Р Е Ш Е Н И Е № 475 гр. Видин, 02.12.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Захарова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1535 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдените М. Е. Б. и А. Е. А. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 51/2013 г. по описа на Видинския окръжен съд, В искането са отбелязани основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Развиват се доводи за едностранчив подход при обсъждане на свидетелските показания и липса на мотиви за възможен ексцес на умисъла на един от съучастниците. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) поддържа искането за възобновяване на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 43 от 23.01.2012 г. по н. о. х. д. № 1274/2011 г. на Видинския районен съд подсъдимите - М. Е. Б. и А. Е. А. са признати за виновни в това, на 28.08.2010 г. в гр. В., в съучастие като извършители, да са причинили средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст на В. А. В., поради което и на основание чл. 129, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК на всеки от подсъдимите е наложено наказание от една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на В. А. В. сумата от шест хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. В тежест на подсъдимите са възложени разноските по делото. С решение № 62 от 1.07.2013 г. по в. н. о. х. д. № 51/2013 г. на Видинския окръжен съд присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Твърди се, че съдът се е основал на показанията на свидетели, които обаче не са били очевидци на деянието, затова и техните показания са източник само на косвени доказателства. За сметка на това не били кредитирани свидетелски показания с единствения мотив, че са общи или абстрактни. Проявен е едностранчив подход при преценката на доказателствата, тъй като са били игнорирани доказателствата, които оправдават подсъдимите. Доводите са неприемливи. Поначало не съществува пречка осъдителна присъда да се основава и само на косвени доказателства, когато в своето единство те водят до единствено възможния и несъмнен извод. В случая обаче напълно произволно е твърдението на осъдения, че при решаване на фактическия въпрос за авторството съдът е използвал само косвени доказателства. Видинският окръжен съд е направил собствен анализ и оценка на доказателствените материали, които обстойно и внимателно е обсъдил поотделно и в съвкупност. При изграждане на фактическите положения се е основал на показанията на прекия очевидец и пострадал от деянието – св. В., които е оценил като логични, вътрешно непротиворечиви и в доказателствен синхрон с показанията на св. М., св. К., св. А., св. А., св. И. и св. И., обективно установените наранявания, механизма на тяхното причиняване, изяснен с помощта на експертиза и писмените материали, приложени по делото. Не е кредитирал обясненията на подсъдимите, показанията на св. М. и на св. Т., навеждащи на версията за причиняване на телесните увреждания на пострадалия на друго място и от други лица. Преценил е, мотивирайки се достатъчно в своето решение, че показанията на св. К., св. А., св. Н. и св. Б., както показанията на св. П. и св. К. предоставят най-обща информация и не изясняват конкретни релевантни факти и обстоятелства към момента на инкриминираното деяние на подсъдимите- А. и Б.. Ето защо Върховният касационен съд не намира едностранчивост при доказателствената преценка и неясно предпочитание към едни доказателствени средства за сметка на други. В жалбата се изтъква и доводи за липсата на мотиви относно съучастническата дейност на подсъдимите предвид възприетото съдебномедицинско заключение за възможността счупването на долната челюст на пострадалия да бъде причинено както от един, така и от два удара. При това положение се счита, че съдът е бил длъжен да разгледа хипотезата и да изложи съображения, ако подсъдимите са имали общ умисъл да набият пострадалия без да му причинят средна телесна повреда (счупване на долната челюст) и единият от двамата подсъдими е нанесъл удара/ударите, другият подсъдим трябва ли да носи отговорност за изпълнително деяние при ексцес на умисъла на своя съучастник. Доводите не могат да бъдат възприети. Въз основа на събраните и проверени доказателства Видинският окръжен съд е приел, че всеки от двамата подсъдими е взел участие в изпълнителното деяние на извършеното престъпление, нанасяйки удари на пострадалия и в резултат на общата им задружна дейност е причинена средна телесна повреда. Приел е също, че подсъдимите са действали при общ пряк умисъл за причиняване на телесната повреда. Респективно, съдът не е счел за фактически установено подсъдимите Б. и А. да са решили предварително да нанесат само лека телесна повреда на св. В., затова и не е бил длъжен да обсъжда хипотеза за ексцес на умисъла на единия от съучастниците. Съдебната практика на Върховния съд отдавна е изяснила, че нанасянето на побой без предварително решение каква телесна повреда ще се нанесе сочи на оня вид телесна повреда, която фактически е нанесена. Когато подсъдимите са двама и са действали като съизвършители при горните условия, то всеки от тях носи отговорност за фактически нанесената телесна повреда независимо как са си разпределили участието, без да може да се позовава на ексцес, допуснат от другия подсъдим (Решение № 590 от 23.08.1966 г. на ВС). При правната оценка на установените по делото факти Видинският окръжен съд законосъобразно е квалифицирал поведението на подсъдимите по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Материалният закон е приложен правилно. С оглед отсъствието на съществени нарушения, които да оправдават възобновяване на наказателното дело, искането на осъдените следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените М. Е. Б. и А. Е. А. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 51/2013 г. по описа на Видинския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: