8 Р Е Ш Е Н И Е № 61 София, 8 март2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и осми януари двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Елена Авдева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 522/2010 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по подадени в срок касационни жалби лично от подсъдимите Я. К. В. и защитника му адв. Т. С. и от служебния защитник на подсъдимия И. Г. М. против въззивно решение № 222 от 22.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 272/2010 год. на Софийски апелативен съд. В жалбите на посъдимия Я. В. и защитника му се поддържат всички касационни основания като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по обвинения, които не са доказани. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство. В жалбата на подсъдимия И. М. се поддържат всички касационни основания като се излагат съображения за допуснати нарушения по чл. 303 НПК, изразяващи се в осъждането му при недопустимо предположение. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан. В съдебно заседание жалбоподателите поддържат жалбите си. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 163 от 21.04.209 год. постановена по НОХ дело № 4156/2004 год. Софийски градски съд е признал подсъдимите Я. К. В. и И. Г. М. за виновни в това, че на 29.06.2002 год. в[населено място], в съучастие, първият като подбудител, а вторият като извършител и в съучастие с извършителите Л. И. С./ за когото наказателното производство е прекратено поради смъртта му/ и още две неустановени лица отвлекли М. Ф.А. и до 1.07.2002 год. противозаконно го лишили от свобода, като деянието е извършено от по-вече от две лица и от него са настъпили значителни вредни последици в размер на 40 646.21лв, поради което и на основание чл. 142 ал.3 във вр. с ал.2 т.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20 ал.3 и чл. 54 НК ги е осъдил на по пет години лишаване от свобода, а ги е оправдал по обвиненията В. да е участвал в деянието като извършител, да са го извършили в съучастие и[населено място] В. и за сумата 10лв. Признал ги е за виновни и в това, че за времето 29.06-1.07.2002 год. в[населено място] и[населено място] в съучастие като съизвършители помежду си и с починалия по време на съдебния процес Л. И. С. и две неустановени лица, с цел да набавят за себе си имотна облага, принудили чрез сила и заплашване М. Ф. А. да извърши нещо противно на волята му – да предаде парична сума в размер на 20 010 щатски долара с левова равностойност 39 234.21лв, като деянието е придружено със заплаха за убийство, причиняване на лека телесна повреда, отнемане на имущество на стойност 1412лв и е извършено от по-вече от две лица и от него са причинени значителни имуществени вреди в размер на 40 646.21лв, поради което и на основание чл. 214 ал.2 т.1 и 2 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 213а ал.3 т.2, във вр. с ал.1 т.1 пр.1, т.2, т.3 и т.4 и чл.54 НК го е осъдил на по седем години лишаване от свобода, глоба в размер на по 5000лв и конфискация на една четвърт от имуществото. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът им е определил общи наказания по седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим, към които е присъединил наказанията глоба в размер на 5000 лв и конфискация на една четвърт от имуществото. С въззивно решение № 222 от 22.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 272/2010 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция и на основание чл. 61 т.2 и чл. 60 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и постановил при изпълнение на наказанията лишаване от свобода да бъдат настанени в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В двете жалби се поддържат идентични оплаквания и се прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствените източници. В този смисъл са изложените съображения, че са били лишени от справедлив процес защото фактическите обстоятелства за авторството на деянието първоинстанционният съд е направил при липса на годни доказателства, а въззивната инстанция е възприела този неправилен подход. С тези съображения по същество се поддържа оплакване за осъждането им в нарушение по чл. 303 НПК. По делото такива нарушения, довели до потвърждаване на осъдителната присъда, без да е доказано по несъмнен и категоричен начин участието им в престъпленията, не са допуснати. Възражения по допустимостта на доказателствените източници в подкрепа на обвинителната теза са поддържани при разглеждане на делото в двете предходни съдебни инстанции. Още в първоинстанционният съд подсъдимите са изразили категорично становище, че част от доказатателствените източници, посочени от органа, който повдига и поддържа обвинението, са събрани в отклонение на установения в НПК ред и съдържащите се в тях фактически данни не могат да се ползват като годни доказателства. Оспорили са използването като източник на доказателства на данните от записаните чрез използване на специални разузнавателни средства разговори от мобилния телефон на подсъдимия В., като са изложили съображения, че е опорочена процедура по събирането им, защото искането за контролиране на телефонните разговори е направено във връзка с друго дело и извън разрешения срок. Софийският градски съд е обсъдил доводите им касаещи законосъобразното изготвяне на вещественото доказателствено средство, получено чрез използване на специалното разузнавателно средство и в мотивите на присъдата обосновано ги е отхвърлил. Изложените съображения, че е спазен