1 Р Е Ш Е Н И Е № 209 София, 26.09.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и с участието на съдебния секретар Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 212/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 353/5.06.2014г. е допуснато касационно обжалване на решение № 76/ 16.10.2013 г. по гр.д.№ 155/ 2013 г. на Силистренски окръжен съд. Обжалването е допуснато по касационна жалба на А. М. Б., в която се поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост и нарушение на материалния закон. Правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е свързан с правомощията на въззивния съд като инстанция по същество и задължението му да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните. По този правен въпрос има постоянна съдебна практика, обобщена и в няколко тълкувателни решения на ВКС- т.3 от ТР № 1/ 17.07.2001 г., т.19 от ТР № 1/ 4.01.2001 г., т.2 от ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и многобройни решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика, в които е очертан характера на въззивното производство и правомощията на въззивния съд като инстанция, която решава спора по същество. Въззивният съд извършва собствена проверка на доказателствата по делото, при което обсъжда и всички доводи и възражения на страните. Съгласно т.2 от ТР № 1/ 2013 г. във вр. с чл.269 ГПК възивният съд не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, но ако въззивната жалба съдържа такива оплаквания, трябва да ги провери и ако е необходимо дава указания на страните да посочване на допълнителни доказателства. По настоящото дело Ф. И. Ю. е предявила иск срещу А. М. Б. за да установи собствеността си върху три поземлени имота в [населено място], придобити по давност. Искът е уважен, като е прието, че имотът като цяло действително е принадлежал първо на наследодателя на касаторката, но след това той и неговите наследници са спрели да го владеят и имотът е придобит по давност от ищцата. Касаторката / ответник по спора/ е представила като доказателство влязло в сила решение по гр.д.№ 489/ 2009г. на районен съд Д., което се е водило срещу нея за собствеността на същия имот, но от ищци, които са наследници на Х. М.- брат на ищцата по настоящото дело. По приложеното дело същата е разпитана като свидетел и е твърдяла, че имотът принадлежи на брат й и че тя го е владяла за него. Това не е било потвърдено от другите доказателства по делото, което е дало основание на съда да отхвърли иска, като приеме, че наследодателят на ответницата А. Б., респ.наследниците му не са преставали да бъдат собственици на имота. Тези противоречия в позициите на ищцата, която за един и същ период от време по едното дело е твърдяла, че имотът е на брат й, а по другото- че тя е собственик, са изтъкнати пред въззивния съд от касаторката, но не са обсъдени, което нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на неправилно решение. С оглед на изложеното по правния въпрос следва да се приеме, че въззивното решение подлежи на отмяна и тъй като не е необходимо да се събират други доказателства, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск следва да се отхвърли. Изнесеното от ищцата в качеството й на свидетел по гр.д.№ 489/2009г. представлява признание на неизгоден за нея факт / фактът, че не е своила имота/, което преценено с оглед на останалите доказателства по делото води до извода за неоснователност на исковата претенция. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 76 от 16.10.2013 г. по гр.д.№ 155/2013 г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено р.№ 93/4.06.2012 г. по гр.д.№ 845/2011 г. на Дуловски районен съд и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ф. И. Ю. от [населено място] против А. М. Б. за признаването на ищцата за собственик на 825 кв.м. реална част от УПИ ХХІІ, на 1010 кв.м. реална част от УПИ ХХІ и на 1140 кв.м. реална част от УПИ ХХ по плана на [населено място], както и за отмяна на нот.акт № 88/2009г., съставен за същите имоти. Осъжда Ф. И. Ю. от [населено място] да заплати на А. М. Б. разноски по делото за всичките инстанции в размер на 905 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: