О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     N 3/10   София, 05.01.2010 година       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 декември две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА     изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 650/2009 година. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от Л. С. К. от гр. А., срещу определение № 2* от 10.07.2009 г. по ч. гр. д. № 1841/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила определение по гр. д. № 1096/2007 г. на Асеновградски районен съд, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес от предявения установителен иск за собственост. Поддържа се, че определението е постановено в нарушение на процесуалните правила за определяне наличието на правен интерес от иска. Относно основанието за допускане до касационна проверка на определението на въззивния съд е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното: Жалбоподателят е предявил срещу В. З. К., К. К. К. и С. К. Т. иск по чл. 97, ал.1 ГПК отм. с искане да се установи по отношение на тях, че той е собственик на 1/7 ид. ч. от поземлен имот № 1* намиращ се в с. В., с площ от 1329 кв. м. и построената в него полумасивна сграда, застроена на площ от 44 кв. м. на основание наследяване и давност от родителите му С. К. , починал 1956 г. и М. К. , починала 1984 г. Правният интерес от иска е обусловил с това, че ответниците, които са наследници на брат му К. С. К. (съпруга и деца), са се позовали на давностно владение и снабдили през 2005 г. с нот. акт за собственост на целия имот, съставен по реда на обстоятелствената проверка. Ответниците са противопоставили възражение, че наследодателите С. К. и М. К. не са били собственици на имота към откриване на наследството останало от тях, че ищецът никога не е владял имота, поради което не е могъл да придобие права на основание давностно владение, както и че наследниците на общите наследодатели през 1992 г. са сключили неформален договор за доброволна делба на възстановените земеделски имоти, с което отношенията между страните във връзка със съсобствеността възникнала на основание наследяване са били уредени, като ищецът е заявил, че няма претенции към имота, предмет на иска. След преценка на така установените факти и твърдения на страните, съдът е направил извод, че ищецът няма правен интерес от предявения установителен иск, тъй като той не е във владение на имота. За да защити напълно претендираните вещни права върху него има интерес от предявяване на ревандикационен иск. Правния интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и при отсъствието й, предявеният се явява недопустим. По тези съображения е прекратил производството по делото. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение като е споделил изводите на съда за недопустимост на иска. Налице е предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Изводът за допустимостта на иска е направен в противоречие с практиката на ВКС, която при преценката за наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост не се ограничава от единствения критерии дали ищецът е във владение на имота. Обжалваното определение е постановено при неправилна преценка на данните по делото относно наличието на интерес от предявения иск. С факта на позоваване на ответниците на давностно владение и снабдяването им с нот. акт за собственост на имота, те са смутили вещните права на ищеца. Налице е и възможност те да се разпоредят с имота. Защитата на правото на собственост може да се осъществи чрез предявяване на установителен иск, с което се спира течението на давностния срок. При уважаване на иска ще се опровергае удостовереното в нотариалното производство по съставяне на нот. акт въз основа на обстоятелствена проверка и това ще е основание за отмяната на този акт. Налице е правен интерес от предявения иск. Направеният извод в обратен смисъл е необоснован и при неправилно прилагане на процесуалните норми, което е основание за отмяната на въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно. След отмяната на определенията делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с разглеждане спора по същество и произнасяне по него с решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯВА определение № 2* от 10.07.2009 г. по ч. гр. д. № 1841/2009 г. на Пловдивски окръжен съд и определение № 735 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 1096/2007 г. на Асеновградски районен съд. ВРЪЩА делото на Асеновградски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия с произнасяне с решение по предявените искове.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.