Р
Е Ш Е Н И Е
№ 205
София, 17.03. 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА
ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при
участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Ташева
гр. дело
№
525 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307 ал.2 във вр. с чл.303 ал.1 от ГПК . Образувано е по молбата на адвокат Р като процесуален представител на Д. Г. К. от гр. Б. с искане да бъде отменено решението на ВКС на РБ № 399/29.V.2006г. по гр.д. № 336/2005г. Като основание за това се сочи, че непосредствено след постановяването на решението процесният имот е бил продаден от противната страна на лице, което е било свидетел по делото, оказало се заинтересовано от изхода на спора, поставящо под съмнение дадените от него показания, което обстоятелство и установяващото го писмено доказателство – нот.акт № 187/07.VІІ.2006г. – представляват отменително основание по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. При вземане на решението съдът е кредитирал показанията на това лице, на неговата тъща /и сватя на ищците/ и на първа братовчедка на ищцата, без те да са ценени с оглед разпоредбата на чл.136 от ГПК /отм./, въпреки индицията за възможна тяхна заинтересованост, като явно е подценено значението на силно влошените отношения между страните, като приемането на показания на лица с родствена връзка между страните е довело до постановяването на неправилно решение. Нотариалният акт като официален писмен документ свидетелства за даването на неверни и/или пристрастни показания от свидетелите. В съдебно заседание на 01. ХІІ.2009г. молителят е представил и две нотариални покани – от Т. К. до Д. К. за опразване на имота, предмет на делото, и за заплащане на обезщетение за ползване, връчена на 15.ІV.2009г., и от Д. К. до Т. К. за заплащане на обезщетение за ползване на обзавеждане, връчена на 28.ІV.2009г. Претендира разноски.
Ответниците по молбата за отмяна Г. Д. К. и С. Т. К., и двамата от гр. С., са заели становище за нейната недопустимост поради просрочие и поради това, че твърдяното като основание за отмяна обстоятелство не е такова по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, а факт, възникнал след постановяване на решението. Евентуално се твърди неоснователност на молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима – подадена е в предвидения в чл.305 ал.1 т.1 от ГПК срок, а и въпросът дали твърдяното като ново обстоятелство е такова по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК е такъв по същество, поради което на него следва да бъде отговорено с постановяването на решение. Разгледана по същество, обаче, молбата за отмяна е неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното по реда на отмяната решение на ВКС на РБ от 29.V.2006г. е отменено решението на Окръжен съд Бургас от 23. ХІІ.2004г. по гр.д. № 1283/2004г. и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.227 ал.1 б. “в” от ЗЗД по исковете на Г. К. и С. К. срещу Д. К. е отменено дарението на ½ ид.част от масивна жилищна сграда, ведно с гараж, находящи се в гр. С., извършено с нот.акт № 51/1991г. За изводите си съдът се е позовал и на показанията на свидетелите Л, К. и Т. К. , на който с представения с молбата за отмяна нот.акт № 187/07.VІІ.2006г. Георги и С. К. са продали процесният по делото имот.
Съгласно чл.303 ал.1 т. 1 от ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му са съществували, но не са могли да бъдат известни на страната при решаването на делото или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Твърдяното в разглеждания случай обстоятелство – продажбата на процесния имот след влизането на решението в сила на разпитания в инстанционното производство като свидетел Т. К. - няма такава характеристика, тъй като то не е от значение за спора по делото и е настъпило след разрешаването му с влязло в сила решение. Представените писмени доказателства не обуславят и основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 от КТ /с оглед твърдението за даването на неверни показания/, което се установява само с присъда или с решение по чл.124 ал.5 от ГПК /чл.97 ал.4 от ГПК /отм./. Останалите изложени в молбата съображения са такива за допуснато нарушение на процесуални правила, каквито, обаче, не се включват в нито едно от изчерпателно предвидените в чл.303 ал.1 от ГПК основания за отмяна и се проверяват само в инстанционното производство, а не в извънредното средство за контрол, каквото е отменителното.
По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на молителя не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Г. К. от гр. Б. за отмяна на основание чл.303 ал.1 от ГПК на решение № 399/29.V.2006г., постановено от ВКС на РБ, състав на ІІ ГО, по гр.д. № 336/2005г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: