7 РЕШЕНИЕ № 282/08.10.2025 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на десети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ КРАСИМИР МАШЕВ като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 2149 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 67/21.05.2024 г., постановено по в. т. д. № 261/2023 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, в частта, в която след отмяна и потвърждение на решение № 63/25.10.2023 г., постановено по т. д. № 64/2021 г. на Окръжен съд-Ловеч, е отхвърлен предявеният от [община] срещу „Проект Строй 1” ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено изпълнение по договор № СИИ-С99-2018/10.07.2018 г. с предмет: „Реконструкция на кръстовище [улица]и [улица](при АИР), [населено място]”, изтекла за периода от 23.03.2019 г. до 15.10.2020 г., над присъдената сума от 18456,08 лв. до пълния му предявен размер от 184560,76 лв., ведно с със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 23.08.2021 г., до окончателното ѝ заплащане. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила 1) в частта, в която е уважен предявеният от „Проект Строй 1” ЕООД срещу [община] главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 288 ТЗ за заплащане на сумата над 439615,20 лв. до присъдената от първоинстанционния съд размер от 451667,96 лв. (с необжалваното в тази част първоинстанционно решение този иск е отхвърлен до пълния му предявен размер от 468527,11 лв.), представляваща възнаграждение за приети СМР по договор № СИИ-С99-2018/10.07.2018 г. с предмет: „Реконструкция на кръстовище [улица]и [улица](при АИР), [населено място] и подобект „Изместване на съществуващи електрически съоръжения, засягащи се от новото строителство на обект „Реконструкция на кръстовище [улица]и [улица](при АИР) по плана на [населено място]”, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба - 23.08.2021 г., до окончателното заплащане на главното парично притезание и 2) в частта, в която е уважен предявеният от [община] срещу „Проект Строй 1” ЕООД насрещен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 18456,08 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор № СИИ-С99-2018/10.07.2018 г. с предмет: „Реконструкция на кръстовище [улица]и [улица](при АИР), [населено място]”, изтекла за периода от 23.03.2019 г. до 15.10.2020 г., ведно с със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 23.08.2021 г., до окончателното ѝ заплащане. Касаторът поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено в противоречие с материалния закон – апелативният съд е достигнал до неправилния правен извод, че, тъй като процесният договор за изработка не представлява двустранна търговска сделка (само една от страните по него е търговец), не следва да се прилага уредената в чл. 309 ТЗ нормативна забрана за намаляване - поради прекомерност, на неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. В този смисъл, счита, че въззивният съд недопустимо – в материалноправния смисъл на това понятие, се е произнесъл по релевираното от ответника по насрещния иск („Проект Строй 1” ЕООД) материалноправно възражение за намаляване на претендираната мораторна неустойка поради нейната прекомерност, вследствие на което го е приел за основателно. В подадения писмен отговор на касационната жалба ответникът по нея оспорва основателността ѝ, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи – при разглеждане на въведеното материалноправно възражение за прекомерност на уговорената мораторна неустойка. Счита, че от констатираното забавено изпълнение на непаричното му задължение да осъществи процесните СМР в уговорения в договора за изработка срок не са причинени имуществени вреди на общината-възложител - релевантният строителен обект (кръстовището) се е използвало по предназначение („в пълна мяра и изцяло”) през почти цялото времетраене на строителните работи. Поддържа, че начинът, по който е уговорена мораторната неустойка, не отчитал степента и вида на неизпълнените СМР към изтичането на договорения срок за тяхното приключване, вкл. и размера на настъпилите вредоносни последици за възложителя. От друга страна, твърди, че въззивният съд е определил неправилно голяма част от периода на забава, като излага правни доводи за необоснованост в тази част на обжалваното решение. Счита, че при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила апелативният съд не е обсъдил правните твърдения на изпълнителя по процесния договор за изработка относно основата, върху която се начислява претендираната неустойка – това не е било действително уговореното между страните възнаграждение за извършената и приета работа, а само неговото предварително ценово предложение, което било значително по-високо от реалната стойност на процесните СМР. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че изпълнителят по процесния договор за изработка, сключен по реда на ЗОП, е осъществил уговорените СМР, като тази работа надлежно е била приета от възложителя [община], поради което предявеният главен иск е основателен до размера от 451667,96 лв. Разглеждайки релевираното от ответника по насрещния иск оспорване на действителността на клаузата за мораторна неустойка – поради противоречието ѝ с добрите нрави, апелативният съд е счел, че тази уговорка е породила целените от страните правни последици, тъй като съобразно нейното предметно съдържание целта, за която е уговорена, не излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (съгласно задължителните тълкувателни разяснения по т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС). Съобразявайки клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от договора, апелативният съд е достигнал до правния извод, че страните по него са уговорили срок за изпълнение на СМР от 150 календарни дни, считано от подписване на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, поради което началната дата, от която тече този срок е 23.08.2018 г. (при подписване на този протокол). При съобразяване на периодите, в които строителният процес е спирал и които не са спорни между страните, съобразно подписаните от тях Актове обр. 10 и обр. 11, срокът за изпълнение на СМР по договора е изтекъл на 22.03.2019 г. Липсвал спор по делото, че към този момент изпълнителят не е извършил в пълен обем възложените му СМР. При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства въззивният съд е обосновал фактическото съждение, че уговорената в релевантния договор за изработка работа е завършена не преди 15.10.2020 г., поради което съобразно срокът на забавено изпълнение в размер на 572 календарни дни - за времето от 23.03.2019 г. до 15.10.2020 г., вкл., и изчисленията на вещото лице от приетата СИЕ размерът на мораторната неустойка, определен съобразно изискванията на чл. 25, ал. 1 от договора (при 3076,01 лв. неустойка за всеки просрочен календарен ден), възлиза на сумата от 184560,76 лв. Произнесъл се е по наведеното от търговеца материалноправно възражение за прекомерност на уговорената неустойка, като е приел, че не е приложима нормативната забрана, установена в чл. 309 ТЗ, тъй като една от страните по процесния договор не е търговец ( [община]). Счел е, че, доколкото в случая претендираната мораторна неустойка се дължи за забавено изпълнение (не за неправилно или частично неизпълнение), нейният размер следва да бъде намален на сумата от 18456,08 лв., представляваща 10% от формираното по чл. 25, ал. 1 от договора обезщетение за забава – в този размер тя би могла да изпълни санкционната си функция спрямо изпълнителя, поради което над тази сума - до пълния предявен размер от 184560,76 лв., мораторната неустойка би довела до неоснователно обогатяване на възложителя. При тези правни съображения насрещният иск е уважен частично – до сумата от 18456,08 лв., вследствие на което в тази част е отменено първоинстанционното решение, с което този осъдителен иск е бил изцяло отхвърлен. С определение № 788/12.03.2025 по т. д. № 2149/2024 г. на ВКС, IІ т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос: „Може ли търговецът по едностранна търговска сделка да поиска намаляване на уговорената неустойка поради прекомерност при уредената в чл. 309 ТЗ нормативна забрана?”. Правният отговор на този правен въпрос е разяснен с формираната по чл. 290 ГПК константна практика на ВКС с решение № 112/2.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 426/2012 г., II т. о. и решение № 88/22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 911/2009 г., I т. о., ТК, в която е разяснено, че при едностранен търговски договор, при който само една от страните е търговец, невъзможността да се намали неустойката като прекомерна е само по отношение на търговеца. В този смисъл, когато е сключена търговска сделка, по която страните или една от тях не е търговец, само нетърговецът може да се позове на прекомерност и да иска намаляване на неустойката по общия ред на ЗЗД. Следователно, правната норма, уредена в чл. 309 ТЗ, предписваща, че не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, не е приложима по отношение на нетърговец по сключена едностранна търговска сделка, вкл. и по реда на ЗОП (чл. 120 ЗОП, който урежда субсидиарно приложение на ТЗ и ЗЗД), каквато представлява процесният договор за изработка (строителство). В конкретния казус именно търговецът – изпълнител по процесния договор за изработка, сключен по ЗОП, е релевирал материалноправно възражение за прекомерност на уговорената мораторна неустойка, поради което съобразно дадения правен отговор по материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, незаконосъобразно апелативният съд е разгледал възражението за прекомерност на неустойката за забава, вследствие на което го е уважил. Търговецът би могъл единствено да поиска намаляване на уговорената неустойка само когато договорното задължение е изпълнено неправилно или отчасти (арг. чл. 92, ал. 2, предл. 2 ЗЗД), но тази правна норма намира приложение само при компенсаторна неустойка - когато тя е уговорена за обезщетяване на причинени имуществени вреди вследствие на пълно неизпълнение, но не и при мораторна неустойка (за забавено изпълнение), какъвто е настоящият случай – за обезщетение на причинените имуществени вреди при неточно изпълнение на договорното задължение в темпорално (времево) отношение за осъществяване на уговорения трудов резултат (извършване на процесните СМР). Поради тези правни съображения в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 1, предл. 1 ГПК, въззивният съд е разгледал наведеното от ответника (търговеца по релевантния договор за обществена поръчка) материалноправно възражение за прекомерност на уговорената в клаузата на чл. 25 от договора за изработка (строителство) мораторна неустойка, вследствие на което неправилно е намалил договорения размер на това акцесорно, добавъчно правно задължение. Именно съгласно тази уговорка изпълнителят – „Пътстрой-Ловеч” ЕООД (с настоящо търговско наименование „Проект Строй 1” ЕООД), се е задължил да заплати мораторна неустойка при забавено изпълнение на непаричната престация да осъществи процесните СМР в уговорения в клаузата на чл. 2, ал. 1 т. 1 от процесния договор за строителство срок (150 календарни дни от неговото сключване) в размер от 0,5% от стойността на договора (615202,53 лв. без ДДС) – за всеки просрочен ден, но не повече от общо 30% от това възнаграждение, т.е. за забава, която би продължила не повече от 60 дни (30% / 0,50% за всеки един просрочен ден = 60 дни). С оглед на обстоятелството, че въззивното решение е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният насрещен иск за заплащане на претендираното акцесорно задължение в размер на сумата от 18456,08 лв., представляваща мораторна неустойка, изтекла за периода от 23.03.2019 г. до 15.10.2020 г., всички поддържани в отговора на касационната жалба и в проведеното пред ВКС о. с. з. оспорвания относно правопораждащите акцесорното вземане юридически факти, вкл. и по отношение на периода на забавата (в диспозитива на въззивното решение изрично е посочено времето на забавено изпълнение – от 23.03.2019 г. до 15.10.2020 г., т.е. за 572 дни) не могат да бъдат разглеждани от касационната инстанция поради преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по отношение на всички факти, при чието проявление възниква и съществува предявеното спорно материално право. При пораждане на парично вземане за обезщетение на причинени имуществени вреди вследствие на неточно изпълнение на договорно задължение в темпорално (времево) отношение, какъвто е настоящият случай, периодът на забавата е част от основанието на предявения акцесорен иск за заплащане на мораторна неустойка, поради което той (периодът) се явява част от обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Следователно, правният спор относно пораждането на предявеното с насрещния иск добавъчно парично вземане и за установения с влязлото в сила въззивно решение период на забавено изпълнение не може да бъде пререшаван (изрично в този смисъл е правната норма, уредена в чл. 299, ал. 1 ГПК). В този смисъл, съобразно дадения правен отговор на материалноправния въпрос, по който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, а именно че при едностранен търговски договор, какъвто е процесният, не може по релевирано от търговеца материалноправно възражение да се намалява уговорената неустойка поради прекомерност, акцесорният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на претендираната мораторна неустойка трябва да се уважи изцяло в размера, уговорен в клаузата на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от релевантния договор за изработка (строителство) – 30% от цената на договора (615202,53 лв.), който възлиза на сумата от 184560,76 лв. (615202,53 лв. х 30%). Страните по това облигационно правоотношение са уговорили възнаграждението, което ще служи за основа при определяне на обезщетението за забавено изпълнение (съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за изработка), поради което е ирелевантно обстоятелството каква е действителната стойност на осъществените от изпълнителя СМР. При така установените правнорелевантни факти и изложените правни доводи касационният съд приема, че поради неправилно прилагане на материалния закон въззивният съд незаконосъобразно е отхвърлил насрещния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД над сумата от 18456,08 лв. до пълния му предявен размер от 184560,76 лв., поради което на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение трябва да бъде отменено в тази част, като насрещният иск трябва да бъде уважен допълнително за сумата от 166104,68 лв. (184560,76 лв. - 18456,08 лв.), ведно със законната лихва върху нея от момента на подаване на исковата молба – 23.08.2021 г., до окончателното ѝ заплащане. При този изход на спора въззивното решение трябва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК [община] е осъдена да заплати на „Проект Строй 1” ЕООД сумата над 649,46 лв. до присъдения размер от 8640 лв. – съдебни разноски във въззивното производство, а първоинстанционното решение в частта, в която [община] е осъдена да заплати на „Проект Строй 1” ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата над 25453,89 лв. до присъдения размер от 35854,89 лв. – съдебни разноски в първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в полза на [община] трябва да се присъди допълнително сумата от 2772,82 лв. над определените 319,66 лв. и 726,59 лв. (до общата дължима сума от 3819,07 лв.) – разноски в първоинстанционното производство, както и допълнително сумата от 3322,07 лв. над определените 369,15 лв. – заплатена държавна такса за въззивното производство (общо за сумата от 3691,22 лв.). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на касатора следва да се присъди сумата от 3352,09 лв., представляваща сборът от заплатените държавни такси за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 67/21.05.2024 г., постановено по в. т. д. № 261/2023 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, в частта, в която е потвърдено решение № 63/25.10.2023 г., постановено по т. д. № 64/2021 г. на Окръжен съд-Ловеч, в частта, в която е отхвърлен предявеният от [община] срещу „Проект Строй 1” ЕООД иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено изпълнение по договор № СИИ-С99-2018/10.07.2018 г. с предмет: „Реконструкция на кръстовище [улица]и [улица](при АИР), [населено място]”, изтекла за периода от 23.03.2019 г. до 15.10.2020 г., над присъдената сума от 18456,08 лв. до пълния му предявен размер от 184560,76 лв., ведно с със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 23.08.2021 г., до окончателното ѝ заплащане; в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК [община] е осъдена да заплати на „Проект Строй 1” ЕООД сумата над 649,46 лв. до присъдения размер от 8640 лв. – съдебни разноски пред Апелативен съд-Велико Търново, а решение № 63/25.10.2023 г., постановено по т. д. № 64/2021 г. на Окръжен съд-Ловеч, в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК [община] е осъдена да заплати на „Проект Строй 1” ЕООД сумата над 25453,89 лв. до присъдения размер от 35854,89 лв. – съдебни разноски пред Окръжен съд-Ловеч, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „ПРОЕКТ СТРОЙ 1” ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на ОБЩИНА ТРОЯН по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД допълнително сумата от 166104,68 лв. (общо за сумата от 184560,76 лв.), представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор № СИИ-С99-2018/10.07.2018 г. с предмет: „Реконструкция на кръстовище [улица]и [улица](при АИР), [населено място]”, изтекла за периода от 23.03.2019 г. до 15.10.2020 г., ведно с със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 23.08.2021 г., до окончателното ѝ заплащане. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК „ПРОЕКТ СТРОЙ 1” ЕООД да заплати на ОБЩИНА ТРОЯН допълнително сумата от 2772,82 лв. – разноски пред Окръжен съд-Ловеч; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително сумата от 3322,07 лв. – разноски пред Апелативен съд-Велико Търново, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3352,09 лв. – разноски пред ВКС. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.