Р Е Ш Е Н И Е № 458 гр. София, 3 декември 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1462 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Стара Загора, и по жалба на частния обвинител М. З. К., срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Стара Загора, № 40 от 7.10.15 г, по ВНОХД № 1039/15, с която е отменена осъдителна присъда на Районен съд, Стара Загора, № 2 от 15.01.2015 г, по НОХД № 1453/14, и е постановена оправдателна такава, с която подсъдимият К. Д. Ц. е признат за невинен по двете обвинения, както следва: за това, че на 30.01.2013 г, в [населено място], се е заканил на М. З. К. с убийство на внучката му М. З. К., и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, и за това, че на 15.03.2013 г в [населено място], се е заканил с убийство на М. З. К., и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. С протеста се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че в хода на въззивното съдебно следствие са събрани доказателства, че инкриминираното деяние, с пострадал св. К., е извършено на друга дата, различна от тази, за която е повдигнато обвинение / на 31.01.2013 г, а не на 30.01.2013 г /. Прави се искане за връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, за повдигане на новото обвинение. С жалбата на частното обвинение се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че доказателствените изводи на въззивния съд са неправилни, че невярно е прието обстоятелството, че на 30.01.2013 г св. К. е била първа смяна на училище. Към жалбата е приложена справка от СОУ „М. Г.”, [населено място]. С жалбата се иска пререшаване на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия, респективно, иска се връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство, с оглед прецизиране на обвинението. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Изразява становище за основателност на жалбата. Частните обвинители К. или техен представител не участват в производството пред ВКС. Защитата изразява становище в писмен вид, че протестът и жалбата са неоснователни. Подсъдимият пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: На първо място, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че в настоящето производство, съгласно чл. 353, ал. 5 НПК, не се събират доказателства, поради което приложената към жалбата справка не може да бъде приета и обсъждана като писмено доказателство. Друг е въпросът, че обстоятелството, до което се отнася, а именно: кога / коя смяна / св. К. е била на училище, в инкриминирания период, вече е изяснено чрез официална справка от училището, че учебните занятия в посочения период са провеждани до обяд / до 13, 30 часа /. Този факт е съществен за правилното решаване на делото, тъй като е послужил за проверка на истинността на твърденията, съдържащи се в показанията на свидетелите М. К. и М. К., относно времето, когато са отправени заплахите, а именно: според свидетелите, това се е случило късния следобед, около 18, 00 часа, докато са провеждани учебните занятия в училището. Въззивният съд е анализирал доказателствата при спазване на изискванията по чл. 14 НПК. Верни са доказателствените изводи, че подсъдимият не е извършил инкриминираните деяния, поради което следва да бъде оправдан. Що се отнася до аргумента, че деянието е извършено на 31.01.2013 г, следва да се отбележи, че това би имало правно значение само в хипотезата на чл. 287 НПК, при изменение на обвинението, което е възможно само в производството пред първата инстанция. От друга страна, събраните доказателства не формират надеждна доказателствена основа за осъждане на подсъдимия, както за деяние на 30.01.2013 г, така и за такова на 31.01.2013 г. Ето защо, независимо от липсата на процесуална възможност за връщане на делото на досъдебното производство, за повдигане на ново обвинение, каквото правилно становище е изразил и въззивният съд / чл. 335, ал. 1, т. 1 и 2 НПК /, хипотетичното уважаване на такова искане би било безпредметно при липсата на доказателствена обезпеченост на обвинението, която да отговори на изискванията по чл. 303 НПК. Правилни са доказателствените изводи на въззивния съд и относно обвинението от 15.03.2013 г. Първоначално, по обвинителния акт, е било инкриминирано деяние, извършено на 9.03.2013 г. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е изяснено, че този ден е бил събота, неучебен ден, който факт не кореспондира на твърденията за заплашване на пострадалата, докато е била на училище. Прокурорът е упражнил правомощието си по чл. 287 НПК и е изменил обвинението за деяние, извършено на 15.03.2013 г, но въззивният съд правилно е констатирал, че и това обвинение страда от доказателствен дефицит. Пред окръжния съд св. К. е заявила, че деянието не е извършено и на 15.03.2013 г, и „не може да каже кога е било, имало е много такива случаи”. Тази непоследователност в показанията й кореспондира на събраните по делото доказателства за силно влошените отношения между подсъдимия и семейство К., по повод на които са подавани сигнали за извършени престъпления и от двете страни. Липсата на нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане за пререшаване на въпросите относно наказателната отговорност на подсъдимия, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. При правилно установените факти, които не обвързват подсъдимия с извършени престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, законосъобразно въззивният съд е отменил осъдителната присъда и е постановил нова, оправдателна такава. С оглед на изложеното, протестът и жалбата са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Окръжен съд, Стара Загора, № 40 от 7.10.2015 г, по ВНОХД № 1039/15. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: