8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. София,05.08.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ търговско отделение , в открито заседание на осемнадесети март , две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря Лилия Златкова , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1071 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 24.06.2011год.от Софийски апелативен съд,Търговско отделение , 5 състав , решение по т.д.№ 577/2010 год.,с което е потвърдено решение на Софийски градски съд,ТО,VІ отд.-12 състав,постановено на 29.09.2009 год.по т.д.№ 2545 / 2009 година.Със същото е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД,за обявяване за окончателен сключения между страните - на 18.02.2008 год.- предварителен договор за прехвърляне,чрез покупко-продажба,право на собственост върху следните недвижими имоти: апартамент № 2,находящ се в [населено място],бул.„Д. Б. „ № 47, ІІ етаж ,вх.А, със застроена площ от 84,11 кв.м.; апартамент № 3,находящ се на същия адрес,със застроена площ от 82,50 кв.м.,както и подземен гараж № 8, находящ се в [населено място], бул. „Д. Б. „ и ул. „ Т. Търновски„,на ниво - 3,20,със застроена площ от 36,27 кв.м..Навежда се основание за неправилност на въззивното решение,поради постановяването му в противоречие с материалния закон - чл.147 ал.2 вр. с чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ и необоснованост.Според касатора,в противоречие с преждепосочените норми , въззивният съд и след формиране на извод за наличие на валидно взето решение от „волеобразуващия„ орган,упражняващ правата на дружеството - едноличен собственик на капитала на дружеството - продавач,чрез Съвета на директорите на [фирма] / едноличен собственик на капитала на [фирма] / , е счел за необходимо и решение от „ волеизразяващия „ орган на едноличния собственик на капитала на дружеството – продавач – управителя на [фирма],което дружество се явява едноличен собственик на капитала на [фирма] / продавача по предварителния договор за покупко–продажба/.Касаторът намира,че дори при обосноваване необходимостта от решение на волеобразуващия и волеизразяващия органи на дружеството – едноличен собственик на капитала на дружеството – продавач, то в конкретния случай не е съобразен факта,че волеизразяващото волеизявление се следва от управителя на [фирма],който и към момента на сключване на предварителния договор е лице,вписано като управител на дружеството – продавач [фирма].Необоснована, според касатора,е тезата на съда, че липсата на валидно съгласие на „волеобразуващия „ орган на дружеството – едноличен собственик на капитала на дружеството – продавач , предпоставя нищожност на сключения предварителен договор.В отношенията с трети лица управителят не следва да се счита ограничен в правомощията си /чл.141 ал.2 изр.трето ТЗ/,което обуславя действителност на сключения предварителен договор,предвид наличие на формална и безспорна представителна власт на управителя на [фирма],в който смисъл е цитирана и трайна съдебна практика. Касаторът претендира отмяна на въззивното решение и постановяване на решение за обявяване предварителния договор за окончателен,предвид наличието на всички изискуеми съгласно чл.363 ГПК предпоставки и спазване особените изисквания на закона /чл.586 ал.1 ГПК/ за прехвърлянето правото на собственост.
Ответникът – [фирма] – оспорва касационната жалба, поддържайки съображенията на въззивната инстанция.
С определение №168/12.03.2012 год. е допуснато касационно обжалване по въпроса за тълкуването и прилагането на чл.147 ал.2 вр. с чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ в конкретната хипотеза на разпореждане с имот от еднолично дружество с ограничена отговорност,чийто собственик е друго еднолично дружество с ограничена отговорност,за да би се приело налице валидно съгласие за прехвърляне правото на собственост,като условие за обявяването на предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот за окончателен,по иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД .Въпросът е допуснат в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .
Върховен касационен съд,Търговска колегия,второ отделение,в съответствие с наведените касационни основания, доводите и възраженията на страните в касационното производство и за да се произнесе съобрази следното :
По правния въпрос :
С последващо определение № 32/11.02.2013 год. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по т.д.№ 3 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.
С т.1 на Тълкувателно решение № 3 / 15.11.2013 год. по т.д.№ 3 / 2013 год.на ОСГТК на ВКС бе прието,че решение на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот,собственост на дружеството, сключена от представляващия дружеството орган / управител (и) /. Липсата на решение на ОС по чл. 137 ал.1 т.7 ТЗ не опорочава предварителния договор,имащ единствено облигационно действие ,нито е пречка за обявяването му за окончателен . Липсата на решение по чл.137 ал.1 т.7 ТЗ не може да се противопостави на трети лица и несъответствия от вътрешно-организационен характер биха имали правно значение само във вътрешните отношения между дружеството и неговия управител / и /.
Съгласно чл.147 ал.2 от ТЗ,едноличният собственик на капитала / в случая [фирма] / при еднолично дружество с ограничена отговорност, каквото е ответникът , решава въпросите от компетентността на ОС. Съгласно чл.147 ал.1 предл.второ от ТЗ, когато собственик на едноличното О. е юридическо лице - в случая [фирма] , неговият ръководител или определено от него лице управлява едноличното О..Налице е точно тази хипотеза на закона,при която управителят на едноличния собственик на капитала на [фирма] - [фирма] , в това си качество и по силата на закона представлява и [фирма].
С така постановеното Тълкувателно решение,макар и в хипотеза на разпореждане от О. , е даден отговор на правния въпрос и за конкретната хипотеза, по който е допуснато касационното обжалване. Съгласно същия, съобразявайки чл.147 ал.1 пр.второ ТЗ,следва да се приеме ,че за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот,страна – продавач по която е еднолично дружество с ограничена отговорност, собственик на капитала на което е друго дружество с ограничена отговорност,достатъчно е волеизявление за разпореждането,изходящо от управителя на едноличното дружество с ограничена отговорност / [фирма]/,не и съпътстващо съгласие на управителя на едноличното дружество с ограничена отговорност,собственик на капитала на разпореждащото се Е. .
По основателността на касационната жалба :
Предявен е иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти,между [фирма] , в качеството на продавач и [фирма] , в качеството на купувач.Е. собственик на капитала на дружеството - продавач е [фирма], чийто едноличен собственик на капитала е [фирма] . С. за разпореждането с имотите – собственост на [фирма] е дал С. на директорите / СД / на [фирма],като предварителният договор е сключен от управителя на [фирма] – С. А., впрочем управител и на [фирма] към момента на сключване на предварителния договор , макар в същия формално да фигурира единствено с посочено качество на управител на [фирма]. Въззивният съд е приел, че на основание чл.28 ал.1 от Устава на [фирма] ,СД на дружеството разполага с остатъчна компетентност / извън тази в правомощията на Общото събрание, респ. едноличния собственик на капитала - Столична община /, в която се включва вземане на решение за продажбата и същото съставлява съгласие на „ волеобразуващия” орган на дружеството - едноличен собственик на капитала на [фирма] – [фирма].Приел е ,обаче, че тази воля следва да бъде валидно изразена от управителя на едноличното дружество с ограничена отговорност – собственик на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност – продавач,в качеството на „ волеизразяващ „ орган , т.е. от управителя на [фирма]. Поради липсата на последното, съдът е приел,че предварителният договор е нищожен,поради липса на съгласие и като такъв не може да бъде обявен за окончателен.
Следователно,формираният извод, че само волеизявлението на управителя на [фирма] – дружеството - продавач - не е достатъчно за обявяването на предварителния договор за окончателен,противоречи на възприетото в ТР № 3 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС. Нещо повече – съдът е приел , че липсата на отделно съгласие на управителя на [фирма] предпоставя нищожност на предварителния договор, в противоречие със съдебната практика, която изхождайки от облигационния характер на предварителния договор не намира по начало липсата на съгласие за разпореждане с имота към този момент за опорочаващо го до степен на нищожност,която практика настоящият състав споделя.Волята за разпореждане с недвижимите имоти , собственост на [фирма],изразена от управителя на същото,е достатъчна за обосноваване наличие на съгласие за разпореждане с имота,поради което и единственият довод за отхвърляне на иска се явява неоснователен.
Дори при противно разрешение на поставения материалноправен въпрос,в конкретния случай предявеният иск би бил уважен предвид факта, че едно и също лице – С. А. - е изпълнявало функциите на управител на [фирма] / продавача / и [фирма] / дружеството - едноличен собственик на капитала на дружеството - продавач / към момента на сключване на предварителния договор , видно от решение № 6 / 11.12.2002 год. на СГС по ф.д .№ 2198 / 1999 год. на [фирма] и решение № 9 / 14.12.2002 год. на СГС , по ф.д.№ 25173 / 1991 год. на [фирма] . Нелогично и противоречащо на добросъвестността при сключване на търговски сделки е да се приеме , при липсата на изразени основателни съображения за противното, че едно и също лице , в едно качество изразява съгласие, а в друго качество се противопоставя на сключването на сделка,т.е. изразява противоречиво отношение спрямо настъпването на едни и същи правни последици , при това по отношение на един и същ правен субект - в случая [фирма].
Налице са и останалите предпоставки за обявяване предварителния договор за окончателен :
Видно от нот.акт № 153,том І-ви, рег.№ 4312, нот. дело № 138 от 16.12.2002 год. на Нотариус М. Г. , рег.№ 303 на НК,ответното дружество е придобило собствеността на процесните два апартамента по договор за замяна със [фирма]. Също по договор за замяна е придобило собствеността върху подземния гараж , като сделката е материализирана в нот. акт № 111,том І-ви, рег.№ 2721, нот. дело № 98 от 06.08.2003 г.на същия Нотариус.Няма спор между страните,че договорените продажни цени са изцяло изплатени от ищеца към момента, установено и с преводни нареждания от 28.02.2008 год. и 22.07.2008 год. и извлечения от сметки на купувача,потвърдено изрично с констативен протокол от 15.08.2008 година , предвид което и обявяването на предварителния договор за окончателен следва да бъде постановено безусловно .
На основание чл.364 ал.1 ГПК , ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимия местен данък върху прехвърляните имоти , който съгласно чл. 44 ал.1 вр. с чл.46 ал.2 т.1 и чл. 47 ал. 2 от ЗМДТ във връзка с чл.35 ал.2 от Наредба за определяне местните данъци на Столичен общински съвет, възлиза на 2,5 % върху по-високата измежду данъчната оценка и договорената цена на имотите . В случая данъчните оценки на същите са по-високи , съответно - 115 158,50 лева / ап. 2 / , при договорена цена 97 005 лв. ; 113 352,80 лв. / ап. 3 / , при договорена за същия цена от 98 203 лв. и 17 802,60 лв. / подземен гараж № 8 / , при договорена за същия цена от 17 400 лева. Дължимият местен данък възлиза на 2 878,96 лв.- за продажбата на ап.2, 2 833,82 лв.- за продажбата на ап.№ 3 и 445,06 лв.- за продажбата на подземния гараж или общо 6 157,85 лева разноски по прехвърлянето, дължими по сметка на Столична община.На основание чл.364 ал.1 ГПК следва да се впише възбрана върху имотите до представяне доказателства за заплащане на местния данък по прехвърлянето, за което ищецът следва да внесе и такса по вписването,в размер на 212,61 лв., на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси , събирани от А. по вписванията, по сметка на Агенцията / 0,1 % върху цената на исковете /.
С оглед изхода на спора ответникът би следвало да възмезди ищеца за понесените в производството разноски , в размер на 12 768,47 лв. за първа инстанция /съгласно списък за разноски – стр.171 по номерацията на делото /, 7 252,16 лв. за въззивна / списък на разноски – стр. 69 по номерацията на въззивното дело / и 8 302,16 лв. - за касационна инстанция, но претенцията следва да бъде уважена до размера, поискан от ищеца в опис на разноски в касационното производство – 21 054,32 лева .
Водим от горното, на основание чл.293 ал.2 ГПК,Върховен касационен съд, второ търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 1034 / 24.06.2011 год. по т.д.№ 577 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, ТО – 5 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД вр. с чл.362-364 от ГПК,сключеният на 18.02.2008 год.между [фирма], в качеството на продавач, представлявано от управителя С. И. А. и [фирма],в качеството на купувач,представлявано от управителя Х. И. Х.,предварителен договор за покупко – продажба на следните недвижими имоти – собственост на [фирма] : АПАРТАМЕНТ № 2 / втори /, находящ се в [населено място] , бул. „ Д. Б. „№ 47, на ІІ етаж,вх.”А”,със застроена площ от 84,11 кв.м.,състоящ се от дневна – столова, кухненски бокс , спалня, тоалетна,баня и коридор , при съседи : от изток – апартамент № 1,от юг – вътрешен двор,от север – стълбищна клетка и от запад – ап.№ 3,ведно с прилежащо му мазе № 2 / две / , със светла площ от 5,77 кв.м., при съседи на мазето : от изток – калкан, от юг – вътрешен двор, от запад- коридор , от север – мазе № 1, заедно със съответните 2,802 % / две цяло осемстотин и две хилядни върху сто / идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е застроена, съставляващо урегулиран поземлен имот І /първи/,отреден за жилищно строителство и подземни гаражи от кв.158 / сто петдесет и осми /, м. „ Л. „ ІІ част , по плана на [населено място], при граници на имота : урегулиран поземлен имот ІІІ / трети / - за жилищно строителство и трафопост , урегулиран поземлен имот ІІ / втори / - за жилищно строителство , ул. „ Г. „ и бул. „ Д. Б.„, за ц е н а от 97 005 / деветдесет и седем хиляди и пет /лева ; АПАРТАМЕНТ № 3 /трети /, находящ се в [населено място], бул. „ Д. Б. „ № 47 , на ІІ етаж, вх.”А”,със застроена площ от 82,50 кв.м. , състоящ се от дневна с кухненски бокс , спалня, тоалетна – баня, входно антре и коридор , при съседи : от изток – стълбищна клетка и ап.№ 2 , от юг – двор, от запад – двор , от север - офис,ведно с прилежащото му мазе № 3 / три /,със светла площ от 6,65 кв.м., при съседи : от изток – коридор, от юг – двор,от запад – мазета № 5 и № 6, от север – мазе № 4 ,ведно с припадащите се 2,732 % / две цяло седемстотин тридесет и две хилядни върху сто/ ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,в което е застроена ,съставляващо урегулиран поземлен имот І /първи/ ,отреден за жилищно строителство и подземни гаражи от кв.158 / сто петдесет и осми / , м. „Л. „ ІІ част, по плана на [населено място], при граници на имота : урегулиран поземлен имот ІІІ / трети / - за жилищно строителство и трафопост , урегулиран поземлен имот ІІ / втори / - за жилищно строителство, ул. „ Г. „ и [улица], за ц е н а от 98 203 лева / деветдесет и осем хиляди двеста и три / лева и 3 / ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ № 8 / осми / , в незавършен вид ,находящ се в [населено място],бул.„Д. Б. „ № 47 и ул. „ Т. Търновски „, ниво - 3,20,с обща застроена площ 36,27 кв.м. ,включваща застроена площ от 21,61 кв.м., състоящ се от една гаражна клетка , при съседи : от север - маневрено хале, от изток – гараж № 9 , от запас и юг – двор , заедно със съответните 8,614 % / осем цяло шестстотин и четиринадесет хилядни върху сто / ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е застроена,съставляващо урегулиран поземлен имот І /първи/,отреден за жилищно строителство и подземни гаражи, от кв.158 / сто петдесет и осми /, м. „Л. „ ІІ част,по плана на [населено място], при граници на имота: урегулиран поземлен имот ІІІ / трети / - за жилищно строителство и трафопост,бул. „Д. Б.„,ул. „ Т. Търновски „,урегулиран поземлен имот ІІ /втори/- за жилищно строителство и ул. „ Г. „ , за ц е н а от 17 400 / седемнадесет хиляди и четиристотин / лева .
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.364 ал.1 ГПК вр. с чл. 44 , 46 ал.2 т.1 и чл.47 ал.2 ЗМДТ да заплати по сметка на Столична община – район „ Л. „ местен данък по прехвърлянето на недвижимите имоти, в размер на 6 157,85 / шест хиляди сто петдесет и седем лева осемдесет и пет ст. / лева общо , а по сметка на А. по вписванията - такса за вписване възбрана върху имотите, на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси събирани от А. по вписванията, в размер на 212,61 / двеста и дванадесет лева шестдесет и една ст./ лева .
ПОСТАНОВЯВА вписване възбрана върху недвижимите имоти, до заплащане разноските по прехвърлянето, на основание чл. 364 ал.1 от ГПК .
ОСЪЖДА [фирма] ,на основание чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на [фирма] понесените във всички инстанции разноски в общ размер от 21 054,32 / двадесет и една хиляди петдесет и четири лева и тридесет и две стотинки / лева . Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|