Р Е Ш Е Н И Е № 58 гр. София, 02.07.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 186 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите Д. К. Я. и Д. А. А.. С присъда № 215 от 07.11.2019г. по НОХД 10/2019г. Софийски градски съд – Наказателно отделение, 11 състав е признал подсъдимия Д. А. А. за виновен в това, че за периода от 18.05.2013г. до 12.11.2013г. в [населено място] – Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ пред П. М. Б. – старши специалист в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Б. и в [населено място] – Централно управление на Държавен фонд „Земеделие“ пред Д. Д. К. – главен специалист деловодител в Държавен фонд „Земеделие“ като търговец – ЕТ „Д. А.“ при условията на продължавано престъпление е представил неверни сведения за подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., в които е заявил, че през предходната година на кандидатстването – 2012г. в [населено място], обл. П. е произвел 5172 кг картофи, от които е получил приход от посочената земеделска дейност в размер на 3 103.00 лева, за да получи средства от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, предоставени от Европейския съюз на българската държава в размер на 312 932.80 лева и на основание чл. 248а, ал.3, пр.2 вр. ал.2, пр.1 вр. чл.26, ал.1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години, както и на наказание глоба в размер на 4000.00 лева. Със същата присъда съдът е признал за виновна и подсъдимата Д. К. Я. за това, че в периода от 28.05.2013г. до 25.11.2013г. в [населено място] – Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ пред М. Ж. Г. – старши експерт в Областна дирекция на държавен фонд „Земеделие“ – Б. и в [населено място] – Централно управление на Държавен фонд „Земеделие“ пред Г. М. Д. – специалист деловодител в „Държавен фонд „Земеделие“ лично и чрез упълномощеното лице Г. В. Ц. като търговец – ЕТ „Д. Я.“ при условията на продължавано престъпление е представила неверни сведения за подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., в които е заявила, че през предходната година на кандидатстването – 2012г. в [населено място], обл. П. е произвела 11 530 кг картофи, от които е получила приход от посочената земеделска дейност в размер на 6 918.00 лева, за да получи средства от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, предоставени от Европейския съюз на българската държава в размер на 312 932.80 лева и на основание чл. 248а, ал.3, пр.2 вр. ал.2, пр.1 вр. чл.26, ал.1 НК я осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години, както и на наказание глоба в размер на 4000.00 лева. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалби от защитата на подсъдимите Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 4 въззивен състав с решение № 10326 от 26.11.2020г. по ВНОХД 543/2020г. е изменил първоинстанционната присъда като е намалил размера на наложените на подсъдимите наказания съответно на 10 месеца лишаване от свобода и 2000.00 лева глоба, потвърждавайки присъдата в останалата й част. В касационната жалба от защитата на подсъдимия А. се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. За да аргументира позицията си за нарушение на материалния закон, защитникът подновява твърденията си, заявени и пред въззивната инстанция, че осъщественото от неговия подзащитен не покрива обективните признаци на състава на престъплението по чл. 248а, ал.3 вр. ал.2 НК, тъй като той не е получил средствата, за които е кандидатствал поради постановен отказ от финансиране. Развива и тезата, че изначално проектът, по който Д. А. е кандидатствал, не подлежи на финансиране, тъй като не попада в обхвата на подлежащите на финансиране дейности поради осъществяването им извън територията на населените места, включени в Приложение 2 към чл. 14 от Наредба №30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Освен нарушение на материалния закон чрез неговото неправилно приложение, защитата упреква второстепенния съд и в нарушение на процесуалните правила поради неизлагане на собствени мотиви, а препращане към тези на първостепенния съд, както и несъобразяване, че се касае за негоден опит към престъпление, тъй като деянието е осъществено с негодно средство, което не може да причини желания престъпен резултат. Идентични съображения са развити и в депозираните от защитата писмени бележки в срока по чл. 351, ал.4 НПК. В касационната жалба се коментира и явна несправедливост на наложеното на Д. А. наказание независимо от приложението на разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, тъй като наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца се явявало прекомерно тежко, постановено при несъобразяване в достатъчна степен от контролирания съд със смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – добри характеристични данни, трудова заетост, семейна ангажираност, липса на други наказателни производства и предходни осъждания. Претендира се отмяна на атакуваното въззивно решение и постановяване на ново, с което Д. А. бъде признат за невиновен и оправдан или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд. Касационната жалба от защитата на подс. Д. Я. е фокусирана върху позицията за липса на доказателства за вината на Я. в осъществяване на инкриминираните деяния и неоснователно дискредитиране на нейните обяснения за липса на знание относно съдържанието на документите, които е подписвала, както и на показанията на свидетелите Й. Я. и Г. Ц. в тези им части. Защитникът твърди, че и на двете процесни дати подзащитната му е действала чрез пълномощника си Г. Ц.. Навеждат се и доводи за изначална недопустимост на проекта, по който тя е кандидатствала. Отправя се искане за постановяване на оправдателен акт от касационната инстанция или намаляване размера на наложените на Я. наказания. В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия Д. А. поддържа касационната си жалба по изложените в нея съображения. Отново обосновава позицията си за това, че кандидатстването за финансиране от страна на неговия подзащитен по своята същност представлява негоден опит, тъй като изначално проектът е бил недопустим. Защитникът на подсъдимата Д. Я. поддържа както изложеното в своята касационна жалба, така и заявеното от страна на защитата на подс. А.. Твърди, че въззивният съд е приложил неправилно закона, тълкувайки стеснително разпоредбата на чл. 248а НК, поради което е и приел, че престъплението е формално. Счита, че липсват мотиви от първостепенния и въззивния съд по отношение на отказа им да обсъдят хипотезата на подтикване от страна на администрацията към Я. да съставя и представя документи. Заявява, че наказанието на подсъдимата е несправедливо поради несъответствието му с обществената опасност на деянието и на смекчаващите отговорността й обстоятелства. Прокурорът заявява, че съдът в атакувания акт не е допуснал каквито и да било нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1 НПК като в решението е извършена проверка, анализ и оценка на събраните по делото доказателства, а фактическите и правни констатации на въззивната инстанция законосъобразно са съвпаднали с тези на първата. Изменените наказания от страна на контролирания съд са справедливи, според прокурора, в конкретния случай, поради което и жалбите следва да бъдат оставени без уважение. Подсъдимият Д. А. в правото си на лична защита поддържа заявеното от своя защитник, а при дадената му възможност за последна дума моли съда за справедливо решение. Подсъдимата Д. Я. заявява, че е невинна и моли да бъде уважена жалбата на нейния защитник. В предоставената й възможност за последна дума твърди, че е била подведена и моли за постановяване на справедливо решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбите от защитниците на подсъдимите и в пределите на своите правомощия, прецени, че те са допустими, но неоснователни. В касационните жалби се възпроизвеждат аргументите, представени на вниманието на контролирания съд, на които той детайлно и задълбочено е отговорил. В сезиращите настоящата инстанция документи се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се във възпроизвеждане от страна на въззивния съд на позицията на първостепенния без излагане на собствена по поставените на вниманието му въпроси, както и в неразглеждане на хипотезата за подтикване на подсъдимата към извършване на деянията от страна на държавните служители с изискването им тя да представя допълнителни документи към първоначалното си заявление за участие. Настоящата инстанция следва да обсъди на първо място твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от контролираната инстанция, тъй като при подобна констатация, би се обезпредметило произнасянето по останалите наведени от страните доводи. Както вече бе посочено, в атакуваното решение Апелативен съд е дал коректен и детайлен отговор на отправените към първостепенната присъда упреци от страна на защитниците като е възприел фактическа обстановка, неотличаваща се от тази на първата инстанция, но базирана на извършен собствен доказателствен анализ, в резултат на който е достигнал до извода за правилното й установяване от страна на контролирания съдебен състав. В принципен план при възприемане на тъждествена фактическа обстановка от контролиращата инстанция, тя не дължи собствен прочит на фактическите положения и само по себе си пълното припокриване на описанието й с това на първата инстанция не представлява липса на изложени мотиви. Въззивният съд, обаче, дължи отговор на отправените пред него възражения и собствен анализ на доказателствените източници, въз основа на които е възприел именно тази фактическа обстановка, когато отговорът на направените пред него възражения изисква това. Това е необходимо, за да бъде преценено впоследствие дали не е налице пропуск в оценъчната дейност от страна на второстепенния съд, сочещ на превратно тълкуване на носителите на доказателствена информация, повлияло и върху яснотата на обективираната воля. Контролираният въззивен състав правилно е разчел носената от доказателствените източници информация без да изопачава тяхното значение, като е дал адекватен и коректен отговор на всички наведени пред него възражения, които са относими към предмета на доказване по делото. Действително, в атакуваното решение Апелативен съд не е коментирал въпросът, поставен на вниманието на настоящата инстанция, за поощряване от страна на служителите на Държавен фонд „Земеделие“ към осъществяване на престъпление от страна на Д. Я. с изискване на различни допълнителни документи от нейна страна. Но такъв отговор не е и търсен от сезиращата страна, тъй като в хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата единствено е декларирал, че администрацията на ДФ „Земеделие“ по странен начин е претендирала предоставяне на документи при изначално нейно знание за невъзможност този проект да бъде осъществен. Всъщност при описанието на възприетата от контролирания съд фактология ясно е изразена позицията на съда за причината за изискване на допълнителни документи от страна на подсъдимата и тя произтича от самия характер на процедурата за разглеждане на заявление за подпомагане, регламентирана в раздел II от Наредба №30 от 11.08.2008г., разяснена и от свидетелите Д. К., П. Б. и М. Г., преглеждащи представените документи единствено за изискуемата пълнота, едва след което, в изрично определен срок съгласно чл. 27, ал.1 от Наредба №30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за период 2007-2013г. /Наредбата/ се извършва административна проверка на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявлението за подпомагане. Именно тогава са изискани и допълнителни документи от подсъдимата в унисон и с нормата на чл. 27, ал.4 от Наредбата. Изпълнението на тези правно регламентирани задължения от длъжностни лица не може да бъде възприето като провокация към реализиране на противоправно поведение по представяне на неверни твърдения в неистински документи или такива с невярно съдържание, за което впоследствие Я. е обвинена и осъдена. Застъпвайки позицията, че в правоприлагащата дейност на контролираната съдебна инстанция не са допуснати твърдените от защитата процесуални пропуски, този съдебен състав следва да даде отговор на претенциите на защитата и на двамата подсъдими за извършено нарушение на материалния закон чрез потвърждаването на атакувания първостепенен акт в неговата осъдителна част при наличие на заявена обективна несъставомерност на извършеното от А. и Я.. Тези претенции на касаторите не намират доказателствена подкрепа. В раздел I на глава Втора на Наредбата са визирани дейностите, попадащи в нейния обхват като в чл. 4, ал.2 лимитативно са дефинирани инвестициите в определени сектори, подсектори, раздели, групи или дейности, за които не се предоставя такава финансова помощ и проектите, с които са кандидатствали двамата подсъдими – „Закупуване на ветроходен плавателен съд за туристическа дейност“ не попадат сред тях. Получените по тях откази за финансиране са били в резултат на депозираните неверни твърдения от А. и Я., че през предходната – 2012година са произвели съответно количество картофи, от което са получили приходи от земеделска дейност в съответни суми, а не защото тяхната дейност по проектите не се осъществява на територията на селските райони в Република България /детайлно изброени в Приложение 2 към чл.13, ал.1, т.3 и чл. 14 от Наредбата/, между които е и [община]. Всъщност подсъдимите като търговци – ЕТ “Д. А.“ и ЕТ „Д. Я.“ не са имали приход минимум 50 % от земеделска дейност през предходната година на кандидатстването, именно за доказване на което обстоятелство са депозирали лично или чрез пълномощника св. Г. Ц. неистински документи или такива с невряно съдържание, обективиращи неверните инкриминирани твърдения. В този смисъл не могат да бъдат споделени доводите на техните защитници за обективна несъставомерност на деянията на подсъдимите поради изначална невъзможност за причиняване на престъпния резултат. При тази поддържана теза не се държи сметка, че обществената опасност на деянието по чл. 248а, ал.3 вр. ал.2 НК произтича от факта на извършването му, тъй като това престъпление е от категорията на безрезултатните и със самия факт на предоставяне на неверните сведения, за да бъдат получени средства от фондове, предоставяни от Европейския съюз на българската държава, вече е реализиран престъпния състав. Ирелевантно за конкретния казус е обстоятелството дали са получени средства от тези фондове от страна на подсъдимите, защото ако това бе така, то тяхната деятелност би била осъществила състава на ал.5 на чл. 248а НК, а не на ал.2 на тази правна норма. Контролираният съдебен състав е дал ясен отговор и на въпроса защо кредитира едни, а не кредитира други доказателствени източници, между които са и обясненията на подсъдимата и частично показанията на свидетелите Г. Ц. и Й. Я.. За тази преценка той е съпоставил носената от тях информация с останалите носители на такава и убедително ги е отхвърлил в определени части. В контекста на цялостната доказателствена съвкупност изолирани остават твърденията на подс. Я., на нейния съпруг – св. Й. Я. и на пълномощника й – св. Г. Ц. за неналичие на нейно знание за неверността на твърденията в инкриминираните документи. Правилно съдът е изходил от образованието й, житейския й опит, включително и като едноличен търговец, от заключението на графологическата експертиза, определяща като положени от подсъдимата подписите под процесните документи, сочещи за извършвана земеделска дейност, не само конкретно която Д. Я. не е осъществявала, но не е и била земеделски производител. Тезата на защитата, за да претендира намаляване размера на наложените на подсъдимите наказания, отмерени от въззивния съд след прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, се базира на неотчитани в достатъчна степен смекчаващите отговорността им обстоятелства – позитивни характеристични данни, трудова заетост, семейна ангажираност, липса на други незавършени наказателни производства и прехождащи процесното деяние осъждания, както и изтеклия дълъг времеви период от осъществяване на деянията до налагане на наказанията. При визирани в санкционната част на разпоредбата на чл. 248а, ал.3 НК наказания лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба в размер на две хиляди до десет хиляди лева, Апелативен съд, отчитайки всички изброени от защитата обстоятелства, е приел, че са налице многобройни смекчаващи наказателната им отговорност и определил наказанието лишаване от свобода под минималния визиран размер, а наказанието глоба е отмерил към минималния такъв. При тази преценка не може да се приеме, че са налице очевидни несъответствия между обществената опасност на дейците и деянието и смекчаващите и отегчаващите тяхната наказателна отговорност обстоятелства, за да бъде коментирана явна несправедливост и на тези, редуцирани от второстепенния съд наказания на А. и Я.. Те съответстват по вид и размер на целите на чл. 36 НК и не следва да бъдат ревизирани в желаната от касаторите посока. При извършената констатация за неналичие на превратност в оценъчната дейност на въззивната инстанция, която да е довела до нарушение на материалния закон, както и допуснати съществени процесуални нарушения, настоящият състав стои на позицията, че след задълбочена и внимателна преценка на наличната по делото доказателствена маса, въззивният съд в атакувания съдебен акт основателно е потвърдил присъдата на първия съд. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10326 от 26.11.2020г. по ВНОХД 543/2020г. на Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, IV въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.