Р Е Ш Е Н И Е № 479 София, 18.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 04 декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 482 /2012 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 779 от 25.09.2012г. по касационна жалба на В. Б. М. е допуснато касационно обжалване на решение № 111 от 06.03.2012г. по гр.д.№ 477/2011г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено решение от 27.01.2011г. по гр.д.№ 224/2009г. на Елинпелински РС и вместо това е отхвърлен иска за намаляване на дарение, извършено с н.а. № 50,т.ІІІ/1991г., с който Б. В. М. дарява на ответника В. Б. М. УПИ ... от кв. 55 по плана на [населено място] поле, ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и кошара с навес за разликата над ½ ид.ч. от правото на собственост и вместо това иска е отхвърлен за тази част. За другата ½ от предмета на дарението, за която иска е уважен, решението на РС е потвърдено, не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 20 от СК от 1985г. /отм/ и за необоснованост. Ответникът по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като дарението е извършено и от двамата родители и нот. акт в тази част не е оспорен и доказателствената му сила не е оборена, поради което по поставения въпрос, възивния съд не се е произнесъл.. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса става ли съпружеска общност недвижим имот, получен по наследство и делба без уравнение на дяловете от единия съпруг в противоречие с т.3 от ПП № 5/1972г. на ВС. По предявеният иск по чл. 30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарение, оформено с н.а. № 50, т.ІІІ от 24.12.1991г е установено следното: Страните са наследници – деца на Й. В. М., починала на 29.09.1993г. и на Б. В. М., починал на 25.09.2008г., между които е сключен гр. брак през 1946г. С н.а. № 50, т.ІІІ от 24.12.1991г. двамата съпрузи даряват на ответника В. Б. М. УПИ ... от кв. 55 по плана на [населено място] поле, ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и кошара с навес. Видно от констативен н.а. № 75,т.ІІІ/1958г. имота е купен от наследодателя на съпруга- В. С. М., починал 1948г. на търг през 1928г. и след смъртта му е бил предмет на делба между наследниците му по гр.д.№ 932/1958г. С протокол от 08.10.1958г. е оформена спогодба между тях без парично уравнение на дяловете, по която Б. М. получава процесното место и постройките в него. По делото е прието за доказано, че масата по чл. 31 от ЗН включва само този имот. Решението не е обжалвано от ответника. РС е приел, че имота е индивидуална собственост на дарителя независимо, че в нот. акт е вписано участието и на съпругата и е намалил дарението с 1/3 от предмета му, каквато е запазената част на ищцата, съгласно чл. 28, ал.1 ЗН. Във въззивната жалба ответникът е твърдял, че имота е съпружеска общност, защото в нот. акта като дарители са участвали и двамата съпрузи. Въззивният съд е приел за доказана жалбата. Приел е, че имота е бил съпружеска общност и е отхвърлил иска за намаляване на дарението до размер на ½ от предмета му. По правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: С ПП № 5/1972г. т.3 и последователно в съдебната практика се приема, че имот, получен по наследство и делба без парично уравнение на дяловете не е съпружеска имуществена общност. Такава става само частта, за която е платено парично уравнение, отнесена към стойността на целия имот. Това тълкуване е актуално и при приложението на нормата на чл. 20 от СК от 1985г., при действието на който е открито наследството, но то запазва силата си и при действието на новия СК от 2009г.- чл. 22, ал.1. Имотите, придобити по наследство и дарение са лична собственост на съпруга, който ги е придобил, защото в този случай приноса е изключен. Делбата, съдебна, или доброволна има вещно правно действие. Когато тя не предвижда парично уравнение на дяловете другия съпруг, който не е съсобственик няма принос в придобиването на основание делба, поради което в цитираното постановление на ВС е прието, че макар придобиването да е по време на брака, имота, получен по делба без уравнение на дяловете не става съпружеска общност. Без значение е дали в последващо прехвърляне ще участва и съпругът, който не е титуляр на правото. Неговото участие е оправдано с оглед необходимостта от даване на съгласие за прехвърлянето, когато имота е семейно жилище, което е изискваше съгласно чл. 23 от СК от 1985г. /сега чл. 26 СК от 2009г./ Не е необходимо да се опровергава съдържанието на нот. акт за дарение, тъй като той установява правата, които преобретателя придобива и е официален свидетелствуващ документ за сделката, но не е доказателство за правата на прехвърлителите. Техните права са установени с официални документи, които също имат официална доказателствена сила. Съобразно този отговор на поставения въпрос, касационната жалба е основателна. Решаващият извод на въззивният съд противоречи с нормата на чл. 20, ал.1 от СК от 1985г. и на цитираната задължителна съдебна практика, което е основание за отмяната му. По същество от събраните доказателства не се установява в масата по чл. 31 от ЗН да се включва и друго имущество. Наследодателят Б. М. е продал с н.а. № 140,т.ІІ/2003г. приживе земеделските имоти, които са му възстановени с Р № 82РП2/31.07.2001г.. Дори да се приеме на основание показанията на св. Н., че ищцата е „прибрала парите” от продажбата в чантата си, това не може да се приеме за дарение. От показанията на останалите свидетели Л. и Д. се установява, че ищцата се е грижила за баща си в последните месеци, и с парите от продажбата на нивите е подпомагана издръжката му. Договорът за дарение е казуален и предполага намерение за дарение и предаване на вещта, ако не е оформен с изискуемата за него форма по чл. 225, ал.2 ЗЗД. Не съставлява дарение от общия на страните наследодател и сделката по н.а. № 179,т.VІІ/1975г. С нея дядото на ищцата /бащата на майка й/ и дарява недвижим имот, който тя продава. Това дарение обаче не може да се включи в масата по чл. 31 ЗН, тъй като то е направено от друго лице. Бащата на страните и техен наследодател Б. М. не е получил в дял недвижим имот по договора за доброволна делба от 15.12.2002г., сключен между наследниците на В. К. Г.. Предвид изложеното, правилен е извода, че дарението следва да се намали, защото е накърнена запазената част на ищцата. Негов предмет е целия имот. Поради това намалението следва да обхване целия имот с квотата, равняваща се на запазената част на ищцата – 1/3 ид.ч. Решението на въззивния съд, с което е отменено решението на РС и е отхвърлен иска за ½ ид.ч. от предмета на дарението, като неправилно – противоречащо на материалния закон следва да се отмени, като вместо това следва и за тази ½ ид.ч. от предмета на дарението, иска да се уважи. Съобразно този резултат, на касатора следва да се присъдят претендираните деловодни разноски до доказания размер 55 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 111 от 06.03.2012г. по гр.д.№ 477/2011г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отменено решение от 27.01.2011г. по гр.д.№ 224/2009г. на Елинпелински районен съд и вместо това постановява: НАМАЛЯВА на основание чл. 30 от ЗН дарението, извършено с н.а. № 50,т.ІІІ/1991г., с който Б. В. М. дарява на ответника В. Б. М. УПИ ... от кв. 55 по плана на [населено място] поле, ведно с построените в имота жилищна сграда, лятна кухня и кошара с навес за разликата над ½ ид.ч. от предмета му с 1/3 и ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част в размер на 1/3 на В. Б. М. от наследството на баща й Б. В. М., починал на 25.09.2008г. ОСЪЖДА В. Б. М. ЕГН-[ЕГН] да плати на В. Б. М. деловодни разноски в размер на 55 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: