7 Р Е Ш Е Н И Е №. 56 Гр. София, 16 април. 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МАРИЯ МИТЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Я. Гебов, като разгледа докладваното от съдия Захарова наказателно дело № 86/2021 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК, образувано по касационен протест на Софийска апелативна прокуратура против решение № 10319/03. 11. 2020 год., постановено по н. о. х. д. № 656/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС). С протеста е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Изразено е несъгласие с извода на въззивната инстанция за превес на смекчаващите обстоятелства, като са му противопоставени доводи за изключително високата степен на обществена опасност на деянието, което законодателят е дефинирал като тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. В подкрепа на тезата за явна несправедливост са изтъкнати броят на деянията, обхванати от престъпната деятелност на подсъдимата, възползването ѝ от житейските трагедии на пострадалите, упражнената принуда спрямо част от тях, неблагоприятните условия, при които са били отпускани заемите. Възразява се и срещу приложението на чл. 66 от НК предвид изключителната чувствителност на обществото към подобен род деяния, като се поддържа, че с отлагането на изтърпяването на наказанието няма да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК. Направено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитникът на подсъдимата намира, че протестът е неоснователен и пледира решението да бъде оставено в сила. Подс. Ц. М. се солидаризира с аргументите на защитника си и моли протестът да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 5 от 10.02.2020 год., постановена по н. о. х. д. № 437/2019 год., Софийският окръжен съд е признал подс. Ц. Х. М. за виновна в това, че в периода от неустановена дата през лятото на 2007 г. до неустановена дата през месец май 2010 г. в Б., без съответно разрешение, извършвала по занятие банкови сделки – кредитиране по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, като предоставяла парични кредити (заеми) на физически лица срещу получаване на лихва, за което се изисква такова разрешение съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции, като с дейността си е причинила значителни вреди на Е. И. М. в размер на 7 410 лева, на С. М. К. в размер на 7 369 лева и на С. В. Г. в размер на 6 934 лева и е получила значителни неправомерни доходи в размер на 22 703 лева, поради което и на основание чл. 252 ал. 2, пр. 1 и 2 вр. ал. 1, пр. 1 от НК вр. чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК я е осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, както и на глоба в размер на 5 000 лева. Подсъдимата е призната за невинна и е оправдана по повдигнатото обвинение да е получила неправомерни доходи и да е причинила значителни вреди на Е. И. М., по-големи от 7 410 лева – за разликата до 7 610 лева, да е причинила вреда на М. П. Б. в размер на 7 369 лева, както и да е получила значителни неправомерни доходи, в размер по-голям от 22 703 лева, а именно за разликата до 26 803 лева. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимата направените по делото разноски. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимата и с решение № 10319 от 03.11.2020 год., постановено по н. о. х. д. № 656/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд, е изменена, като наказанието е индивидуализирано при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 от НК на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 500 лева. На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години и е постановил по време на изпитателния срок да се изтърпява пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. В останалата му част първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Протестът е допустим, тъй като е подаден от легитимирана страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законоустановения срок. Разгледан по същество същият е неоснователен. Преди да даде отговор на възраженията на държавното обвинение, настоящият съдебен състав следва да подчертае изрично, че макар да се солидаризира с крайния извод за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 от НК, намира за незаконосъобразни изтъкнатите от въззивния съд аргументи за приложение на цитираната разпоредба. Санкционирането на Ц. М. по този ред според САС е резултат от преценката му за наличие на по-благоприятен закон и извършване на част от инкриминираните банкови сделки по време, когато е съществувало императивно изискване за определяне на наказанието по чл. 55 от НК при съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Тези съображения не държат сметка нито за естеството на престъплението, извършено от подсъдимата, нито за момента на влизане в сила на измененията в чл. 58а от НК. В правната доктрина и в съдебната практика не съществува спор, че чл. 252 от НК визира разновидност на престъпленията на системно извършване. Касае се за типично престъпление по занаят, за чиято съставомерност е необходимо да бъдат извършени три или повече еднородни деяния, посредством които е създадено определено трайно, системно отношение на субекта към обекта на посегателство. Единичната проява, в случая – единичната банкова сделка без надлежно разрешение, няма престъпен характер и сама по себе си не може да обоснове наказателна отговорност на дееца. Тя осъществява състава на посоченото престъпление само ако бъде разглеждана в единство с още минимум две такива деяния. Поради тези характеристики на посегателствата на системно извършване и по занаят е недопустимо да се разкъсва правната връзка между отделните епизоди, включени в единното престъпление, а изводът дали са налице предпоставките на чл. 2, ал. 2 от НК не може да се основава на част от деянията. Преценката за това се осъществява с оглед последната проява, защото именно тогава се счита извършено престъплението. В случая реализирането на банкови сделки без съответно разрешение е преустановено през м. май 2010 год., при действието на актуалната редакция на чл. 58а от НК (в сила от 10.04.2010 год.), която не предвижда задължителна индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 от НК. При това положение не са съществували каквито и да било основания да се обсъжда последвали ли са различни закони и кой от тях е приложим към настоящия казус. Независимо от изложеното, отново следва да се подчертае, че няма основания за ревизиране на крайния извод на САС за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Съображенията на касационната инстанция обаче са от различно естество. Действително инкриминираната престъпна дейност е с немалка продължителност и обхваща шест банкови сделки без надлежно разрешение; вярно е, че подсъдимата се е възползвала от безизходицата, в която са се намирали заемополучателите и е предоставяла кредити при изключително неизгодна лихва; вярно е също така, че една от пострадалите – Е. М. е била принудена да проституира, за да може да върне дълга си. Тези обстоятелства правилно са интерпретирани от инстанциите по фактите като отегчаващи такива. Именно те, а не размерът на предвиденото в чл. 252, ал. 2 от НК наказание, както се поддържа в протеста, разкриват относително висока степен на обществена опасност на конкретното деяние. Този факт обаче не може да обоснове претендираната от държавното обвинение явна несправедливост на наказанието, защото обективният подход при индивидуализацията му, следван и от въззивната, и от настоящата инстанция, изисква да бъдат съобразени и съществуващите смекчаващи обстоятелства, едно от които има решаващо значение не само за определяне на санкцията при условията на чл. 55 от НК, но и за индивидуализирането ѝ в наложения от САС размер. Подсъдимата е в напреднала възраст – 60 години понастоящем. Съдебното ѝ минало е необременено, а характеристичните ѝ данни по местоживеене и месторабота – отлични. Отсъстват доказателства за други противообществени прояви от преустановяване на престъпната дейност през 2010 год. до настоящия момент. Трудово ангажирана е и полага грижи за семейството си и преди всичко за своите ненавършили пълнолетие внуци. Всичко това показва, че М. е добре вградена в обществото и не представлява голяма обществена опасност. Разбира се, ако по делото бяха налични само тези смекчаващи обстоятелства, изводът за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 от НК би бил най-малкото спорен, защото те не са нито многобройни, нито изключителни по своята същност. Наред с тях обаче съществува още едно обстоятелство с изключителна относителна тежест и значение, което предопределя необходимостта от определяне на наказанието по този ред – неразумната продължителност на наказателния процес. Прегледът на материалите по делото показва, че престъплението е извършено преди повече от десет години (досъдебното производство е било образувано с постановление на зам. окръжен прокурор на СОП на 13.05.2010 г.), без делото да разкрива изключителна фактическа или правна сложност. Независимо от продължителността на инкриминираната престъпна дейност (2007 г. – 2010 г.) извършителят на посегателството е само един, а пострадалите – четирима. Броят на осъществените сделки – шест, макар и не малък, също не може да бъде определен като твърде значителен, а обстоятелствата, при които са били извършени отделните деяния се характеризират с еднотипност, т. е. не може да се приеме, че е съществувал прекомерно широк кръг от факти, които е следвало да бъдат установявани и доказвани. Същевременно са налице значителни периоди на бездействие на органите на досъдебното производство, които не се дължат на обективни причини и не са свързани със съществени затруднения при обезпечаване на делото с доказателства. Съвкупната преценка на тези обстоятелства дава основание да се приеме, че съобразно критериите, залегнали в практиката на Европейския съд по правата на човека, наказателното производство е с обща неразумна продължителност по смисъла на чл. 6, §. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Обстоятелството, че съдебната фаза е протекла с ускорени темпове и в рамките на около година делото е разгледано от три инстанции, не може да компенсира отсъствието на усърдие, ритмичност и системност в досъдебната фаза. При това положение справедливо възмездие за допуснатото нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок се явява налагането на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК. Съгласно критериите, формулирани в решението на ЕСПЧ по делото „Димитров и Хамънов срещу България”, § 128, реална и адекватна компенсация на нарушението е именно определеното от САС наказание лишаване от свобода в размер на една година и глоба в размер на 2 500 лева. С оглед тези съображения касационната инстанция прие, че доводите в протеста срещу размера на наложеното наказание са неоснователни. Несподеляеми са и аргументите на държавното обвинение, отнасящи се до условното осъждане на подсъдимата. Обстоятелството, че М. е санкционирана за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, не съставлява пречка за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, тъй като предпоставка за приложението на чл. 66 от НК е не предвиденото в закона, а наложеното наказание. Систематичното място на цитираната разпоредба в общата част на НК предопределя принципната ѝ приложимост към всички престъпления, стига да бъде установено съществуването и на останалите предпоставки за това. В настоящия казус са налице както условията, свързани с вида и размера на наказанието, така и тези, касаещи личността на подсъдимата и постижимостта на целите по чл. 36 от НК и без реалното изолиране на М. от обществото. Преценката, че поправянето и превъзпитанието на подсъдимата е възможно и при условното ѝ осъждане, не е произволна, а е стриктно основана върху данните за личността ѝ. Добрата ѝ характеристика, трудовата и семейната ѝ ангажираност, изрядното ѝ процесуално поведение в съвкупност с напредналата ѝ възраст и липсата на каквито и да било противообществени прояви след преустановяване на инкриминираната престъпна дейност (след м. май 2010 г.) недвусмислено показват, че въпреки относително продължителния период на инкриминираната престъпна дейност при подсъдимата не е формиран устойчив модел на незаконосъобразно поведение. Отсъствието на изключителна престъпна упоритост и на трайно формирани нагласи за нарушаване на закона са в основата на извода, че подсъдимата не е личност с висока обществена опасност и поправянето и превъзпитанието ѝ не изискват ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Що се отнася до обществените очаквания и нагласи, изтъкнати в протеста като аргумент против приложението на чл. 66 от НК, следва изрично да се подчертае, че законодателят ги е изключил като фактор при индивидуализацията на наказанието и при преценката относно наличието на предпоставките за условно осъждане на дееца. Това не е случайно предвид изменчивостта на общественото мнение и зависимостта му от множество разнородни и не винаги подлежащи на контрол фактори. В заключение – при индивидуализацията на наказанието са били отчетени всички обстоятелства от значение за вида и размера му, без едни от тях да бъдат надценени неоснователно за сметка на останалите, поради което не е налице необходимост касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 10319/03. 11. 2020 год., постановено по в. н. о. х. д. № 656/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.