процесуалния ред, регламентиран в Закона за специалните разузнавателни средства, към момента на прилагането на този способ на доказване, се подкрепят от данните по делото и разпоредбите на НПК, поради което въззивната инстанция не е имала основание да ги отхвърли. Процедурата по която е извършено подслушването и записването на телефонните разговори на подсъдимия В. е спазена, а веществените доказателствени средства, изготвени при използването на специалните разузнавателни средства, законосъобразно са кредитирани. Искането за контрол и звукозапис на телефонните раговори е мотивирано с това, че лицето е заподозряно в организиране и ръководене на група занимаваща се с извършване на тежки умишлени престъпления. То е регистрирано от Н. служба за борба с организираната престъпост под № 946 от 7.06.2002 год. и по това искане Председателят на СГС е разрешил използването му. Прилагането на специалното разузнавателно средство е могло да бъде извършено едва след като бъде получено по предвидения в закона ред разрешението от съдията. В конкретния случай изрично е посочена начална дата 7.06.2002 год., поради което не може да се възприеме довода, че не е спазен разрешения срок от шестдесет дни. Съмнение относно спазването на срока на контролиране на телефонните разговори не би могло да съществува независимо от поправката на датата на която Министърът на вътрешните работи е разпоредил прилагането на мероприятието. Във всички случаи фактическото провеждане на мероприятието е могло да започне едва сред получаване на разрешението от съдията, доколкото в него не е посочено изключението по чл. 17 ЗСРС, а инкриминираните подслушани телефонни разговори са проведени в разрешения период. Неоснователен е и довода, че оригиналният носител на специалното разузнавателно средство не е предявен на страните в съдебното следствие, като вместо него е представено копие, което няма никаква стойност. Вещественото доказателствено средство, получено чрез използване на СРС е изготвено в два еднообразни екземпляра, единият от които е предоставен на разследващия орган, а другият на съда, който го е разрешил. След изслушването от подсъдимите в закритото съдебно следствие на магнитния носител, който се съхранява в съда, е назначена техническа експертиза, която е установила пълна идентичност на хартиения носител, съдържащ записаните разговори, с този, която е предявен в съдебното следствие. Законосъобразно са отхвърлени от съдилищата и доводите, че не могат да се ценят като годни доказателства обясненията на починалия в процеса подсъдим Л. И. С., поради това, че са били лишени от възможност да участват при разпита му. Протоколите са извършените действия по разследването в досъдебното производство са съставени по реда на НПК и са годно доказателствено средство относно времето и начина на провеждане на процесуално-следстените действия. От тях правилно е прието, че по време на провеждане на разпита пред съдия подсъдимият С. е бил единственият уличен и освен него и защитника му разследваият орган не е имал задължение да осигури участието на други лица. Разпитът пред съдия е гаранция за законосъобразното събиране на доказателства, съдържащи се в тези обяснения, поради което не може да се приеме, че по някакъв начин му е било въздействано какви обяснения да даде. Отделно от това следва да се посочи, че в кориците на делото се съдържат и негови саморъчни обяснения, дадени непосредствено след задържането му, които не могат да бъдат ценени като доказателства по делото, но подкрепят обясненията дадени пред съдията. Решаващите съдилища не са се отнесли безкритично към показанията на този свидетел доколкото биха могли да представляват т.н. “оговор”. Анализирани са в логическата им връзка с останалите доказателства и са преценени като обективни. Посочвайки подсъдимите В. и М. като автори на деянието по никакъв начин не е смекчил собственото си наказателно положение. Неоснователен е и довода, че превратно са оценени показанията на пострадалия свидетел М. А., като е прието, че от тях могат да се направят изводи за авторството. Действително той не е посочил отличителни белези, на лицата, които са го отвлекли, но по начало деянието е било извършено по такъв начин, че е бил лишен от възможност да има визуален контакт със своите похитители. В съдебната фаза на процеса е разпитан четири години след извършване на деянието, но е дал достатъчно конкретни сведения по какъв начин се е озовал в[населено място], колко време е престоял там, какви неправомерни действия са били извършени от лицата, които го държали в бунгалото, по какъв начин е бил освободен. По категоричен начин е установил, че докато пътували с колата не виждал какво става защото му сложили нещо на главата, а когато пристигнали, вдигнали маската от устата му, но през цялото време бил със завързани очи, че пред него не са споменавани имена, че пред него са провеждани телефонни разговори, че му давали да говори по телефона с хора, които му искали телефон за връзка с лице, което може да им заплати определена парична сума, че през цялото време било упражвявано физическо и психическо въздействие. Не е разпознавал гласовете на нито един от подсъдимите и добросъвестно е установил, че не ги познава. Фактическите данни съдържащи се в показанията му не изключват подсъдимите като автори на деянието, защото са съпоставени с останалите доказателствени източници, които ги подкрепят. Не са пренебрегнати като източник на доказателства и обясненията на подсъдимия В.. На стр.8 от мотивите на въззивното решение Софийският апелативен съд подробно ги е обсъдил и като ги е съпоставил с останалите източници на доказателства, мотивирано ги е отхвърлил като изолирани и целящи да прехвърли изцяло вината за извършеното върху починалия С.. С оглед на фактическите констатации приети за установени при спазване на правилата за събиране проверка и оценка на доказателствата, материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимите. Налице са всички съставомерни признаци от съставите на престъпленията отвличане и противозаконно лишаване от свобода и на изнудване. Извън довода за липса на доказателствена основа за осъждането им, жалбоподателите не поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които касационната инстанция е длъжна да отговори. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата им, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Извън довода за осъждането им при недопустимо предположение, на които беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон, то се мотивира с допуснати нарушения при разглеждане на делото. В този смисъл е изложеното съображение, че въззивната инстанция съществено е ораничила правата им защото не са обсъдени доводите и възраженията им, а от жалбоподателя В. и защото делото не е попълнето с необходими доказателства. Досъдебното производство и производството пред решаващите съдилища е проведено в съответствие с изискванията на процесуалния закон, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Първоинстанционният съд е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса, като в множество съдебни заседания е събрал както доказателствата в подкрепа на обвинението, така и тези, които подсъдимите допълнително са поискали, а въззивната инстанция е провела съдебно следствие, като допълнително е събрала поисканите от подсъдимия В. доказателства, съдържащи се в обясненията му. Подсъдимите са проявили процесуална активност, като са поискали съдебното следствие да не бъде приключено без изслушването на магнитния носител, на която са били записани телефонните разговори, проведени от под. В., Съдът е положил усилия за издирването му и като не го е открил е представил на подсъдимите втория екземпляр, които се съхранява в органа, разрешил подслушването. След изслушването на записите подсъдимите са поискали приключването на съдебното следствие. По този начин подсъдимият В. очевидно е приел, че изслушания запис произхожда от него и разкриването на обективната истина би могло да се извърши с наличната доказателствена съвкупност, като не е възразил, че телефонните разговори са проведени от друго лице. Едва в касационното производство от него се твърди, че не е изследвано дали телефонните разговори са проведени от него и за правилното решаване на делото е необходимо назначаване на съответна гласова експертиза. Той е следвало да прояви процесуална активност в тази насока и то пред съдебните инстанции по същество, които могат да събират доказателства. Такава се дължи и от решаващите съдилища, но само ако преценят, че има неизяснени обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото. При липса на възражение от подсъдимия за автентичността на записаните разговори и съмнение в съда за тяхното манипулиране, не се е налагало допълнително изясняване на това обстоятелство. Затова не може да се приеме възражението, че делото е останало неизяснено, при което е нарушено правото им на защита. Неоснователен е и довода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивната инстанция, изразило се в липсата на отговор по наведените им доводи против правилността на присъдата. Въззивният състав е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл.313 и чл. 314 НПК, като изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, направил е самостоятелен прецизен анализ на всички доказателства в тяхната взаимна връзка, обсъдил е доводите на жалбоподателите и в мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е посочил основанията, поради които не ги приема. Начинът по който жалбоподателите са упражнили правото си на жалба в частта за наказателната отговорност, налага касационната проверка да бъде извършена основно за наличието на обстоятелства, за които съдът следи служебно. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 НПК се мотивира единствено с осъждането им по обвинения, които не са доказани. Липсата на доказателства за извършено съставомерно деяние е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност, а не влияе на нейния размер. При установената фактическа обстановна и приложени материални закони наложените им наказания не са явно несправедливо завишени по размер и начин на изтърпяване. Индивидуализирани са в рамките на закона, предвидени за престъпленията, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, съобразени са и целите по чл. 36 НК Достатъчно значение като обстоятелство, от значение за размера на наказанието, е отдадено на продължителността на производството. Намаляването им от касационната инстанция би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе както за тяхното поправяне и превъзпитание, така и за оказване на предупредително и възпиращо въздействие на останалите членове на обществото. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1 т.1 НПК Р Е Ш И Оставя в сила въззивно решение № 222 от 22.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 272/2010 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 163 от 21.04.2009 год. по НОХ дело № 4156/2004 год. на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: