Ключови фрази
Установителен иск * право на строеж * трансформация на правото на строеж в право на собственост * необходимо другарство * продажба на право на строеж * начало на давностен срок * погасителна давност

655-97

                                                                                Р  Е Ш Е Н И Е

 

гр. София , 16.06.2010 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети  януари   през две хиляди и десета  година в състав

                                              

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА          

 ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

                           ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

                                                                   

При участието на секретаря Анета Иванова

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова  

гр. дело N 442 / 2009 г. по описа на Първо  гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

А. Г. Д. е обжалвал въззивното решение на С. окръжен съд № 198 от 24.11.2008г. по гр.д. № 624/2008г.

Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречие в съдебната практика за момента, от който започва да тече срока на погасителната давност по чл.67 ЗС по отношение на приобратателя на правото на строеж.

Ответниците не са подали отговор по реда на чл.287 ГПК.

По подадената касационна жалба В. касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

Предявени са субективно съединени искове от К. М. М., Д. Д. М., М. И. И., А. Г. Д., С. Е. С. , Т. М. П. и П. С. П. по чл.97 ал.1 ГПК за установяване по отношение на С. К. С. и В. Г. С., че учреденото с нот.акт № 84/1996г. право на строеж на апартамент В-М-І на първи мансарден етаж от сградата в УПИ * кв.90а по плана на гр. С. е погасено по давност.

Старозагорският окръжен съд е отменил решението на С. районен съд 127 от 30.01.2008г. по гр. д. № 865/2007 г. и е отхвърлил иска. Въззивният съд е приел , че погасителната давност за упражняване на правото на строеж започва да тече от момента, от който е възможно да се реализира изграждането на обекта, за който е учредено, а в случая не е изпълнен все още втория жилищен етаж, над който е предвидено построяване на мансардни етажи, носители на правото на строеж за един от които са ответниците.

В друго решение № 108 от 29.04.2008г. на С. окръжен съд по гр.д. № 125/2008г. , в което е разгледан спор за собственост за обект в същата сграда е прието, че давностният срок тече от момента на сключване на договора от първоначалния суперфициарен собственик.

Настоящият състав на ВКС намира за правилно второто становище.

Правото на строеж е ограничено вещно право, което дава право на носителя му да построи сграда в чужд имот и в отклонение от правилото на приращението на чл.92 ЗС да придобие собствеността върху постройката. Съгласно чл.67 ЗС правото на строеж се погасява ако не бъде упражнено в петгодишен срок. Правото на строеж се трансформира в право на собственост с построяването на обекта, за което е учредено в груб строеж, законната дефиниция за който е дадена в т.46 от Д. разпоредби на ЗУТ – това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. От този момент се счита, че е налице самостоятелен обект на собственост и съгласно чл.181 ал.2 ЗУТ разпореждане може да се извършва не с правото на строеж, което се е трансформирало в право на собственост, а със сградата или самостоятелни обекти от нея. Оттук следва да се направи и изводът, че правото на строеж е реализирано когато сградата, за която е учредено е завършена в груб строеж т.е. изградени са ограждащите стени и е направен покрив. В този момент се придобива собственост и върху обектите, за които носители на правото на строеж са различни лица, защото те не могат да съществуват без присъщите им общи части по чл.38 ЗС. В разглеждания случай суперфицията е учредена на „А” ЕООД гр. С. през 1995г. за част от обектите в сградата, от своя страна дружеството е продало правото на строеж на ответниите с нот.акт 154/1997г. От заключението на техническата експертиза е установено, че разрешението за строеж е от 12.07.1996г. От този момент строителството е могло да започне, съответно това е и началото на давностния срок по чл.67 ЗС. До предявяването на настоящия иск през 2007г. са изминали повече от десет години, следователно давността е изтекла и правото на строеж е погасено. След като първоначалният титуляр на правото на строеж не може да го реализира поетапно , на приобретателя не може да се признае право да завърши строежа в по-дълът от петгодишния срок , защото той придобива учреденото на първоначалния титуляр право на строеж и съответно за него не може да тече нов срок. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че петгодишният давностен срок, с изтичането на който съгласно чл.67 ЗС се погасява правото на строеж тече от един и същ момент както за първоначалния, така и за последващите титуляри, на които той прехвърля своето ограничено вещно право изцяло или за определени самостоятелни обекти от сградата, за която е учредено. Обратният извод на въззивния съд е неаконосъобразен, а това е основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК решението да се отмени и спорът да се реши по същество от ВКС на основание чл.293 ал.2 ГПК като предявеният иск се уважи изцяло, включително на основание чл. 271 ал.3 ГПК и по отношение на ищците, които не са обжалвали въззивното решение, тъй като са необходими другари – участват в едно и също материално правоотношение и делата им не могат да бъдат решени различно.

При този изход на спора ответниците дължат разноски за всички инстанции в рамер на 267лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА въззивното решение на С. окръжен съд № 198 от 24.11.2008г. по гр.д. № 624/2008г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ , предявен от К. М. М., Д. Д. М., М. И. И., А. Г. Д., С. Е. С. , Т. М. П. и П. С. П. по отношение на С. К. С. и В. Г. С., че учреденото с нот.акт № 84/1996г. право на строеж на апартамент В-М-І на първи мансарден етаж от сградата в УПИ * кв.90а по плана на гр. С. е погасено по давност.

ОСЪЖДА С. К. С. ЕГН ********** и В. Г. С. ЕГН ********** да заплатят на А. Г. Д. 267лв. разноски по делото за всички инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: