на I т.о., решение №115 от 01.11.2010г. по т.д. №939/2009г. на I т. о., решение №89 от 17.07.2009г. по т. д. №523/2008г. на II т. о., решение №54 от 23.07.2010г. по гр. д. №856/2009 г. на IV г. о., решение №16 от 28.02.2013г. по т. д. №218/2012г. на II т. о. и др., Върховният касационен съд се е произнесъл, че на тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици; тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите; прилагането на критериите на чл.20 от ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. В случая съдът много подробно е обсъдил съдържанието на сключения между страните договор №УС-17/04.01.2017г. и допълнителното споразумение към него от 26.06.2017г., като е тълкувал съдържащите се в тях уговорки във връзка една с друга, съпоставил ги е с техническата спецификация на проведената обществена поръчка, като въз основа на това е направил заключения относно целта на договора и действителната воля на страните относно срока за неговото изпълнение. По този начин съдът не е допуснал отклонение от цитираната от касатора практика относно приложението на критериите на чл.20 от ЗЗД при тълкуването на клаузите на договора.
Въпросите по т.3 от изложението касаят проверка на изводите на въззивния съд относно валидността на допълнителното споразумение към договор №УС-17/04.01.2017г., които са резултат от преценката на представените по делото писмени доказателства. Поради това поставените от касатора въпроси са от значение единствено за правилността на обжалваното решение. Според указанията в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивния акт не е предмет на производството по чл. 288 от ГПК и може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване в производството по чл. 290 от ГПК. Наред с това въпросите не съответстват на мотивите на въззивното решение, а изразяват становището на касатора, че с допълнителното споразумение от 26.06.2017г. към договор № УС -17/04.01.2017г. е извършено недопустимо изменение на съществените условия на договора за обществената поръчка. Не е налице и сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решение №82 от 19.02.2011г. по т.д.№658/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №131/21.03.2014г. по т. д. №1121/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №43/02.08.2017г. по т. д. №61341/2016г. на ВКС, ГК, I г.о., съгласно които когато договорът е сключен по реда на ЗОП, изменението му не може да нарушава параметрите на обществената поръчка - условията при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за изпълнението й. Изменението в съществени параметри на поръчката в хода на процедурата по ЗОП е недопустимо, а промяната им след сключването на договора, може да бъде разглеждано като заобикаляне на този закон. В хода на изпълнението на договора може да се установи необходимостта от извършване на допълнителни видове работи с оглед качество, срокове и пр., но в този случай не би се касаело за изменение на постигнатото съгласие, а за дейности с обслужващо предназначение. Решенията на ВКС са постановени при действието на Закона за обществените поръчки /обн. ДВ бр.28/06.04.2004г., отм. ДВ бр.13/16.02.2016г./, а процесният договор е сключен по реда на действащия Закон за обществените поръчки от 2016г. Приетата в тях принципна недопустимост на изменението в съществените параметри на поръчката в хода на процедурата по ЗОП и след сключването на договора е приложима и при действащия закон, в чл.116 от който е дадена детайлизирана уредба на изключенията, при които измененията са допустими. Разрешенията в посочената практика, както и изчерпателно предвидените чл.116 от ЗОП изключения са съобразени от Пловдивския апелативен съд, който е приел, че въведените с допълнителното споразумение промени са предвидени в документацията за обществената поръчка, те са били оповестени на всички участници в нея, поради което естеството им не води до промяна в предмета или условията, при които е проведена обществената поръчка. При тези фактически констатации изводът на въззивния съд е в съответствие с мотивите на цитираните от касатора решения на ВКС.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, направени в производството пред касационната инстанция.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260049 от 26.10.2020г. по т.д.№452/2020г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет,[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик – И. М. – Е. М.“,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 600 лв. (шестстотин лева) разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|