Р Е Ш Е Н И Е № 299 София, 19.12.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 587 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Д. , чрез М. на з. и х. и при процесуално представителство на А. Г.- старши юрисконсулт на О. д. „З.” [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 601 от 07.01. 2011 година по гр.възз.д. Nо 967/2010 год. на ОС- Русе , В ЧАСТТА , с която е обезсилено Решение Nо 1238 от 07.07.2010 година по гр.д.Nо 5503/ 2006 година на РС- Русе и се прекратява производството по иска по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса подлежат ли на отмяна по реда на чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ не само констативните нотариални актове , но тези , обективиращи нотариалните удостоверявания на правни сделки, поради наличието на противоречива съдебна практика по въпроса. По поставените в касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], заявена чрез адв.А. Н.- АК П. , правни въпроси не е допуснато касационно обжалване. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 281 ГПК и правомощията на чл. 291 ГПК , намира : С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила Решение Nо 1238 от 07.07.2010 година по гр.д Nо 5503/2006 година на РС-Русе, В ЧАСТТА , а която е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], че Д., п. от М. на з. и х. е собственик на следния недвижим имот- имот Nо * , прилежащ терен от 5336 кв.м. към цех за производство и преработка на гъби, находящ се в землището на [населено място] по плана за земеразделяне и търговското дружество е осъдено да предаде владението на същия , на основание чл. 108 ЗС. В тази част решението е влязло в сила- арг. чл. 296 т.3 предл. 1-во ГПК. Със същото решение , окръжният съд е обезсилил решението на първата инстанция по иска по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ и е прекратил производството в тази му част, приемайки , че „ на отмяна по реда на чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ подлежат само констативните нотариални актове или нотариалните актове по обстоятелствена проверка. Легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена сделка , ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което ищецът е признат за собственик, поради което същият няма интерес от предявяването на този иск и производството по същия следва да бъде прекратено, след като решението на първата инстанция се обезсили. Решението на въззивния съд , в частта , в която е допуснато касационното обжалване е неправилно. С ТР 3/2012 година на ОСГК на ВКС , по приложение на чл. 537 ал.2 ГПК, аналогичен текст на чл. 431 ал.2 ГПК/ отм./ , се приема , че когато е налице спор за материално право, което някоя от страните установява правото си на собственост с констативен нотариален акт , а друга с нотариален акт , удостоверяващ прехвърлителна сделка ,и се установи, че собственик е страната по нотариалния акт същата , с който се удостоверява правна сделка за учредяване , прехвърлен или погасяване на право на собственост , то на отмяна по чл. 537 ал.2 ГПК подлежи само констативния нотариален акт. Изложените в тази насока мотиви на въззивния съд са правилни и законосъобразни, но постановеното решение , с което е обезсилено решението на първата инстанция, е неправилно. Въпросът за допустимостта на произнасянето по чл. 537 ал.2 ГПК /респ. чл. 431 ал.2 ГПК-отм/ , в рамките на спора за материално право , досежно отмяната на нотариалния акт, доколкото някоя от страните по спора установява правото на собственост с констативен нотариален акт, не може да бъде поставен , тъй като не се касае до самостоятелен иск, респ. искане на страната, а до произтичащи и обусловени от правния резултат по спора за собственост правомощия на съда , дори и да няма направено искане да отмени на основание чл. 537 ал.2 ГПК на констативния нотариален акт , ако по спора е безспорно установено , че не е налице фактическия състав за възникване на правото на собственост , удостоверен с тази акт. Неправилно, с обжалваното решение , окръжният съд е приел, че искането за отмяна на констативния нотариален акт е самостоятелен иск, които предполага проверка на допустимостта преди съдът да се произнесе по основателността му. Въззивната инстанция , като инстанция по същество е следвало да извърши и в тази част на решението на първата инстанция проверка по основателността на искането и да се произнесе по законосъобразността на обжалваното в тази част решение , по същество. Ето защо , обжалваното пред ВКС решение на въззивния съд ще следва да се отмени , а делото върне на втората инстанция за постановяване на решение по основателността на въззивната жалба в тази част, като съобрази и задължителната съдебна практика на ТР3/2012 год. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение Nо 601 от 07.01. 2011 година по гр.възз.д. Nо 967/2010 год. на ОС- Русе , в частта , с която е обезсилено Решение Nо 1238 от 07.07.2010 година по гр.д.Nо 5503/ 2006 година на РС- Русе и се прекратява производството по иска по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от въззивния съд , в отменената част , от друг състав на въззивния съд, за постановяване на законосъобразен съдебен акт. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :