Р Е Ш Е Н И Е № 197 гр.София, 26 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурор от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 555/2014 год.на ВКС, ІІІ н.о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.346,т.4 от НПК, по касационна жалба на адвокат Н. Д. – защитник на подсъдимия С. М. Х., срещу решение № 1415/16.12.2013 год., по внчхд № 1230/13 год. на СГС, НК, ХVІ въз. с-в, в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда. С присъда от 30.05.2012 г. по НЧХД № 8211/2010 г. Софийски районен съд, НО, 114-ти състав е признал подсъдимите Н. Й. С. и С. М. Х. за виновни в това, че на 01.12.2009 г. около 22.00 ч. в [населено място],[жк], бл.61, вх.”Г”, стая 404, в съучастие като извършители чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата, са причинили на Б. Т. С. лека телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания - травматична перфорация на тъпанчевата мембрана на дясно ухо, заемаща предно долният квадрант, придружено с проводно намаление на слуха на дясното ухо, достигащо до 35 децибела за честотите над 1000 херца, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на Б. Т. С., поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК ги осъдил и им наложил наказание „пробация” за срок от една година с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Съдът е признал подс. С. М. Х. за виновен и в това, че на 01.12.2009 г. около 22.00 ч. в [населено място]., ж.к. „ж.к. „Студентски град”, бл.61, вх.”Г”, ет.4, в коридора на етажа се заканил с престъпление против личността на Б. Т. С. - като опрял нож в ръката му, която С. бил поставил на гърдите си и му казал, че „ще го пребия” и това заканване би могло да възбуди основателен страх у С. за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал.1,пр.1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК го осъдил и му наложил наказание „пробация” за срок от 6 месеца със същите пробационни мерки, като подс. С. е оправдан да е извършил това деяние. С присъдата подсъдимите С. и Г. К. М. са признати за невинни за това, че на 18.01.2010 г. около 01.00 ч. в [населено място],[жк], бл.61, в съучастие като извършители и с друго неизвестно лице чрез нанасяне побой чрез удари с ръце и крака по тялото и като му скачали по главата и тялото, да са причинили лека телесна повреда на Б. Т. С., поради което са оправдани по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Районният съд частично е уважил и предявеният от тъжителя граждански иск по чл. 45 ЗЗД срещу подс. Н. С. и подс.С. Х. за сумата в размер на 5 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 130, ал. 1 НК от 01.12.2009 г., ведно със законната лихва върху тях до изплащане на сумата, а по отношение на подс. С. М. Х. частично е уважен и гражданския иск в размер на 2500 лева за деянието по чл. 144, ал. 1 НК. Подсъдимите С. и Х. са осъдени солидарно да заплатят и всички направени по делото разноски, включително държавната такса върху уважената част от гражданските иск, както и по 7.50 лева за служебно издаване на три броя изпълнителни листа. С решение № 1415/16.12.2013 год., по внчхд № 1230/13 год. на СГС, НК, ХVІ въз. с-в, образувано по жалби от защитниците на подсъдимите С. Х. и Н. С., съдът е отменил присъда от 30.05.2012 г. по НЧХД № 8211/2010 г. на СРС, н.о., 114-ти състав, в частта й, в която съдът се е произнесъл по повдигнатите от частния тъжител Б. Т. С. обвинения за извършени от подсъдимите Н. С. и С. Х. на 01.12.2009 г. престъпления по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 1 НК и е прекратил, на основание чл. 24, ал. 4, т. 2, вр. чл. 81, ал. 3 НПК наказателното производство срещу подсъдимите Н. С. и С. Х. относно повдигнатите обвинения за извършени от тях на 01.12.2009 г. престъпления по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 144, ал. 1 НК. Потвърдил е присъдата в останалата й част, включително и по отношение на уважените граждански искове. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на защитника на подсъдимия С. М. Х. се съдържа твърдение за незаконосъобразност на обжалваната присъда поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на въззивното решение в частта , в която е потвърдена първоинстанционната присъда и прекратяване на производството по отношение на гражданските искове или, ако делото не бъде прекратено - тяхното отхвърляне като неоснователни и недоказани или, алтернативно – изменение на решението и намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, дължимо от подс. С. Х.. Изтъква, че при неподадена в срок тъжба съдът не може да приеме за съвместно разглеждане глажданския иск , тъй като той е функция от на обвинението и може да бъде приет и разгледан само в един допустим наказателен процес. С настъпване на преклузията по отношение на наказателното производство, настъпва и по отношение на гражданския иск; неуместно е приложението по аналогия на ТР № 1/2013 год.; липсва доказване на деликта и уважаването на гражданските искове почива на предположения; присъденият размер на обезщетението надхвърля реалния размер на претърпените неимуществени вреди. В съдебно заседание жалбоподателят – подсъдим С. М. Х. не се явява, редовно призован. За него се явява адв. Н. Д., редовно упълномощени. Защитникът подсъдимите поддържа жалбата като изтъква изложените в нея аргументи и моли да бъде прекратено производството в частта относно предявените граждански искове, алтернативно иска намаляване присъдените по тях размери като завишени. Гражданският ищец и частен обвинител Б. Т. С. не се явява, редовно призован. За него се явява адв. М. Б., редовно упълномощен. Същият счита жалбата за неоснователна. Твърди, че неправилно съдът е прекратил наказателното производство поради изтекъл преклузивен срок. Цялата медицинска документация, съдържаща се в прекратеното досъдебно производство от прокурора се отнася до инцидента на 01.12.2009 год.,описан в частната тъжба, а не посочената дата на деянието 17.01.07 год. в постановлението на прокурора за прекратяване на производството. Тази фактическа грешка на прокурора е довела и до неправилните изводи на съда за изтекъл шестмесечен преклузивен срок за завеждане на производството от частен характер, описан в частната тъжба. Моли да му бъдат присъдени направените разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че производството по гражданските искове трябва да бъде прекратено на основание чл. 354, ал. 2, т.5 НПК, тъй като частната тъжба относно обвиненията по чл.130 и чл.144 от НК е подадена извън законоустановения шест месечен срок и ТР №1/2013 год. на ОСНК няма приложение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, СЧИТА ЖАЛБАТА ЗА НЕОСНОВАТЕЛНА. При проверката съставът на ВКС не откри нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Като краен резултат, законът е приложен правилно. Неправилно въззивният съд е прекратил производството в наказателната част. Действително, в постановлението за образуване на досъдебно производство № 223/2010 г. по описа на 07-РУП СДВР, пр.пр. № 5831/2010 г. по описа на СРП, е отразено деяние, осъществено на 17.01.2010 г. в [населено място]. Записът в постановлението обаче е некоректен, тъй като от приложените преди неговото съставяне материали е видно, че молителят е заявил фактическите обстоятелства и на двете деяния, както това на 17.01.2010 год., така и това на 01.12.2009 год. Всички извършени процесуални действия по разследването и отразяващите ги документи се отнасят и до двете деяния : докладната записка, молбите и обясненията на пострадалия, медицинските прегледи и писмените доказателства , които ги удостоверяват и др. / спр. приложената прокурорска преписка към делото/. Съдебно-медицинската експертиза има за обект на обследване именно нараняванията, причинени на пострадалия Б. С. на датата 01.12.2009 год. Образуването, разследването и прекратяването на производството се отнасят и за деянието от 01.12.2009 год., независимо от непълното и некоректно изписване в постановлението на прокурора при СРП за образуване на наказателното производство от 20.01.2010 год. и в постановлението за прекратяването на наказателното производство от 01.03.2010 год. год. по дознание ЗМ№223/10 год. по описа на 07.РУ- СДВР, пр.пр.5831/08 год., само на обстоятелствата на описанието на престъплението, заявени за едната дата – 17.01.2010 год., вместо заявените обстоятелства на престъплението и за датата 01.12.09 год. Отделен е въпросът, че и двата побоя, описани от пострадалият Б. С. в показанията му като свидетел, а преди тях и в заявителския материал – съобщение до органите на полицията, имащо правно значение на законен повод, сочат на фактически обстоятелства на две деяния по чл. 130 от НК относно телесната неприкосновеност на пострадалия С. и деяние по срещу свободата на личността му, по чл. 144, ал.1 от НК, първото и третото от които е извършено на 01.12.09 год., а второто на 17 срещу 18 01.2010 год. Тези прояви са и типичен случай на деяния, осъществени „по хулигански подбуди”, даващи основание за образуване на производство от общ характер, а не от частен характер. Незачитането на правата на личността, арогантното и безочливото им погазване, демонстративното физическо и психическо насилие, са в най-ярка степен израз именно на хулиганско поведение. Всички посочени в постановлението за прекратяване на наказателното производство отделни решения на състави на ВКС са разбрани и приложени от представителят на СПР напълно превратно и неточно, в обратния смисъл на съдържанието на цитираната съдебна практика. При тези данни преклузивният шестмесечен срок има за начало датата на уведомяване на заинтересования за издаването на постановлението за прекратяване на ДП и в случая, този срок не е изтекъл към датата на подаване на частната тъжба от С. до Софийския районен съд, както неправилно е приела въззивната инстанция. Видно от саморъчно изготвеното и лично подписано писмено изявление на пострадалия Б. С. върху постановлението от 01.03.2010 год. за прекратяване на досъдебното производство, че той е уведомен за прекратяването на производството на датата 24.03.2010 год. Следователно, спазен е шестмесечниаят срок за подаване на частната тъжба до Софийския районен съд- подадена от Б. С. на 01.07.2010 год. с вх.№20549, в която е описал фактическите обстоятелства относно на същите три деяния и участващите в тях лица, които са били предмет на разследването по прекратеното досъдебно производство поради това, че наказателното преследване по тях е подлежало на разглеждане по тъжба на пострадалия. При тези данни, следва изводът, че делото от частен характер пред районния съд е образувано при спазване на срока по чл. 81, ал. 3, предл. 2-ро от НПК. При положение, че липсва жалба от частния тъжител в тази част на въззивното решение/ както и въобще липсва жалба от частния тъжител срещу въззивното решение/ ревизираният акт не може да бъде отменен или изменен в тази част,която е постановена при нарушение на процесуалния закон. Претенцията на защитата на подсъдимия за прекратяване на производството и в гражданската му част е неоснователна. Поставя се обаче принципният въпрос, по който се прави довод от защитата на подсъдимия : следва ли съдът да се произнася по предявения граждански иск в хипотезата на неправилно образувано производство от частен характер, което впоследствие е прекратено в наказателната част? Може ли по аналогия да се приложи цитираното ТР № 1 от 4.02.2013 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г. ? Съставът на ВКС счита доводите на защитата за принципно правилни, макар и неоснователни в конкретния случай, предвид извода, че наказателното производство по образуваното частен характер дело от пострадалия Б. С. срещу подсъдимите Н. С., С. Х. и Г.М. е било допустимо и неправилно е прекратено от въззивната инстанция. Обективните данни по делото сочат, че са спазени изискванията за допустимост на частната тъжба, съгласно разпоредбата на чл. 81 от НПК, включително и относно съблюдаване на шестмесечния преклузивен срок за възбуждане на производство от частен характер и неправилно е прекратено. Гражданският иск има акцесорен характер в наказателния процес, тъй като той се основава на обвинението за извършено престъпление, изразяващо се винаги в деяние, което е и деликт. Приемането му за съвместно разглеждане в наказателния процес е мислимо само при допустимо наказателно производство, което е образувано по обвинителен акт, отговарящ на съдържанието по чл. 246 от НПК или по частна тъжба на пострадалия от престъплението, отговаряща на чл. 81 от НПК. При положение, че производството по делото, образувано по тъжба на пострадалия е недопустимо, отсъстват и процесуалните предпоставки за започване на наказателно производство. При наличието на първостепенна положителна предпоставка за образуване на допустимо наказателно производство първоинстанционният съд ще може да реши и въпросът за допустимостта на гражданската претенция относно същото деяние, предмет на обвинението, и да прецени дали да приеме за съвместно разглеждане предявения граждански иск. Ето защо, при недопустимо наказателно производство, няма процесуално основание за допустимост и на гражданския иск. Материята в ТР № 1 от 4.02.2013 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК не урежда този въпрос, но прилагането на правното разрешението , дадено в него спрямо процесната хипотеза е неприемливо. В духа на цитираното ТР е заложена идеята, че пострадалият от престъплението, като компенсация от страна на закона и държавата, трябва да разполага с привилегирована, облекчена процедура за защита и възстановяване на накърнените си права и законни интереси, в рамките на първоначално започнал наказателен процес. При вече образувано допустимо наказателно производство, разглеждането и произнасянето по приетият за съвместно разглеждане гражданския иск е задължително, независимо от съдбата на производството по наказателното обвинение, когато са настъпили впоследствие в хода на процеса правопогасяващи или правоизключващи наказателната отговорност на дееца основания. Случаят не е такъв, когато наказателното производство в съдебната фаза е недопустимо / липсва редовен обвинителен акт, допуснати са съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза, частната тъжба е нередовна или е подадена след изтичане на преклузивния шестмесечен срок и пр./. В останалата част – относно произнасянето по гражданските искове решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Правилно съдилищата са достигнали до извода за осъществен деликтен състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД от двамата подсъдими, които на 01.12.2009 г. противоправно са причинили неимуществени вреди на частния тъжител, като двамата са действали виновно, при пряк умисъл. Деянието несъмнено е доказано, претенцията е установена по основание и размер. В тази част жалбата е неоснователна. Обезщетение в размер на 5000 лева съответства на претърпените увреждания и отговаря на установената съдебна практика, поради което същото е справедливо и законосъобразно. И в тази част жалбата е неоснователна. По същия начин правилно са преценени и предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия С. Х. за отправената от него заплаха към тъжителя. Размерът от 2 500 лева на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив и законосъобразен, а жалбата е неоснователна. С оглед гореизложеното, решението следва да бъде оставено в сила по отношение на уважените граждански искове. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано. Претенцията за присъждане на разноските в тази инстанция на частния тъжител и граждански ищец в размер на 500 лева за адвокатски хонорар на неговия повереник е основателна, съгласно чл.189, ал.3 от НПК и следва да бъде уважена. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1415/16.12.2013 год., постановено по внчхд № 1230/13 год. на СГС, НК, ХVІ въз. с-в. в обжалваната му гражданско-осъдителна част. В останалата част решението е влязло в сила. Осъжда подсъдимия С. М. Х., [ЕГН] да заплати на частния тъжител и граждански ищец Б. Т. С., [ЕГН] сумата 500 лева / петстотин лева/ разноски, направени за адвокатски хонорар пред тази инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :