Р Е Ш Е Н И Е № 262 София,107.2012 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№944 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Д. и Н. П. Д. от [населено място] срещу решение №734 от 03.06.11г. по гр.д.№457/11г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е определил момента, в който спорният имот е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ и оттук – момента, от който е започнала да тече десетгодишната придобивна давност върху него. Това е довело до неправилно решение по постановения иск за собственост, основан на придобивна давност. Считат, че собствеността е възстановена с конститутивното решение на ПК В. от 07.05.1998г. и от този момент е започнала да тече придобивна давност върху имота. Ответниците в производството М. П. И. и Д. П. Д. оспорват жалбата. Позовават се на обстоятелството, че към решението на поземлената комисия, с което им е била възстановена собствеността върху спорния имот, не е имало приложена скица по одобрен план на новообразуваните имоти и затова те не са могли да защитят собствеността си преди издаването на такава скица, съответно – не е могла да започне да тече придобивна давност върху възстановения имот в полза на насрещната страна. Едва с одобряването на ПНИ и издаване на скица на възстановения имот съгласно този план, собствеността им е била окончателно възстановена и от този момент до предявяване на иска за собственост не са изтекли изискуемите 10 години за придобиване на собствеността им от ищците по давност, както правилно е приел и въззивният съд. Застъпват и становището, че участието на ищците /жалбоподатели в настоящото производство/ в административна процедура по оценка на направените от тях подобрения в имота сочи на липсата на субективния елемент на владението. С определение №237 от 27.03.2012г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се възстановяват в стари реални граници земи в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са постановени преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.68/99г./. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Първоначалната редакция на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/97г./ гласи, че поземлената комисия се произнася с решение за възстановяване правото на собственост на граждани върху земеделски земи при условията на §4 – 4л, в срок до 31.01.1998г. Този срок отпада в редакцията на текста, въведена с ДВ бр.88/98г. Същественото изменение на разпоредбата обаче е извършено с ДВ бр.68/99г. Според него ОСЗ /ПК, ОСЗГ/ постановява решение за признаване правото на собственост при условията на §4 – 4л; в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земите. От своя страна в действащата към този момент редакция на §4к ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидено, че възстановяването на земите в терени по §4, съответно – придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед та кмета на общината, към която се прилага скица на имота. От тази законодателна уредба следва, че решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се възстановяват земи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са издадени преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ / ДВ бр.68 от 30.07.99г./. Тези решения възстановяват правото на собственост в реални граници, които следва да бъдат определени в решението. Действително – в чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ /ДВ бр.122/97г./ е предвидено изработването на план на новообразуваните имоти, но към този момент той не е непременно условие за издаване на решение за възстановяване на собствеността. В този смисъл е решение №804 от 23.07.07г. по гр.д.№600/06г. на ВКС, четвърто гражданско отделение. Наличието на конститутивно действие на решенията на поземлените комисии, издадени до изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, се приема и в задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК– решение №588 от 29.06.2010г. по гр.д.№1350/09г. на ВКС, І ГО.; решение №106 от 19.05.11г. по гр.д.№1326/10г. на ВКС, ІІ ГО; решение №809/14.01.11г. по гр.д.№1889/09г. на І ГО. Едва след въпросното изменение на закона от 30.07.99г. е въведена двуфазност на производството по възстановяване на земите в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ – първо се издава решение на поземлената комисия за признаване правото на собственост, а след това - заповед на кмета на общината за възстановяване на собствеността върху новообразуваните имоти и скица към нея. Тази процедура обаче се прилага само в случаите, при които за конкретния имот не е било постановявано конститутивно решение на поземлената комисия преди 30.07.99г. Следва да се отбележи и това, че заповедта по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ се издава по план на новообразуваните имоти, тъй като това произтича от редакцията на законовия текст. В предходната редакция на текста не се говори за новообразувани имоти, нито за план на новообразуваните имоти, а за изработване на кадастрални планове, съдържащи границите на имотите на бившите собственици, тъй наречените помощни кадастрални планове, по които се индивидуализират възстановените земи. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е отменил решение №124 от 15.01.11г. по гр.д.№10933/10г. на Варненския районен съд и е отхвърлил предявения от Н. Т. Д. и Н. П. Д. срещу М. П. И., М. Д. П. и Д. П. Д. иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване на собствеността на ищците върху недвижим имот – реална част от имот с идентификатор №10135.5403.4045 по КК на [населено място], с площ на реалната част от 1200кв.м., в землището на[жк], местност „Б.-юг“. В. съд е приел, че ищците са бивши ползватели на спорния имот, попадащ в терен по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Те не са упражнили правото си на изкупуване на имота, който от своя страна е бил възстановен на ответниците със заповед №Г-ПР-324/26.05.06г. по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ищците не са станали собственици на спорната реална част по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода 21.11.1997г. - 14.07.2010г., тъй като изискуемият 10 годишен давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС не е изтекъл към датата на предявяване на иска, считано от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ през 2003г. Решението е неправилно. Съображенията за това са следните: С решение №510 от 27.05.1998г. на ПК В. е възстановена на ответниците М. Д. П., М. П. И. и Д. П. Д., в качеството им на наследници на Х. П. С., собствеността върху бивша нива от 2,000 дка, включваща спорния имот от 1200 кв.м. Възстановената собственост е индивидуализирана по комбиниран план на местността „Б.-юг“ от 1997г., като част от имот пл.№258, обхващаща следните планоснимачни номера: № 608 /0,976 дка/; №609 /0,837 дка/ и №589 /0,187 дка/. Това решение е издадено на основание чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, преди изменението на разпоредбата с / ДВ бр.68 от 30.07.99г./ и съобразно приетото по-горе, има конститутивно действие. Границите на възстановения имот са достатъчно ясно посочени в самото решение, при което издаването на скица към него представлява едно техническо действие, което няма отношение към самото възстановяване на собствеността /виж в този смисъл решение №595/05.07.2010г. по гр.д.№1333/09г. на ВКС, І ГО и решение №225 от 06.07.2011г. по гр.д.№559/10г. на ВКС, І ГО,решение №511 от 19.11.10г. по гр.д.№1080/09г. на ВКС, І ГО, които са постановени в производство по чл.290 ГПК и имат характер на задължителна съдебна практика/. От момента на влизане в сила на това решение ответниците се легитимират като собственици на възстановения имот и са могли да защитят тази своя собственост от всяко неоснователно поведение на трети лица. От същия момент започва да тече и придобивната давност върху възстановения имот. Към момента на предявяване на исковата молба – 14.07.2010г. десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС е изтекъл и следователно – предявеният от ищците иск за собственост, основан на придобивна давност е основателен. Незаконосъобразно е разбирането на въззивния съд, че до влизане в сила на плана на новообразуваните имоти през 2003г. е имало открита реституционна процедура и затова не е могла да тече придобивна давност върху спорния имот. В действителност административната процедура по възстановяване на собствеността е приключила с издаване на позитивното решение на ПК В. от 1998г. Последващото приемане на ПНИ няма отношение към собствеността. Издадената последваща заповед на кмета на общината по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ няма реституционен ефект, тъй като той е настъпил преди това с издаването на позитивното решение на поземлената комисия. Неоснователно е възражението на ответниците, че придобивната давност е прекъсната с признаване на техните права от ищците. Обстоятелството, че ищците са обжалвали оценката на извършените от тях подобрения в имота не може да се приравни на действие по признаване на собствеността на ответниците, тъй като има съвсем друго правно значение. Освен това – доказателствата, че е била изготвена такава оценка и че тя е била обжалвана от ищците, са представени извън срока по чл.131, ал.1 ГПК и съгласно чл.133, ал.1 ГПК тези доказателства не могат да бъдат преценявани в съдебния процес по предявения иск за собственост. Ответниците не са предприели своевременно действия, с които да прекъснат придобивната давност на ищците /предявяване на иск за собственост/, затова те не могат успешно да се защитят по предявения иск срещу тях. По делото няма данни за отнемане на владението на ищците по административен ред. Няма данни да е била приведена в изпълнение заповедта за изземване на имота, а и тази заповед е издадена след изтичане на десетгодишния срок на владение по чл.79, ал.1 ЗС. Отделен е въпросът, че самата заповед за изземване е представена от ответниците извън срока по чл.131, ал.1 ГПК и не може да се преценява в съдебния процес. Неоснователен е и доводът, че владението на ищците не е било спокойно, тъй като ответниците са предявявали пред тях претенциите си. В теорията и в съдебната практика се приема разбирането, че спокойно е това владение, което не е установено с насилие. Предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението , нито прекъсва придобивната давност. В заключение - като е отхвърлил иска за собственост, основан на придобивна давност, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №734 от 03.06.11г. по гр.д.№457/11г. на Варненския окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] М. Д. П. от [населено място],[жк][жилищен адрес] и Д. П. Д. от [населено място], [улица], че Н. Т. Д. и Н. П. Д., двамата от [населено място], [улица][жилищен адрес] са собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот – реална част от имот с идентификатор №10135.5403.4045 по КК на [населено място], с площ на реалната част от 1200кв.м., находящ се в [населено място], район „А.“,[жк], местност „Б.-юг“, при граници на реалната част: имот №10135.5403.3181, път, останалата част от имот №10135.5403.4045, имот № 10135.5403.9613 /път/ и № 10135.5403.4110, като реалната част е означена с червен защрихован цвят на скицата на лист №20 по гр.д.№10933/09г. на Варненския районен съд, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: