О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 437 Гр. София, 12.07.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 18.05.2022 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА т. д. № 1883/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. И., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, против решение № 83 от 15.04.2021 г. по в.т.д.№ 37/2021 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260077 от 05.11.2020 г. по гр.д.№ 286/2020 г. по описа на Русенския окръжен съд в обжалваната му част, а именно за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗК УНИКА АД, ЕИК[ЕИК], с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за разликата над присъдените 40 000 лв. до претендираните 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 28.05.2016 г. В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се преценката на въззивния съд относно размера на справедливото обезщетение, като се твърди, че определеното от него такова не съответства на изискването на чл.52 ЗЗД, за което се развиват подробни съображения. Моли се въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен, с присъждане на разноските. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, наред с оплакванията за неправилност по чл.281 т.3 ГПК, се поставят и следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: 1/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобразява с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, които отразяват промените в икономическите условия; Липсата на каквито и да е изложени съображения относно лимитите, показваща пълното им игнориране, води ли до неправилно приложение на принципа за справедливост, при условията на пряк иск; Нарушен ли е принципът на справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит – 3-10 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия и с общественото възприемане на справедливостта; 2/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя; 3/ Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68 г. По посочените въпроси се цитира следната релевантна практика: ППВС № 4/68 г., решение по т.д.№ 2811/2015 г. на ІІ т.о., решение по т.д.№ 669/2012 г. на ІІ т.о. 4/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение; 5/ Длъжен ли е въззивният съд повторно да разреши материалноправния спор и свързана ли е дейността му с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, длъжен ли е въззивният съд да разреши спора по същество, като изложи собственото си становище по крайния изход на спора. По тези процесуалноправни въпроси се твърди противоречие със следната практика на ВКС - т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, т.19 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК, решение по гр.д.№ 5488/2013 г. на ІV г.о. Въпроси по см. на чл.280 ал.1 ГПК са формулирани и в касационната жалба, без в нея да се сочат и обосновават допълнителни предпоставки за достъп до касация. Всички те касаят приложението на принципа на справедливост в чл.52 ЗЗД и критериите, които следва да се съобразяват от съда при определяне на обезщетение при деликт, като до голяма степен съвпадат с въпросите от изложението. В касационната жалба, както и в изложението към нея, се поддържа и наличието на самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С оглед предмета на въззивното производство, образувано по подадена жалба единствено от ищеца - касатор, по спорните между страните въпроси за размера на дължимото обезщетение /след като ответникът е заплатил доброволно обезщетение в размер на 53 000 лв./ съставът на въззивния съд е съобразил следното: На първо място, съдът е взел предвид задължителните постановки на ППВС № 4/23.12.1968 г. по приложението на чл.52 ЗЗД, според които понятието „справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, които при телесни увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, като изброяването е примерно. В тази връзка съдът е обсъдил заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ, според което в резултат на претърпяното на 28.05.2016 г. ПТП ищецът е получил многофрагментно счупване на черепа, епидурален и субдурален кръвоизлив в лява челна област, наложили двукратно отваряне на черепната кухина, контузия на мозъка, изразен компресионно-дислокационен синдром на главния мозък, колекции от кръв в леви максиларен и сфеноидален синуси, периорбитална колекция от кръв вляво. Уврежданията са квалифицирани от вещото лице като разстройство на здравето, временно опасно за живота. След инцидента ищецът е приет в болница в [населено място], където е престоял 19 дни, от които 2 седмици в интензивно отделение, и са били проведени две операции за отстраняване на колекциите от кръв в черепната кухина. Съдът е приел, че болките и страданията на ищеца при престоя му в болницата и извършените оперативни намеси са били с голяма степен на интензивност и представляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. След изписването му от болницата, на ищеца е назначено домашно лечение за 30 дни, като пострадалият се е нуждаел от чужда помощ при обслужването, вертикализацията и адаптацията му, които неудобства в бита според съда също представляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. През м. декември 2018 г. е била направена пластика на костния дефект на ищеца в болнично заведение в П., Франция, като в епикризата е отразено, че е имал припадъци нощем със спазми на дъвкателния мускул. Тези обстоятелства, вкл. и наличието на загрозяване, са преценени от съда също като значими за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. През м. ноември 2019 г. ищецът е имал епилептични припадъци, приет е в Университетските болници в П., където диагностициран с епилепсия – усложнение, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с травмите, получени при ПТП на 28.05.2016 г. Същото е определено от вещото лице като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Съдът е приел, че е налице допълнително влошаване в здравословното състояние на ищеца, което следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението. От показанията на разпитаните свидетели съдът е намерил за установено, че след инцидента и извършените операции ищецът се променил значително, имал постоянно главоболие, ходел с шапка, за да прикрие белега, станал раздразнителен. Напуснал работата си, започнал нова в хотел, където предоставял стаи, но впоследствие бил преместен на работа като чистач в хотела, тъй като говорел бавно и не се чувствал добре. Не можел да кара колело и да шофира, с оглед състоянието си. Съпругата му го напуснала, защото в противен случай трябвало да се грижи за него. Съдът е формирал извод, че трайната промяна в начина на живот след произшествието, когато ищецът е бил на 23 години, също представлява обстоятелство, което има значение за определяне размера на обезщетението. На последно място съдът е посочил, че следва да се имат предвид и лимитите на отговорност по чл.492 КЗ към момента на ПТП, в размер на 10 000 000 лв. за събитие, независимо от броя на пострадалите лица. При всичко изложено по-горе, съставът на въззивния съд е заключил, че по справедливост размерът на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да бъде определен на 93 000 лв. и при спадане на 53 000 лв., заплатени от застрахователя, искът се явява основателен за сумата от 40 000 лв., а за горницата над този размер следва да бъде отхвърлен. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Обобщеният правен въпрос относно приложението на принципа за справедливост в хипотезата на чл.52 ЗЗД и критериите, които следва да се съблюдават от съда при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при деликт, е обусловил решаващата правна воля на съда и има значение за решаването на делото. Касационна проверка следва да се допусне за преценка съответствието на решението с практиката, посочена от касатора, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По останалите въпроси съдът ще вземе отношение при разглеждане на касационната жалба, доколкото същите попадат в предмета на спора. Що се касае до доводите за очевидна неправилност на съдебния акт като основание за достъп до касация по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, следва да се посочи, че такава не е налице. От съдържанието на обжалваното решение не се установява въззивният съд да е допуснал особено груби нарушения на правилата на формалната логика или да е приложил закона в неговия обратен смисъл. Касаторът не дължи предварително заплащане на държавна такса, на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83/15.04.2021 г. по в.т.д.№ 37/2021 г. по описа на АС – Велико Търново. Делото да се докладва на Председателя на II-ро търговско отделение за насрочването му в публично съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: